Банкеръ Weekly

Общество и политика

АЕЦ КОЗЛОДУЙ ЩЕ СПРЕ И ПРЕДИ ИСКАНИТЕ ОТ ЕС СРОКОВЕ

Няма нужда Европейският съюз да ни притиска за затварянето на 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ Козлодуй, а след тях - и на 3-и и 4-и. Щат не щат, западноевропейските началници ще са принудени бързо да преориентират политико-екологичната си пропаганда, с която досега отклоняваха вниманието на зелените в собствените им страни към атомните централи в източната част на континента. АЕЦ Козлодуй ще спре и ще си спре сама поради чисто нашенски недомислици, недалновидност и безхаберие. При това първо ще спрат не нарочените от ЕС стари блокове, а най-големите, най-новите и най-модерните - пети и шести.

Проблемът лъсна още на 29 юли, когато започнаха операциите по презареждането със свежо ядрено гориво на 1000-мегаватовия 5-и блок (тип ВВЕР-1000/В 320). Оказа се (макар според служители на АЕЦ-а това отдавна да е било известно), че в специалния басейн, намиращ се наблизо, няма място за цялото отработило гориво, извадено от реактора. И част от касетките с него трябваше да се транспортират до басейна на 6-и блок. Така или иначе, реакторът бе презареден и на 21 август влезе в паралел с енергийната система на страната.


Дотук добре. И ще е така до април догодина, когато ще спре за презареждане и 6-и блок. Тогава ръководствата на АЕЦ, НЕК и Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР) ще се изправят пред много по-сложен проблем. Тогава и в басейна на 6-и блок вече няма да има място за отработило гориво, а басейните на останалите четири блока не са пригодени да поемат по-големите по размер и вид контейнери на хилядниците.


Единственото у нас хранилище за междинно съхраняване на отработило ядрено гориво се намира на площадката на централата. Но то нито е проектирано, нито е строено за съхраняване на гориво от 5-и и 6-и блок. И това е нормално - хранилището е започнато да се строи още по времето, когато край Козлодуй са заработили първите два реактора ВВЕР-440. В средата на 90-те години бе предложено неговото преустройство и дори бе направена някоя и друга плаха стъпка в тази насока. После цялата работа се забатачи.


Според нас най-добрият вариант е отработилото гориво от ВВЕР-1000 изобщо да не се застоява тук, а да се изпраща в Русия - заяви преди време в Министерския съвет Георги Касчиев, председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ).


Да се изпраща, ама с какво? Преди повече от година за Русия заминаха 240 контейнера от блоковете ВВЕР-440 (общо 28.8 тона) и според осведомени за транспортиране, застраховки, охрана, такси за преминаване през Молдова и Украйна, както и за преработката на горивото кабинетът Костов е платил близо 20 млн. щ. долара.


По предварителната договореност с Русия, Украйна и Молдова след първата партида трябваше да бъде извозена и втора, а през септември тази година и трета с 240 контейнера отработило ядрено гориво. Днес е повече от ясно, че това няма да стане.


Първо, парламентът на Молдова, който отряза преминаването на втория ядрен конвой през нейна територия, все още не е преразгледал въпроса и не е взел окончателно решение. Второ, баржата, която транспортира касетите с отработилото гориво, все още се намира в Русенската корабостроителница. Тя бе дадена там за ремонт и за да бъде преустроена за превозване и на контейнерите от хилядниците, които са по-високи и по-тежки. Предвижда се реконструкцията да приключи в края на септември. След това обаче предстои една доста тежка процедура по приемане и лицензиране на плавателния съд преди пускането му в експлоатация.


Друг нерешен проблем е, че руснаците искат след около 20 години да си вземем обратно преработените от тях радиоактивни отпадъци. А никой у нас не се и замисля какво ще ги правим тогава. Засега от устата на Иван Шиляшки и подчинените му се разнасят успокоителни медени обещания, че има много време, че ще се разберем с руснаците отпадъците да останат завинаги там и т.н. Единственото сигурно нещо днес е, че Шиляшки няма да остане завинаги енергиен шеф и след 20 години този проблем няма да е негов.


Ако превозът на контейнери с отработило гориво към Русия не се отпуши, сега съществуващото междинно хранилище в АЕЦ Козлодуй няма да може да поема вечно горивото на централата. Експертите смятат, че към края на 2003 г. капацитетът му вече ще е изцяло запълнен. Има идея то да се разшири, само че от Енергопроект възразяват поради редица конструктивни слабости, допуснати при изграждането му, които не са били отчитани досега.


Въпреки че е било завършено още през 1991 г., съоръжението и до ден днешен не е прието според държавните изисквания. То може да се похвали с подписан Акт 15, но откакто се води за завършено, към него са отправени и купища забележки. През 1992-1993 г. бе направена цялостна преоценка на сеизмичните характеристики на площадката на АЕЦ Козлодуй съгласно повишените международни изисквания за безопасност. След нея забележките и предявените нови изисквания към хранилището нарастват - за подобряване на сеизмичното укрепване на таваните и на крановете, за захранване от различни независими електроизточници, за повишаване на радиационния контрол... Вярно е, че през 1997 г. започнаха довършителни работи, но довършването сякаш няма край. КИАЕМЦ все още не е издал разрешение за постоянна експлоатация и съоръжението се използва с временни разрешения.


Нищо не е направено и за изпълнението на постигнатите договорености с ЕС за изграждане на ново хранилище. До края на септември трябва да се направят всички необходими технически и икономически проучвания, а до края на годината да се организира и търг за проектант. Интересно как ли ще стане това?


А иначе е разчетено част от средствата (около 65 млн. евро) да дойдат от първия транш от заема, отпуснат от Евратом за затварянето на първите два блока, чийто размер е 200 млн. евро. Предвижданията са траншът от 100 млн. евро да дойде през декември 2002 г., когато 1-ви и 2-ри блок спрат завинаги. Те ще се използват и за проекти по изграждането на някои заместващи енергогенериращи мощности, за повишаване на енергийната ефективност, за развиване на социални програми и други.


Ако всичко върви нормално (а то не върви), новото хранилище ще е готово към 2003-2004 г., когато капацитетът на старото ще е запълнен. Това ще реши проблема за 40-50 години, а с въвеждането на нова модерна технология - и за 80-100 години. Изчислено е, че ако отработилото гориво не се извозва никъде, след като бъдат затворени и шестте блока на АЕЦ Козлодуй, в страната ще има струпани около 3000 тона тежък метал. За превозването му до Русия (или другаде) ще е необходимо да се организират точно 104 конвоя. При запазване на сегашните ниски руски цени, това ще ни струва около 2.1 млрд. щ. долара. А ако бъдещите правителства решат да преработват горивото, примерно във Великобритания, сметката по днешни цени би надхвърлила 3 млрд. щ. долара. Посочените огромни суми би трябвало да се събират в единия от двата специализирани ядрени фонда, но както вече писа в.БАНКЕРЪ (бр. 32 и 34), те се отчитат от НЕК като разход и изчезват нанякъде.


Ето защо АЕЦ Козлодуй наистина може и сама да си спре. За резил на България и на цялата дандания около борбата за отлагане с някоя и друга година на принудителното затваряне на блокове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във