Банкеръ Weekly

Общество и политика

РЕВИЗИОННИЯТ МАРАТОН В МИТНИЦИТЕ ПРОДЪЛЖАВА


Завърши третият пореден рунд на битката около митниците.
На 2 декември Главно управление Държавен финансов контрол
(ДФК) разгласи резултатите от предварително рекламираната от финансовия
министър Муравей Радев суперревизия. Тя трябваше да изнесе на
бял свят истината и да сложи точка на скандала, избухнал през
октомври след констатациите на главния експерт на ДФК Емил Димитров
за сериозни митнически нарушения. Точката, която безоблачната
проверка на началника на Държавен финансов контрол
Тома Жеков не успя да постави.


Суперревизията е сериозно нещо (или поне така звучи)
и съвсем логично всички очакваха ако не интересен, то поне ясен
край - имало ли е злоупотреби, доколко значими са те, грешни или
невинни са бивши ръководители и настоящият шеф на Главно управление
Митници (ГУМ) Пламен Минев, който е и заместник на
Муравей Радев във финансовото ведомство?


Вместо това, като в пиеса на Йонеско, два дни след
края министър Радев изненадващо обяви, че и тази проверка
нямало да е последна, защото: Актът на ревизора Димитров
целенасочено прехвърля вината за нарушения от минали периоди върху
сегашното ръководство на митниците. Изглежда, министърът
е недоволен от резултата, което пък навява съмнения дали няма
да има ревизии до дупка, т.е. докато му хареса някоя от тях.


На 2 декември отношение към темата митници
взе и министърът-председателят. От една страна, той удари едно
рамо на Муравей Радев, заявявайки: Ревизорът (Емил Димитров
- бел. а.) се е плъзнал по емоционалната реакция на общественото
осъждане на негативните процеси в митниците и като че ли е забравил,
че трябва да търси факти и документи. Но после каза: В
изказванията на вече скандално известния ревизор Емил Димитров
има много верни констатации. Накрая премиерът дорисува двуликия
Янус с думите, че постъпката на ревизора будела у него симпатии,
защото била проява на обществена реакция.


И все пак, докато все още никой не е написал следващото
издание от многотомника Ревизии в митниците, какви
са заключенията на т. нар. суперревизия?


В доклада си финансовите експерти Гергана Димитрова
и Асен Асенов и главният финансов ревизор от ДФК Пенка Стоева
приемат безусловно 19 от констатациите в ревизионния акт на Емил
Димитров. За 29 случая, според тях, се налага допълнителна проверка.
Десет от заключенията на Димитров са взети единствено като информация
и следователно не може да се приеме, че има нечии прегрешения.
За 18 от случаите, посочени от скандалния ревизор, се предлага
обвиненията да отпаднат, тъй като не са открити грехове.
Констатациите на Димитров за установени нарушения по Закона за
възлагане на държавни и общински поръчки (ЗВДОбП) са 11 на брой.
В случая става дума за операции с бюджетни пари и точно затова
е необходимо тълкуване на МС, което да уточнява правомощията на
митниците.


По време на проверката са анализирани всички предоставени
и посочени доказателства и са проверени констатациите по всеки
един пункт от ревизионния акт за тяхната обоснованост, документираност
и доказаност. Освен това са взети предвид и възраженията на Пламен
Минев и на бившите началници на ГУМ Христо Кулишев и Елка Владова.
Така в крайна сметка някои глави се оказват доста
интересни.


Началници и подчинени


Според Емил Димитров в районните митнически управления
(РМУ) са се създавали длъжности, дублиращи и изземващи функциите
на Главно управление Митници. Ако се съди по съставения
от него ревизионен акт, началниците от София са издавали заповеди,
с които са упълномощавали шефове на РМУ да сключват всякакви договори
от името и за сметка на митниците. Така се е процедирало при сключването
на договори за строежи, при закупуване на техника и дори при теглене
на банкови кредити.


От своя страна Пламен Минев възразява срещу опростенческото
посочване на функциите, задачите и структурата на ведомството,
което управлява.


