Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЪТЯТ НА СИНИТЕ ГРЕШКИ

Стъпка по стъпка, месец след месец, от 21 май 1997 г. до днес СДС управлява държавата. Прецедент в българския преход. Президент, парламент, правителство - всички държавни политически институции са в ръцете на синята партия. На пръв поглед тази монолитност би трябвало да внушава усещане за сила и непоклатимост. Но точно това внушение някак си не е както трябва. Синият имидж сериозно издиша и общественото доверие в синьото управление си топи, въпреки свършената работа и въпреки всички съображения, които би трябвало да действат точно в обратната посока.


Защо символът на надеждата за по-добро бъдеще от 1997 г., очакването за нормален живот, мечтата за вписване в цивилизацията изведнъж се претопиха в собственото си отрицание?


Отговорите на тези въпроси изглеждат житейски прости и необорими - политическа некомпетентност, професионална недобронамереност, алчност, морално безхаберие и т.н и т.н Тези обяснения обаче удовлетворяват само най-непретенциозния наблюдател. Колкото и неприятно да звучат, посочените прегрешения не са изключения в политическата практика и много рядко и трудно се отразяват катастрофално на техните носители.


Повече от ясно е, че причината за загубата на обществено доверие, за лошия имидж на партийните лидери - местни и централни, не е в личния им характер и качества. Дори корупцията, за която кой ли не се изказа, няма пряко отношение към спадащата популярност на синьото управление. Корупцията е била и ще бъде вечната любовница на властта и българските политици едва ли биха могли да се похвалят с особен принос към вековната й история.

Истинските причини са други

Те не са дори в сблъсъка на интереси, както коментираха някои западни информационни агенции по повод оставката на Христо Бисеров от поста главен секретар на СДС. Различни мнения и интереси има във всяка партийна структура по света. И до голяма степен именно техният постоянен сблъсък е гаранция за организационното здраве на партията, която иначе би се превърнала в чисто командно-административна структура, по подобие на управляващи комунистически партии в бившия социалистически страни.


Основните грешки, които след тригодишното управление доведоха СДС до ръба на провала, са три:


- липсата на вярно отношение към медиите;


- зле избраният модел за смяна на собствеността и


- отсъствието на вътрешнопартийни механизми за овладяване на конфликтите.

Счупеното огледало

Още с встъпването си във властта през пролетта на 1997 г. Иван Костов демонстрира учудващо непознаване на същността и начина на функциониране на средствата за масова информация. Очертаната от него тенденция на отдалечаване на партията от тях беше бързо доразвита от назначения тогава нов пресцентър към синята централа. С това управляващите, без да осъзнават сами, подписаха присъдата, която редица медии с нескривана охота изпълняват срещу тях.


Но нито на Костов, нито на миналите покрай него половин дузина пресаташета може да се припише цялата заслуга за нелепата ситуация, в която управляващите са изпаднали днес. В основата й е липсата на каквато и да било цялостна идея или концепция за начините за изграждане на обществения облик и на СДС, и на управлението, излъчено от него. Вместо да се възползват от огледалото, както всъщност постъпват всички нормални политици на Запад, сините лидери не пропускат случай да го замерят.


Сега, седем месеца преди парламентарните избори, някои страдат, че огледалото било счупено, а други изтъкват като най-важна задача за синия съюз да се справи с медийната си политика. Да се създаде концепция за изграждането на желания образ и да се посветят усилията за намирането на най-ефективните подходи към средствата за масова информация. Изглежда, в СДС са на път да проумеят, че и медиите са стандартни институции, отношенията с които трябва да бъдат вкарани в правилната процедура, а не всяка среща с журналистите да се превръща в лична драма. Още по-полезно ще е за синята партия, ако възприеме печатните издания, радиото и телевизията като ретранслатор на собствените си идеи и послания и да ги освободи от задължението да бъдат бойна арена на вътрешнопартийните й лобита и групировки. Тази стара практика трупа безчет негативи, но никой не бърза да се отърве от нея.


В крайна сметка, добронамерени или враждебни, средствата за масова информация отразяват действителността. Сегашната действителност в СДС е доста нелицеприятна, само че не медиите са причината за водените битки.

Икономическите клиенти

Зараждането на толкова непримирими противоречия в сините редици бе предопределено от избрания модел за раздържавяване. Самата идея партията да се превърне в приватизационен център за разпределянето на парчетата в ръцете на свои хора деформира отношенията в нея. Партийната организация е машина за политическа, а не за икономическа власт и използването й не по предназначение я обрича на разпад. Съвсем логично е, че привличането в сините структури на икономически клиенти, вместо на идеологически последователи, не може да осигури ефективността на организацията и необходимата политическа легитимност. Нито пък да й гарантира висок обществен рейтинг.


Иван Костов вече обяви започването на оздравителен процес в партията. Ще се промени и приватизационната тактика - занапред всичко ще е прозрачно и чисто. Това обаче едва ли ще е толкова лесно и безболезнено, колкото изглежда от височината на партийния връх. А и до изборите няма чак толкова много време.

Овладяването на конфликтите

Превръщането на сините структури от клиентелни в чисто политически ще е дълъг и болезнен процес, особено ако СДС получи още един мандат да управлява страната. Единственият начин резултатите от този процес да бъдат туширани и да се намалят негативните последствия е лидерите да изградят ефективни организационни механизми, които да превърнат вътрешните противоречия в легитимни уставни процедури. До този момент в СДС няма такива механизми. Затова и личната амбициозност на членовете му за изява и развитие не се трансформира в партийната мощ, а се пропилява в интриги и празнодумство или се излива в завист и озлобление. Първи знак, че все нещо може да промени в тази насока, и то съвсем скоро, е новият избор на секретари към членовете на Националния изпълнителен съвет. Известните до момента кандидатури на Господин Тончев, Красимир Каменов и Светлана Бончева подсказват за една нова тенденция в подбора на кадрите, съобразена много повече с чисто професионалните политически качества, отколкото с преобладаващите досега клиентелни отношения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във