Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЙ ОГРАБИ РУСИЯ?


(Продължение от бр. 42)


В два поредни броя на вестник Банкеръ
(бр.41 и 42/ 1998 г.) представяме разследването на американското
списание US NEW, посветено на една зашеметяваща кражба на скъпоценности
от руската държавна съкровищница, извършена в периода 1992-1994
г. под ръководството на нейния шеф Евгений Бичков.


В началото на 1992 г. руското правителство изпитва
остра нужда от пари. Шефът на държавната съкровищница предлага
план, който предвижда износ, обработка и пласмент на диаманти
за милиард и половина долара в Съединените щати. По това време
руското правителство взема решение да бъдат продадени известно
количество скъпоценности, за да си осигури паричен ресурс. Операцията
потегля, но паричният поток далеч не се влива само
в държавната хазна. Десетки милиони долари потъват в джобовете
на руски държавни чиновници и техните подставени лица. Главният
изпълнител на замисленото от Бичков е тридесетина годишният руски
бизнесмен Козльонок, който учредява в Сан Франсиско фирмата Голдън
АДА с основна дейност: обработката на нешлифовани диаманти.
Козльонок и двамата му съдружници заделят значителни суми за себе
си и без да губят време започват да купуват земи, сгради, коли,
самолети, редки произведения на изкуството за десетки милиони
долари. Размахът на покупките им впечатлява агентите на ФБР във
Сан Франциско. Полека лека американски и руски агенти се впускат
в дълбините на една от най-големите злоупотреби с държавни ценности.


До какво стигат руските и аперикански следователи?


Бягството на Козльонок съвпада с пристигането на
руския криминалист Виктор Жиров в Сан Франциско. Разследващият
случая Дейвидсън знае колко огромна е корупцията в Русия, което
пък му дава обяснение защо Жиров досега не е намерил решение на
случая.


Майорът също се отнася с резерви към ФБР, тъй като
е подочул, че тук са се противопоставяли на неговото посещение.
Жиров обаче е от малцината полицаи, получили разрешение да работи
в САЩ. Въпреки че той почти не говори английски, Дейвидсън наблюдава
изражението на лицето му и се вслушва в думите, които му превеждат.
Постепенно стига до извода, че Жиров е сигурен човек. Дейвидсън
забелязал, че гостът му ходи цяла седмица облечен все с един и
същ костюм и си е донесъл храна, за да спести дневните, отпуснати
му от ФБР. Скоро американският следовател разбира, че Жиров може
да си позволи само толкова със заплата от 400 долара на месец.


В Сан Франциско руският следовател открива това,
което не би могъл да открие в Москва - документите за собственост
и митническите декларации, доказващи колко съкровища са били изпратени
и пропилени в Америка. Чак след пристигането на Жиров Дейвидсън
започва да разбира мащаба на случая. Руснакът посочва основните
играчи в Москва и го запознава със съществуващата конспирация
за разграбването на националната съкровищница. Двамата мъже вече
не знаят до какви върхове може да достигне скандалът в Москва.
Жиров предлага да се подслушват телефонните разговори. ФБР дава
съгласието си. В края на командировката на московския гост отношението
на Дейвидсън към него се променя - от подозрителност към пълно
доверие и загриженост за съдбата му. Малко преди Жиров да пристигне
в САЩ, бандит заплашва един от неговите сътрудници с нож в московското
метро с думите: Не се бъркай в Голдън АДА!


Не се ли безпокоиш от всичко това - пита
го Дейвидсън. - Аз винаги нося пистолета си - му отговаря
Жиров. Освен това той признава, че носи писмена заповед на Елцин
да се разследва случаят докрай.