Колкото до становището на тримата проверяващи служители
от ДФК, то е, че липсват документи, подкрепящи твърдението на
Димитров за издавани заповеди, с които началници от Главно управление
Митници са упълномощавали началници на РМУ да сключват
договори от името и за сметка на митницата. Въпреки това те отбелязват
в своя доклад до министъра на финансите, че за изясняване
на истинността на констатацията в тази част и документирането
й е необходима допълнителна ревизия.


Емил Димитров установява, че за времето от 1 януари
1995-а до 30 декември 1997 г. началниците на ГУМ са уволнили 350
митнически служители. Триста от тях са завели дела за възстановяване
на работа и 15 са били възстановени с влезли в сила решения и
със съответните обезщетения и неустойки във вреда на митниците.


Пламен Минев не е съгласен с внушението, че освобождаването
на всички служители по ПМС N399/1997 г. е неправомерен акт. Той
смята, че е от компетенцията единствено на съдилищата да се произнасят
по законосъобразността на уволненията.


Мнението на проверяващите е, че в приложената от
ревизора Димитров справка фигурират имената на 14 лица, но тя
не съдържа данни за датата на издаването на заповедите за уволнение
и длъжностните лица, разпоредили уволненията. Не са посочени и
размерът на присъдените обезщетения, лихви, неустойки и съдебни
разноски. Не е конкретизиран и размерът на причинената вреда общо
и по съответни отговорни длъжностни лица.


За да се изяснят непълнотите, е изискана и представена
допълнителна справка. В резултат проверката стига до извода, че
от присъдени и изплатени обезщетения, лихви, неустойки и съдебни
разноски на 25 служители за периода 1 януари 1995 - 30 май 1998
г. е причинена вреда на извънбюджетните средства на митниците
в размер на 7 719 844 лева. Отговорните за това лица според проверяващите
са: Богомил Чолаков, бивш началник на ГУМ - за вреда в размер
на 165 569 лв.; Христо Кулишев, бивш началник на ГУМ - за 1 118
641 лв.; Елка Владова, бивш началник на ГУМ - за 1 615 585 лв.;
Здравко Караджов, бивш началник на РМ-Бургас - за 107 844 лв.,
и настоящият началник Пламен Минев - за вреда от 4 712 205 лева.


Униформи и майстори


В ревизията на Емил Димитров (пункт IV.2) е разгледан
сключеният от Пламен Минев договор със софийската фирма П
и Л за изработването на униформено облекло. Установена е
разлика между офертите и договорените цени, като офертната цена
е изчислена към 26.11.1997 г. при курс на БНБ от 1730 лв. за 1
щ. долар, а цената, съгласно сключения рамков договор на 22.12.1997
г., е определена в германски марки на база 1000 лв. за 1 г. марка.
Курсът на БНБ към същата дата е 1768 лв. за 1 щ. долар. Освен
това, според Димитров, договорените количества и стойности са
в по-голям размер от утвърденото в протокола от конкурса.


Ревизията извежда разлика между цените, определени
с протокола, и цените, уговорени в сключения договор, и като взема
предвид повишаването на курса на долара, завишава офертните цени
с коефициент 2.197 процента. След направената корекция Димитров
установява, че със сключването на договора и определените в него
по-високи цени е причинена вреда на бюджета на митниците в размер
на 11.250 млн. лв., за която е отговорен началникът на ГУМ Пламен
Минев.


Пак според ревизора Димитров при провеждането на
конкурса за сключването на договора са нарушени разпоредби на
ЗВДОбП, тъй като не е изготвен протокол за отварянето на офертите.


Обяснението на Пламен Минев е, че конкурс по смисъла
на чл. 2 от ЗВДОбП не е било необходимо да се провежда, но е проведен
поради голямата стойност на поръчката. Минев твърди също така,
че офертите са отворени в присъствието на участниците в конкурса,
което е отразено в протокола и документирано с видеокамера.


