Банкеръ Daily

Общество и политика

АЕЖ: Фалшивите новини засягат повече политиката, отколкото икономиката

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) изготви позиция по отношение на противодействието на феномена „фалшиви новини“. Тази позиция е резултат от консултация с всички 20 национални секции. Като част от тази инициатива на днес европейският комисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел ще получи доклад, изготвен от експертната група на високо равнище, която проучва възможни мерки относно фалшивите новини.

АЕЖ подкрепя работната дефиниция, дадена от Европейската комисия, така че под феномена фалшиви новини имаме предвид "Преднамереното използване на фалшива или изкривена информация, за да се повлияе върху общественото мнение по вреден начин". Също така споделяме визията на анализа, направен от Клеър Уордъл (First Draft), че терминът фалшиви новини "не помага особено, но е без алтернатива" и трябва да "разграничим умишленото разпространение на дезинформацията от несъзнателното споделяне на дезинформацията". Това се казва в анализ на Ирина Недева, председател на българската секция на АЕЖ. 

По-конкретно: феноменът на фалшивите новини включва фалшификации или атаки срещу репутацията с партийна, политическа или търговска цел, включително политически мотивирана дезинформация и материал, предназначен преди всичко за посяване на несъгласие, омраза или предразсъдъци и/или за причиняване на умишлена вреда върху обществото; също така – дезинформация, която води до посяване на съмнения, несигурност или объркване относно познати и проверими факти. Вариантите включват клеветнически и фалшиви твърдения или фалшиви "факти" и „полуфакти“, които не могат да бъдат подкрепени от надеждни източници; полуистини или злонамерени смесвания, предназначени да подбуждат популистки изяви на гняв или агресия; произволни или злонамерени твърдения срещу физически или юридически лица, твърдения, представляващи тормоз, или заплахи, които могат да предизвикат директна вреда върху непълнолетните, към които са насочени – точно, когато тези лица, би трябвало особено внимателно да бъдат защитени от измама, унижение и всякакви форми на експлоатация.

Проверката на фактите може да бъде важен инструмент за идентифициране на фалшивите новини и дезинформацията, както започнаха да правят една част от американските медии с изявленията на водещи политици (вкл.по отношение на американския президент Доналд Тръмп); но трябва да се положат много усилия, за да се идентифицират (и при определени условия да се премахнат) измами или други лъжи, без мерките в борбата с фалшивите новини да водят до ограничения на законното право на свобода на изразяване, което може да включва изявления и мнения, които обиждат, шокират или смущават.

Когато анализираме основните категории фалшиви новини, които биха могли да навредят на обществото, трябва да посочим, че умишлената дезинформация, предназначена да влияе върху решенията за гласуване на избори, върху политиките за околната среда и имиграционните политики, преобладава над умишлената дезинформация, насочена към сферите на икономиката и финансите. По този начин изглежда, че феноменът на т.нар. „фалшиви новини“ е в много по-голяма степен насочен към политическата и идеологическата, отколкото към икономическата област.

Виждаме опасна политическа инструментализация на фалшивите новини от политиците с цел да се самопромотират и по този начин, в своя полза, да използват ресурсите на публичната власт като дискриминират опонентите си,  подкрепят ласкаещите ги медии и заглушават критичните гласове. Така те, на практика, използвайки стратегията на фалшивите новини, подкопават демократичните ценности, каквито са доверието и добросъвестността.

Борбата с фалшивите новини понякога (неправилно) се използва от авторитарни и популистки лидери за контрол и сплашване на пресата и разпространяване на пропаганда.

Горните фактори трябва да бъдат разгледани при търсенето на средства за защита. Те трябва да включват усилия за осветяване на полу-истините или неверните твърдения, като отправят предизвикателства към пропагандаторите.

Проверката на фактите чрез независими новинарски организации и организации на гражданското общество (които обясняват защо дадена публикация може да бъде подвеждаща) досега е най-добрият механизъм за посочване на фалшиви новини, но не достига до същата аудитория, отнема време и ресурси.

Закриването на фалшиви профили и автоматизираното им премахване от социалните платформи (въз основа на кодексите за поведение на платформите), както и механизмите, които позволяват на читателите да обозначават заблуждаващо и/или фалшиво съдържание, могат да бъдат контра-продуктивни и подвеждащи, тъй като те зависят от същият принцип на click-bite натрупването и така са в пряка зависимост от мобилизацията на профили, броя на троловете или ботовете, които могат да докладват съдържание или на феновете на една или друга група за натиск, които се опитват чрез многобройността си да влияят върху решенията на платформите, като например масово подават сигнал за един или друг профил в социалните мрежи. Тези мерки на практика се оказват контра-продуктивни или водят до нелепости като например премахването на профилите на анти-расистки  активисти, защото са били докладвани от организирани нео-нацисти. Също така в Източна Европа виждаме мобилизирането на групи, които са насочени към представители на определени политически движения, на гражданското общество или малцинствата,  като те биват докладвани на Facebook или другите социални мрежи от техните опоненти или от обикновени хейтъри, и водят до грешни решения, взети от страна на социалните мрежи.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във