Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪРЖАВАТА ОГРАБИ СТОПАНСКА БАНКА И ПРЕЗ УКРАЙНА


Държавата източва държавата с 24.9 млн. марки. Това
е случаят с българското дялово участие в миннообогатителния комбинат
Кривой рог в Украйна, финансирано през 1988 г. от
Стопанска банка. Тогава никой не пита банката дали иска да даде
тези пари - просто й е наредено. Сега никой не иска да я чуе,
че държавата трябва да си плати за инвестиционната авантюра, чиято
цена вече надхвърля 50 млн. г. марки. Междувременно Стопанска
банка бе обявена в несъстоятелност. И основна причина за това
са натрапените й участия в това и в други подобни начинания. Изпълнителните
й директори, които я управляваха от януари 1994 до септември 1996
г., сега са лишени от правото да управляват банки. Вината им е,
че до последния момент се опитваха да извадят поверената им кредитна
институция от блатото, в което я завлякоха поредица от мъдри държавни
решения. Хората, които ги вземаха обаче, не са лишени от каквото
й да е право. Но това е само една от особеностите на демократичния
преход в България. Другата е че отговорните фактори
обикновено дълго си блъскат главите над решаването на един проблем,
а резултатът най-често е нулев. Такава е ситуацията и с българското
участие в комбината Кривой рог. Вече четири години
правителствата упорито и безрезултатно се опитват да го решат.


Мнения много - резултати малко


В края на 1995 г. в интервю за в.БАНКЕРЪ
Климент Вучев - по онова време министър на промишлеността в правителството
на Жан Виденов, каза:


Стопанска банка навремето е финансирала българското
участие в Кривой рог с 24 млн. г. марки. Това обаче е било по
времето, когато е съществувал Съветският съюз. Сега тези средства
стоят в руска банка (Внешэкономбанк), а мощността се реализира
в Украйна. Засега този проблем не е изчистен, но той е между Украйна
и Русия и те ще го решават.


С въпроса Кривой рог се занима и служебното
правителство на Стефан Софиянски. В средата на април 1997 г. по
време на посещението си в Москва освен с проблема за газа участниците
в делегацията, водена от служебния премиер, поставят и кривойрожкия
въпрос.


Повдигнахме и въпроса за сумите, които България
е инвестирала в миннообогатителния комбинат Кривой рог,
който сега е в Украйна. От руската страна получихме уверение,
че ще ни помогнат да открием и да си върнем тези пари, заяви
след завръщането на делегацията заместник-министърът на промишлеността
Марин Маринов.


Година и половина по-късно проблемът Кривой
рог бе коментиран и от вицепремиера Евгени Бакърджиев.


Инвестицията, която сме направили в Кривой
рог, е около 25 млн. г. марки. Спорът е: от кого трябва да си
искаме дела в предприятието - от руснаците, тъй като нашите парите
са постъпили в руска банка (Внешэкономбанк), или от украинците,
понеже руската банка е платила с нашите пари извършването на строително-монтажни
работи на територията на Украйна. Засега украинската и руската
страна си прехвърлят топката, но делът ни в Кривой рог
е държавно вземане и ние ще намерим начин да си го съберем.
Това заяви в началото на декември 1998 г. вицепремиерът.


Интересното е, че всички изказали се досега по въпроса
правителствени мъже говорят какво държавата има да си взема в
Кривой рог. Но забравят какво държавата дължи на Стопанска банка
за дяловете си в украинското предприятие.


Дълговата плетеница


Участието на България в проекта ГОК Кривой
рог е регламентирано с договор между правителствата на НРБ
и СССР от 21 юли 1988 г. и възлиза на 24.9 млн. марки. През 1988
г. с ПМС 44/30.12.1988 г. правителството на НРБ задължава Стопанска
банка да внесе във Внешэкономбанк сумата за закупуване на дяловете
на НРБ в Кривой рог. За целта Стопанска банка взема кредит от
Международната инвестиционна банка (на СИВ). А парите за участието
на българската държава в комбината са депозирани по сметка във
Внешэкономбанк.


След разпадането на СССР комбинатът Кривой
рог остава на територията на Украйна. Внешэкономбанк отказва
да разговаря с представители на Стопанска банка относно съдбата
на депозираните при нея 24.9 млн. г. марки. Руснаците държат да
водят преговори с представители на българското правителство, тъй
като дяловото участие е на държавата.


