Банкеръ Weekly

Общество и политика

5 МЛРД. ДОЛАРА ОТ ВЪНШНИЯ НИ ДЪЛГ СА ПОТЪНАЛИ У НАС


Г-н Павлов, вече няколко пъти правите опит да обясните
на обществото, че голяма част от външния ни дълг е останала в
България. Как е станало това?


- С удоволствие бих разисквал този въпрос, но ме
смути публикацията на в.Стандарт от 28 октомври, където
проф. Тодор Вълчев казва следното: Износ на капитали от
България не е имало! Това е изявление на проф. Вълчев, ексуправител
на БНБ, пред международната конференция Глобализацията -
революцията на новото хилядолетие. Професорът уточнява,
че най-много 1 млн. долара са напуснали границата на страната,
а не спряганите 10 милиарда.


Ще опровергаете ли проф. Вълчев с ваши данни?


- Това, което на мен ми е известно, е следното: през
март 1990 г. в България пристига председателят на Дойчебанк като
управител на нашия дълг към т.нар. Лондонски и Парижки клуб. Тогава
от компютрите на Българска външнотърговска банка, днес БУЛБАНК,
беше изваден един листинг с всички задължения на България към
чуждестранни банки, които бяха разделени в три групи. Задълженията,
от които се интересуваше председателят на Дойчебанк, бяха в най-голямата
група от около 10.800 млрд. лева. Това бяха задълженията ни към
Лондонския, който представлява европейски и американски банки,
и Парижкия клуб - на държавните кредитори. Във втората група беше
дългът ни към японски банки. В третата беше поставен дългът ни
към банки от т.нар. източноевропейски блок - задължения към ГДР,
към Полша, към Унгария, към Чехия. Имаше и неизчистени задължения
към Московската банка за икономически разплащания по някакъв земеделски
заем. Така че общият размер на дълга към този момент възлизаше
на 14.800 млрд. долара. Забележете кой е моментът - 30 март 1990
година! Аз имам този листинг, копие от който беше предаден на
председателя на Дойчебанк. При анализа на данните силно ме смути
реакцията му. Тогава той възкликна: Пет милиарда са тук,
в България - търсете ги.


И вие сигурно започнахте да ги търсите?


- Тогава СДС нямаше политически ресурс да се наложи
(говоря за март 1990 г.). На изборите през юни 1990 г., когато
СДС се появи като политическа сила в България, спечели 37% от
гласовете. Лично аз съм правил опити да повдигна този въпрос пред
хора от разузнаването, но се оказа, че те нямаха желание, или
нямаха възможност, да направят проверката.


Толкова ли е къса паметта на политиците и банкерите,
които забравиха листинга и думите: Парите са в България,
търсете ги.


- Има още един факт, който е безусловен. Преди Андрей
Луканов да обяви мораториума, в трезорите на БНБ имаше 1.700 млрд.
долара. Когато обявихме мораториума, там нямаше нито цент.


Къде изчезна милиардът?


- Доларите, според Луканов, били изразходвани за
разплащането на текущи задължения, но се оказа, че парите били
изпратени на предприятия, които всъщност прикривали дейността
на нашето научно-техническо разузнаване.


Имате предвид онези прословути проекти... Монблан,
Нева за създаването на мултимедийни продукти?


- Става дума и за тях. Но не единствено. Имам данни
за една кампания, която започна някъде от чешките събития през
1968 г. за закупуване на предприятия в Западна Европа от български
физически лица. Печалбите от тях са използвани за разплащане по
сметки на нашето разузнаване.


Но това са средства, предоставени на физически лица,
за управление, а не като тяхна собственост. По този въпрос нито
дума вече десета година...


Кой може да каже сега кои са собствениците на тези
държавни български предприятия в чужбина?


- Този въпрос трябва да бъде разнищен по документацията,
съществувала в Българска външнотърговска банка, защото сумите
за закупуването на тези предприятия са минавали през валутната
каса на тази банка.


Значи отговорът е останал в банката, така ли?


- Отговорът е да. Може би си спомняте една много
печална афера, когато един самолет излетя от летище Пловдив.
Дали тази документация не е поела със същия този самолет?!


Аферата беше по времето на правителството на Беров,
когато този самолет излетя в неизвестна посока. Печатът гръмна,
но след това не се появи нито дума по този въпрос. Не последва
разследване, или поне не се разбра дали е имало разследване.


Какво показва вашият анализ за останалите 5 млрд.,
които са останали в България, по думите на шефа на Дойчебанк?