Със завръщането на Жиров в Москва започва


глобално разследване на аферата


Екипът на Жиров започва обиски в офисите на Голдън
АДА в Москва. Няколко дни по-късно, докато разхожда кучето
си, Жиров е нападнат от двама мъже, които му нанасят зверски побой.
Приключвай разследването на Голдън АДА - извикал
единият от тях - или следващия път ще те довършим. Жиров
е закаран в болница целия облян в кръв и с комоцио. В Сан Франциско
Дейвидсън е шокиран от новината: Е, това е, дотук беше -
това е краят на случая. Но руският следовател не се предава.
Той увеличава екипа си до 15 души, установява връзка и с други
следователи в Москва - от финансовия контрол и данъчната инспекция.
Натискът върху Бичков нараства. Той е принуден да дава обяснения
за изчезването на 178 млн. долара от съкровищницата. Бичков се
оправдава с нечистите машинации на Козльонок и на братята Шагинян.


В края на септември 1995 г. започва


съдебен процес срещу Голдън АДА


във Федералния съд на САЩ. Протежето на Елцин твърди,
че компанията е откраднала златото и необработените диаманти.
Записите на ФБР обаче показват, че версията на Бичков няма нищо
общо с истината. Записаните телефонни разговори на Бичков свидетелстват,
че той се договаря с чистача Чернухин да намери начин
да спре разследването на Голдън АДА. Двамата се договарят
също Чернухин да дойде в Москва и да получи необходимата помощ
от най-силните хора в Русия: Анатолий Чубайс - по това време зает
с подготовката на новата изборна кампания на Елцин; Юрий Лужков
- кмет на Москва; Александър Коржаков - шеф на личната охрана
на Елцин, Олег Сосковец - заместник премиер-министър. Според записите
Чернухин се обажда и на някои влиятелни бивши служители на КГБ,
в президентската канцелария и дори в дачата на самия Елцин. Служителите
на ФБР са убедени, че следите водят до най-високите етажи на властта
в Русия. Пред съда Бичков нарича тези твърдения фантазии. Адвокатът
на Чернухин пледира за невинност на клиента си, като твърди, че
той е нает с цел да насочи кораба по правилния маршрут.
ФБР обаче вече знае много повече - че Голдън АДА е само
една брънка от веригата схеми, предназначени да ограбят


майчица Русия


Една група се е занимавала с кражба на дървен
материал, петрол и ценни метали - разказал един агент, а друга
- с кражба на злато и диаманти. И в центъра на цялата тази
афера е стоял Козльонок. Стойността на откраднатото, изпратено
на името на Голдън АДА, се равнявало на 178 млн. долара,
но общо по всички схеми на организиран грабеж Русия губи 1 млрд.
долара - това разкрива по-късно пред ФБР самият Козльонок. Бившият
му служител Имендорф си спомня, че е чувал за планове да се внася
дървен материал от Сибир, а бензиностанциите, принадлежащи на
Голдън АДА, да се зареждат с бензин от руските запаси.


Нелсън Колтън, който по молба на компанията претопява
златни монети на стойност 50 млн. долара, впоследствие си спомня
колко е бил стъписан, когато в един момент руснаците му заявили,
че вече не се интересуват от злато. Козльонок ми предложи
да поема пласирането на платина и паладиум - свидетелства
Колтън. По това време паладиумът има по-висока стойност от златото.
Две трети от запасите му в Европа се падат на Русия.


Допълнителна енергия придава един пощенски
превод за 40 млн. долара на името на компанията, които следователите
проследили от Сан Франциско до Москва. Четиристотин хиляди долара
от тях се отправят в президентския фонд за финансиране на отпечатването
на Елциновата автобиография. Някои медии в Москва твърдят, че
тези пари са били използвани за втората предизборна кампания на
Елцин. Имендорф си припомня разговори, посветени на възможността
парите да се използват за финансиране на охраната на президента.
В Калифорния Козльонок направил доста подкупи във вид на скъпи
коли, яхти и жилища. Той сякаш е подготвял преждевременното пенсиониране
на някои московски официални лица.