Стопанска банка обаче трябва да погасява кредита,
който е взела, за да финансира въпросното начинание. В края на
1994 г. тя успява да откупи своите задължения към МИБ за 13 млн.
г. марки, които получава като целево рефинансиране от БНБ. Така
пасивите на Стопанска банка по тази сделка са закрити. Остава
неразрешен обаче проблемът с активите.


24.9 млн. марки попадат в ЗУНК - капанът


През 1994 г. Стопанска банка включва украинското
си вземане в заявените за преоформяне по реда на ЗУНК кредити.
Общата сума на задълженията, предявени от всички банки пред Министерството
на финансите обаче, превишава размера на определения в закона
лимит от 1808 млн. щ. долара. Затова финансовото ведомство намалява
с по 4% размера на кредитите, които банките са предложили да бъдат
преоформени. Вероятно по гениалната идея на някой чиновник. Извън
списъка остава и сумата от 24.9 млн. г. марки - главницата по
кривойрожкото вземане. Държавата обаче трансформира в облигации
по ЗУНК лихвите, натрупани по него.


С това свое решение Министерството на финансите
на практика признава своето задължение към Стопанска банка. Затова
ние не сме го отписали от балансите на кредитната институция,
коментира през 1996 г. за в.БАНКЕРЪ тогавашният изпълнителен
директор на Стопанска банка Пламен Петров.


В края на същата година това потвърждава и тогавашният
министър на промишлеността Любомир Дачев.


Искането на Стопанска банка държавата да погаси
дълговете си по изграждането на миннообогатителния комбинат Кривой
рог в Украйна е основателно, се казва в неговото писмо
от 16 декември 1996 г. до вицепремиера Румен Гечев и министъра
на финансите Димитър Костов.


По това време Стопанска банка вече е поставена под
особен надзор и вземанията й са станали незабавно изискуеми. Държавата
обаче не смята да се съобразява с това обстоятелство. В края на
1996 г. кривойрожкото й задължение към банката вече
е надхвърлило 40 млн. г. марки. Финансовият министър Димитър Костов
- сега изпълнителен директор на ЦКБ, и началникът на управление
Държавно съкровище и дълг Пламен Орешарски - сега
заместник-финансов министър, са сред най-върлите противници на
тезата, че държавата дължи пари на Стопанска банка по Кривой
рог. Ако приемем обаче, че те са прави, от кого фалирала
Стопанска банка трябва да си търси парите? Този въпрос може да
бъде зададен и по друг начин:


кой е собственик на българския дял в Кривой рог?


Защото - на когото принадлежи делът в украинското
предприятие, той трябва да плати на Стопанска банка. Според Внешэкономбанк
това е българската държава, затова през 1994 г. тя отказва да
разговаря с тогавашните шефове на Стопанска банка. Те самите са
на мнение, че титуляр на това дялово участие е държавата и затова
си търсят парите от нея. Но след като тя не се признава за длъжник,
към кого фалиралата Стопанска банка трябва да предяви претенциите
си?


В началото на 1998 г. компетентни чиновници от финансовото
и промишленото министерства заявиха пред в.БАНКЕРЪ,
че синдиците на банката трябва да насочат усилията си към Кремиковци
АД, защото металургичният комбинат се води като официален инвеститор
в кривойрожкия комбинат. Изпълнител на финансираните с български
пари строителни работи в Кривой рог е фирмата Промишлено
строителство, а Дебелт инженеринг ООД е изпълнявало
посредническо-мениджърска функция по отношение на изразходването
на парите от изпълнителя. Депозитар е Внешэкономбанк, а кредитор
е Стопанска банка. От Кремиковци АД обаче отхвърлят
всякакви опити да им бъде натрапен българският дял в Кривой рог,
а заедно с него и дългът към Стопанска банка.


В края на 1998 г. вземането на банката по украинската
операция набъбна до 50 млн. г. марки. Държавата обаче продължава
да се опъва, сякаш не дължи тези пари. И в същото време явно тя
самата не е наясно от кого да си търси дяловото участие в кривойрожкия
комбинат - от Русия, или от Украйна. По време на срещите с представители
на българските правителства и украинците и руснаците декларират
готовността да си сътрудничат за уреждането на кривойрожкия въпрос.
Когато обаче се стигне до конкретни стъпки - и Украйна, и Русия
оплитат решаването на проблема в паяжина от условности, в основата
на които втъкават изчистването на някое от многобройните си противоречия.
Така въпросът с българските дялове в обогатителния комбинат в
Кривой рог и в момента е там, където бе преди четири години -
на точката на замръзване. Държавата не може да си прибере дела,
а Стопанска банка - парите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във