- Според един отчет на Андрей Луканов, който през
1990 г. подаде оставка като министър-председател, на бял свят
излязоха много странни неща, като например, че УБО харчи годишно
по 1 млрд. долара за поддръжка на 34-те резиденции, в т.ч. и за
екстрите на бившите членове на Политбюро. Същото това УБО харчи
180 млн. долара годишно за набавяне на лекарства за активните
борци от т.нар. Б-направление - западно производство.
Е, може да бъде и японско.


По най-прости изчисления това прави по 6000 долара
на активен борец годишно...


- Е, да. При 30 000 активни борци, но имайте предвид,
че малко от тези активни борци действително се ползваха от привилегията
си да бъдат в правителствена болница.


Искате да кажете, че тези средства са били пренасочвани
по други сметки под формата на закупуване на лекарства за активните
борци?


- Така! В тези сметки трябва да се включат и т.нар.
помощи. Помните, че българската страна не успя в един процес срещу
Андрей Луканов. Предоставяхме помощи под формата на оръжие, но
съдът в Страсбург беше заблуден и ние бяхме принудени да търпим
санкциите...


Досега вие говорите за по няколко милиона. Къде са
изчезнали другите пари, за да стигнем сумата 5 млрд. долара?


- Не забравяйте възможността на членовете на Политбюро
и на ЦК да теглят безлихвен заем в левове и да закупуват долари.


В какви размери?


- До половин милион годишно. Да речем, знае се, че
един Пенчо Кубадински беше похарчил за едно сафари 1.8 млн. долара.
Да ви припомня ръста на заплатите по това време. Българинът живееше
със заплата от 60 до 250 лева.


Когато говорите за тези огромни заеми, да не би да
имате предвид, че точно тези пари са били продавани на черния
пазар и са били обръщани отново в долари?


- Сметката е проста. Аз тегля 1 млн. лв., купувам
1 млн. долара, продавам половин милион долара по 2 лв. и печеля
половин милион долара.


Тези 5 млрд. долара не са похарчени за закупуване
на технологии, на инструменти, машинарии и за оборудване на нашата
промишленост. Това е сметката, това е истината. Това е, което
впечатлява председателя на Дойчебанк, че парите идват, но те не
се харчат целево, не са обвързани с конкретна сделка.


Тогава защо са ни отпускали заеми? Виждали са, че
парите не отиват по конкретното си предназначение...


- Когато обсъждате конкретен заем с един банкер,
трябва да го убедите в своята платежоспособност. Тук не става
дума за наивитет. Повечето швейцарски, австрийски, германски...
банки, които дават значителни суми, разчитат на това, че България
има определен износ, които те понякога знаят като размер по-добре
даже от нашите статистици и второ, вие сте при условия на една
тоталитарна държава, която като поеме един дълг има ресурси да
го плати. Дали ще продаде чергите на селяните е без значение.


И какво все пак става с тези 5 млрд. след 1990 година?


- Аз имам съвсем конкретен пример, който звучи изолирано
на фона на всичко останало. Аз съм в СДС от февруари-март 1990
година. По това време при нас дойде една вдовица и тъй като аз
бяха единственият юрист в сградата по това време, я приех. Тази
жена ми казва: Аз съм вдовицата на еди кой си подполковник,
от еди коя си служба на ДС. Там се разпределя една сума в долари,
моят мъж почина, на мен не ми дават дял. Едва тогава научих,
че има такива сметки на отделни служби към ДС, които са валутни,
които също тогава се преразпределят. Естествено при липсата на
политически ресурс, СДС не можеше да предприеме нищо.


Искате да кажете, че всичко това е потънало и едва
ли някога ще могат да се изнесат конкретни данни за подобни престъпления?


- Престъпление е, защото това е форма на присвояване
на държавни средства. Те са поверени някому, те са предназначени
за нещо. Не са предназначени за подялба...


Това може ли да бъде доказано?


- Ако доказателствата не са заминали за някъде...


С онзи самолет...?


- Нека да ви кажа нещо друго. През този период от
време - февруари-март-април 1990 г., привърженици на СДС ни обясняваха,
че камиони с документация отиват за претопяване или за изгаряне.
Бяха претопявани във фабриката в Белово и бяха изгаряни в пещите
на ТЕЦ...


Нека накрая на нашия разговор се върнем към изявлението
на проф. Тодор Вълчев. Като че ли то ви е подразнило?


- Не. Но ме впечатлява с преднамереността си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във