Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЛЕДЕНЕ НА РИСКА ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ФИНАНСОВИ АКТИВИ


Свойства на матрицата


Разрезите, получени чрез сортировка по дадена колона,
се онагледяват в сумарните редове, претеглянето става след сортирането,
а теглата са данните от колоната за пазарните стойности (в левове).
При това проличават най-съществените свойства на матрицата.


Преди всичко тя дава възможност за представяне на
йерархия от показатели, когато инвеститорът е предпочел да раздели
портфейла си на няколко части - най-често на т.нар. ликвидна
и инвестиционна. Тогава общите нормативи се обособяват
като поднормативи за отделните части. Понякога изходни са нормативите
за отделните части, третирани в такъв случай като отделни портфейли
- ликвиден и инвестиционен, и тогава в общия сумарен ред се онагледява
сборът от двата норматива, утвърдени за тях. Сортиране по колона
B, където редовете на ликвидната част са означени
с * (за нагледност засенчени), а останалите са без
белег, представя в таблиците за моделния и текущия портфейл поотделно
ликвидната и инвестиционната част (или портфейли, ако така е предпочетено).
В последния случай тази сортировка ще залегне още в изходното
положение на матрицата.


Освен това матрицата осигурява едновременно следене
на няколко параметъра - това я прави ценна за онагледяването на
рисковете като съвкупност. Колона C съдържа валутното
именуване на отделните активи и сортирането на стойностите според
нея дава нагледна представа за разрешения и за поетия валутен
пазарен риск. Спомагателна е колоната D - влиза ли
валутата в обединената валута евро. От началото на
1999 г. ще трябва да се отчете преименуването на някои от тези
активи. Допълнителна е колона E със страната на емитента.
Съчетаването на сортиране по нея и по колона C дава
възможност за следене на по-широки частично припокриващи се валутни
и географски квоти. Колона F добавя информация за
това дали страната е от тези, които обединяват валутите си в евро.
Кредитният риск проличава при сортирането по колона G,
където е маркирано дали рискът е към банка (буква Б),
държава (правителство, буква Д), фирма (буква Ф),
а също има ли експозиция към своя собствен трезор
при наличност на злато в него (буква Т, която сочи,
че всички останали активи, освен обозначените с нея, подлежат
на кредитен риск. Съотношението между дела на активите под тази
буква и дела на останалите активи може да се приеме като риск
на политиката: книжните активи могат да са по-доходоносни, но
при глобална криза да донесат за инвеститора загуби, по-големи
от натрупания доход). Колона H дава подразделения
на кредитния риск - класификация на емитентите (като ЦБ
за централна и ТБ за търговска при банките, ЦП
за централно и РП за регионално правителство, ПА
за правителствена агенция). Рискът към международни финансови
институции може да се включи тук като подразделение на банковия,
но може да се представи и в колона G като отделен
риск, редом с банковия и държавния. Към лихвения пазарен риск
ориентират колоните за времетраене (V и W).


На трето място, съчетаното сортиране по няколко от
маркиращите колони с различен приоритет (ключ) - първи,
втори, трети - дава широка възможност за разрези. Тук може да
се напомни, че не всеки показател в таблицата за моделния портфейл
отговаря на изрично утвърден норматив. Някои важни за инвеститора
параметри са нормирани, а останалите просто са техни спътници.
Съчетаното сортиране дава възможност за въвеждане на подгрупи,
обхващащи ликвидната и инвестиционната
част при всеки разрез.


Примери за някои разрези


За икономия на място в тази публикация матрицата
е дадена в съкратен вид - разгъната е в образеца в първата част.
Съставът на активите е опростен, названията на страните, емитентите,
инструментите, емисиите са произволни. Трябва да се има предвид,
че всяка от позициите на матрицата съществува в две таблици: за
моделния и за текущия портфейл, затова и зад всеки цифров пример
всъщност се крият два цифрови примера.


В първия пример за разрез сортирането е направено
по колона B. За онагледените така ликвидна и инвестиционна
част могат да се въведат отделни сумарни редове с параметри, включително
този на дела на всяка от двете части. Отделни подсумарни редове
за всяка от тези части могат да се направят по валути, особено
ако инвеститорът е приел да третира частите като отделни портфейли,
всеки със свой набор нормативи.


Вторият пример изхожда от валутната структура като
водещ приоритет за сортиране плюс принадлежността към ликвидната
или инвестиционната част като следващ приоритет. Тук ще проличат
параметрите на валутния риск. Подсумарните редове в този случай
ще съвпаднат с тези в предходния разрез, но вместо компоненти
от една или друга валута на ликвидната или инвестиционната част
те ще бъдат ликвидни или инвестиционни компоненти на една или
друга валутна част.


Третият пример изхожда от сортиране на активите според
емитентите - първи приоритет има колона G, втори приоритет
- колона H. Така в сумарните редове по отделните групи
и подгрупи дяловете ще могат да се следят като показатели за кредитен
риск с възможност за представяне и нормиране на обособени показатели.
Както и при предходните два разреза, ще са получат и съответни
компонентни показатели за лихвения риск в колоните за времетраене.
Това дава възможност да се следи и нормира този риск по разпределени
съобразно отделните части показатели. Допълнително сортиране по
колона I би подпомогнало следенето на поименни квоти.


Матрицата може да се развие (например с колона за
стойността, подложена на пазарен риск - value-at-risk), както
и да се използва като сърцевина (която може да се извика на екран)
на жив опис на активите с възможност за най-различни
разрези.

Facebook logo
Бъдете с нас и във