По този параграф проверката смята, че
не е налице нарушение по ЗВДОбП. Проверяващите обаче са съставили
таблица за изчисляване на разликите между офертни и договорени
цени на девет броя артикули, непроменени по вид спрямо офертата,
при което са установили разлика общо в размер на 8 953 500 лв.,
представляваща завишение на договорените цени.


В ревизионния си акт Емил Димитров е отбелязал и
неправомерно изплащане на 234 340 000 лв. в полза на фирмата П
и Л, произтичащо от договарянето на униформени облекла за
100 души повече.


Пламен Минев отново възразява, изтъквайки, че допълнително
договорените количества са в рамките на условията по чл.58, ал.3
от Закона за възлагане на държавни и общински поръчки (ЗВДОбП)
и са във връзка с разпоредбите на ПМС 59/91 г. - щатът на ГУМ
е 3690 души.


Проверката на ДФК установява договорени в повече
800 броя артикули за 234.340 млн. лева. Но по мнение на проверяващите
това допълнително договаряне е в съответствие със ЗВДОбП, т.е.
липсва нарушение.


Зигзагът на пистолетите


В ревизионния акт (пункт IV.9) се посочва, че по
фактура N01676 на 11.11.1997 г. са били закупени два броя късоцевно
оръжие Зиг-зауер с пълна окомплектовка за 4.958 млн.
лева. Два дни по-късно, на 13 ноември 1997 г., със заповед N278
на началника на ГУМ Пламен Минев пистолетите са предоставени на
МВР. По този начин, смята Емил Димитров, са нарушени чл.63, ал.2
от Закона за държавна собственост и чл.14 от правилника за прилагането
му и с въпросната сума е ощетен бюджетът на ГУМ.


Пламен Минев не е съгласен с тази констатация. Предаването
на двата пистолета, обяснява той, е извършено със съгласието на
финансовия министър със заповед N511 от 1.12. 1997 година. Проверката
наистина открива такава заповед, с която на основание на
чл.63 от Закона за държавна собственост и чл.14 от ПП на ЗДС министърът
на финансите е разпоредил безвъзмездно прехвърляне на собственост
върху дълготрайни материални активи от ГУМ на други бюджетни учреждения,
в това число и описаните в констатацията два броя късоцевно бойно
оръжие Зиг-зауер с пълна окомплектовка - на МВР.


Независимо че документът е налице, проверяващите
препоръчват извършването на допълнителна ревизия за установяване
необходимостта от закупуване на пистолетите.


Прашясалият товаропретърсвач


Ревизията на Емил Димитров открива, че не е въведен
в експлоатация рентген Товаропретърсвач 2 на стойност
1 782 373 щ. долара, доставен още през 1992 година. В интерес
на истината особено полезното изкопаемо, с което би
трябвало да се откриват контрабандни товари, е възбудило вниманието
и на предишни ревизионни актове. Идеята е била апаратурата да
се инсталира на митница Капитан Андреево. Във връзка
с доставката са направени и допълнителни плащания, които са закръглили
общо изплатената сума на 2 047 047 щ. долара и 64.841 млн. лева.


Според ревизора Димитров отговорни за извършения
нецелесъобразен разход са Христо Кулишев и Пламен Минев, макар
и за двамата рентгенът да е наследство от предишни митнически
шефове.


Възраженията на сегашния началник на митниците са,
че по въпроса има куп докладни от негови предшественици (с изключение
на Елка Владова). Като пречка за въвеждането на апаратурата в
експлоатация Пламен Минев е посочил прескъпия монтаж от 2 млн.
щ. долара, пояснявайки същевременно, че след назначаването му
за началник на ГУМ е информирал за това правителството. В резултат
е било взето решение да се започне нов кръг от преговори с фирмата
производител.


Бившият митнически шеф Христо Кулишев изтъква същата
причина, като добавя, че въвеждането на рентгена в експлоатация
е било отложено през 1996 г. с разрешение на тогавашния министър
на финансите (Димитър Костов - бел. а.).


В доклада след суперревизията е записано,
че: Твърдението на ревизията за нецелесъобразност на разхода
е недоказано, необосновано и не е документирано по съответния
ред. Посочват се виновни лица, без да е посочено законовото нарушение
и конкретните суми, за които те са отговорни.


Но историята с товаропретърсвача има продължение.
След като е станало ясно, че рентгенът няма да проработи скоро,
а все пак трябва да се съхранява някъде, митница Свиленград наема
склад от фирмата Ники-93 със собственик Николай Кирилов
Николов за срок от осем и половина години и срещу сумата от 140
млн. лева. Авансово на Ники-93 са изплатени 116 436
987 лева. Необходимо е да се отбележи, че същата фирма е имала
задължения към БЗК, но те са били прихванати за сметка на средствата
на Главно управление на митниците в същата банка.


Емил Димитров определя разхода за наемането на склада
като нецелесъобразен, посочвайки, че с тези пари ГУМ е могло да
купи или да си построи собствен склад за съхраняването на рентгена.


Проверката обаче установява, че бившият началник
Христо Кулишев е имал съгласието на финансовото министерство за
сключване на договора с Ники-93 по описаната схема.
Заключението на проверяващите е, че липсва противоправност,
а изводът за нецелесъобразност на разхода не е доказан и документиран
по установения ред. Въпреки това се предлага допълнителна ревизия.


Строителната треска


Маса пари, смята ревизорът Димитров, е похарчило
Главно управление Митници за ненужно строителство.
Такъв според него е случаят с митническо бюро Гоце Делчев,
за чието изграждане са отишли 618.692 млн. лева. По същото време
са извършени и разходи за 2.373 млрд. лв. за строежа на митническия
комплекс в Благоевград и ГКПП Станке Лисичково. Финансирането
е нецелесъобразно, констатира Емил Димитров, тъй като са това
митници с относително малък дял в приходите от мита в митническата
система.


Началникът на ГУМ Пламен Минев е обяснил, че след
назначаването му през юли 1997 г. е допуснал финансиране само
на най-належащите обекти, а и не смята за основателно ревизията
да се занимава с целесъобразността на строителството в митниците.


Становището на тримата проверяващи специалисти от
ДФК е, че приложената към ревизията справка за обектите, чийто
инвеститор е Главно управление Митници, за периода
от 1.I.1996 до 1.5.1998 г. няма изходящ номер от ГУМ, липсва подпис
на началник и не е посочен източникът на информацията. В доклада
им се предлага извършването на допълнителни ревизии, които да
установят целесъобразността на направените разходи.


Емил Димитров е открил нарушения и в договора за
строителството на ГКПП Станке Лисичково, сключен между
ГУМ, представлявано от Христо Кулишев, и фирма Хидрострой-Рилци
ЕАД. На същата фирма авансово е преведена сумата от 47.212 млрд.
лева.


Проверка установява, че Хидрострой-Рилци
не е извършила и актувала никакви строително-монтажни работи,
а авансът от 47.212 млрд. лв. не е възстановен.


Освен това Емил Димитров е констатирал, че за периода
на ревизията е извършено капитално строителство на над 100 обекта
за 30 млрд. лв., но за 1998 г. на финансовото министерство не
е представян и одобряван разчет за разходите за придобиване на
дълготрайни материални активи. В ревизионния акт е записано: Многократно
е допускано бюджетни средства, предвидени за строително-монтажни
работи на митниците, да се отклоняват безвъзмездно или като безлихвено
кредитиране на обекти и институции извън митническата администрация
и без средствата за това да са предвидени в Закона за държавния
бюджет за съответната година. И още: Задължението
към фирмите изпълнители към 31.5.1998 г. възлиза на 1 039 660
000 лева...


Началникът на ГУМ Пламен Минев не се е съгласил с
тези твърдения, аргументирайки се с приложени документи за одобрени
разходи от Министерството на финансите за строителството през
1998 година. Емил Димитров обаче не ги зачита, защото не са оригинали
- върху ксерокопията липсват печати и подписи на финансовото министерство,
а ги взема единствено за сведение.


При проверката тримата експерти изискват от Главно
управление Митници оригиналните документи и след като
се запознават с тях, предлагат констатацията за липсващ разчет
за финансиране на разходите за 1998 г. да отпадне. Посоченото
капитално строителство за 30 млрд. лв., усвоени за над 100 обекта,
пък не е документирано. Съгласно представената на суперревизията
справка от Финансово-счетоводния отдел на ГУМ през ревизирания
период са усвоени 17.109 млрд. лв. за 38 обекта, като към 1.5.1998
г. са завършени три от тях. Проверката намира, че твърдението
за отклонени средства и безлихвено кредитиране на фирми не е конкретизирано
с документи. Като неоснователна е определена и констатацията за
нецелесъобразни бюджетни разходи, тъй като до 31.12.1997 г. ГУМ
е на извънбюджетна приходно-разходна сметка и не получава субсидии.


Не са документирани, съгласно изискванията на Правилника
за прилагане на Закона за държавния финансов контрол, и твърденията
на Димитров, че ГУМ е строило без осигурен източник на финансиране
и че има нецелесъобразни разходи и отклонени средства за външни
организации, което е довело до голям процент неразплатено строителство,
възлизащо към 31.5.1998 г. на 1.039 млрд. лева. И в този случай
експертите от ДФК предлагат да се извърши допълнителна ревизия
на Главно управление Митници по планирането, финансирането,
извършването и отчитането на строително-монтажните работи.


Златната лаборатория


На 28.10.1996 г. ГУМ е сключило договор с ЕТ Магесто
за проучване, проект и реконструкция на Централна химическа лаборатория.
По него са платени авансово 1.586 млн. лв., без да са спазени,
според ревизора Димитров, изискванията за провеждането на търгове
в строителството. Лабораторията е от особена важност за установяването
на пренасяните през границата стоки, за издаването на сертификати
и начисляването на митнически сборове. За целта е наета сграда
на БАН срещу месечен наем от 828 щ. долара.


На 21.01.1997 г. за изпълнението на обекта ГУМ сключва
договор с фирма Архист на стойност 44 млн. лв. и 108
хил. щ. долара, като 30% са предплатени авансово. Ревизорът Емил
Димитров установява още три фирми, на които ГУМ е платило за реконструирането
на сградата: Арх. Деко, Ариескомерс и
ЕТ Пърси. Така според него са изразходвани 783.212
млн. лв. за нещо, което дори не принадлежи на митниците - сградата
е наета и след изтичане на срока на договора имотът трябва да
се върне на БАН.


В ревизионния акт е посочено, че вина за нецелесъобразното
и незаконосъобразно изразходване на парите имат Христо Кулишев
и Пламен Минев, защото в качеството си на началници на ГУМ са
допуснали възлагането на строително-монтажните работи без търг
или конкурс и не са изпълнили задълженията си за целесъобразно
и законосъобразно изразходване на поверените им средства.


Пламен Минев възразява срещу твърденията за нарушение
на закона и смята, че не носи отговорност, тъй като договорите
са сключвани преди неговото встъпване в длъжност.


Становището на проверяващите е, че констатацията
за неправомерно изразходване на средствата поради непроведен търг
не е доказана по установения ред. Поради тази причина тримата
експерти предлагат да се извърши допълнителна ревизия.


Това са само някои глави от многотомника
Митници, в който се премятат и пресмятат по-едрите
суми. По всичко личи обаче, че нито сумите, нито главите ще са
последни. От Министерството на финансите заявиха, че документите
от т. нар. суперревизия били отпътували за прокуратурата.
Сметната палата също ще направи своя проверка за 1998 г., обяви
шефът й Георги Николов. За капак се появи и изпуснатият
период (8.02.1995 - 1.01.1996 г.) от ревизионния акт на Емил Димитров
, което е добър повод ревизионният маратон да продължи и догодина.
Странното е само, че според чл.13 от Закона за ДФК Държавният
финансов контрол е независим съдник и би трябвало да има
някаква тежест поне докато има държавна собственост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във