Агентът от ФБР Дейвидсън с ужас осъзнава, че аферата
Голдън АДА е заредена със съкрушителен взрив и за
САЩ, и за останалия свят. В Русия тече кампания за избор на президент
и комунистите доста убедително вземат връх. За Дейвидсън вече
е ясно, че най-близките хора от обкръжението на Елцин са замесени
в диамантения скандал. Очевидна е заплахата той да се превърне
в


руския Уотъргейт


Дейвидсън се опасява, че разследванията на ФБР могат
да се изтълкуват от света като политическа намеса в чужди работи.
Във Вашингтон Министерството на правосъдието даже дава съответни
препоръки на Съвета за национална сигурност, както и на вицепремиера
Гор, който тогава активно за занимава с руско-американските отношения.


Екипът от ФБР трескаво събира доказателства за рекет,
за кражби и пране на пари. Дейвидсън подготвя молба за подслушване
на разговори, обръща се към белгийските власти с молба да му разрешат
да разпита Козльонок. Американецът вярва, че ще успее да разнищи
заплетения възел. Но в този момент идват лоши новини. Шефът му
ненадейно се обажда по телефона: Какво знаеш за предстоящия
обиск от IRS (централната данъчна служба в САЩ) в АДА утре?
Дейвидсън е потресен. Без да се консултира с него, прокурорът
е дал разрешение на IRS да поеме активите на компанията под своя
контрол. Естествено след като в компанията се появят данъчните
инспектори, служителите на АДА няма да останат дълго в неговото
полезрение. Телефонните подслушвания се обезсмислят. Дейвидсън
и шефът му се втурват в прокуратурата с протести, но напразно.
Дейвидсън се чувства предаден. Екип от 50 агенти на IRS се пръскат
по цяла Северна Калифорния и поемат контрола над активите на скандалната
компания. IRS залавя огромна пратка от злато, бижута и повече
от 3 хиляди диаманта, които току-що са били изпратени за Швейцария.
В ръцете им попадат 4/5 от останалата собственост на Голдън
АДА. В щабквартирата на компанията в Сан Франциско агентите
на IRS откриват и десетки автоматични оръжия, хиляди патрони,
бронежилетки, около 12 кг експлозиви.


Акцията на американската данъчна служба


принуждава Голдън АДА да обяви фалит


Компанията оставя след себе си голям брой съдебни
дела и списък от кредитори, заемащ 20 страници - от руското правителство
та чак до местния паркинг. От първоначалните 178 млн. щ. долара
в трезора IRS открива активи само за 40 млн. щ. долара. Съгласно
споразумението, постигнато през април 1997 г., Русия трябвало
да получи 25 млн. долара, IRS - 10.5 млн. долара, а с остатъка
трябва да бъдат удовлетворени другите кредитори.


Въпреки всичко Дейвидсън не се отказва от разследването.
Той продължава работата си с Жиров, който посещава Сан Франциско
още два пъти. В това безпрецедентно сътрудничество щатските прокурори
позволяват на Жиров и на неговия екип да преровят 20 000 документа
и да разпитат десетки свидетели, свързани с Голдън АДА.
Жиров се завръща в Москва с доказателства, които не биха могли
да бъдат пренебрегнати.


През февруари 1996 г., точно преди да подпише нов
договор с De Beers


Бичков е арестуван


за престъпна небрежност и заради нарушаване на валутното
законодателство на страната. Той е уволнен от Елцин, а ръководеният
от него комитет е разпуснат. Контролът над националната съкровищница
поема финансовото министерство. Арестувани са още 13 други лица
- сътрудници на Бичков и някои от служителите на Министерството
за външноикономически връзки.


Заплашен от десетгодишна присъда, Бичков се признава
за виновен... и след няколко седмици е пуснат на свобода заедно
с още седем други обвиняеми по това дело по силата на общата амнистия
по случай 50-годишнината от победата във Втората световна война.


Непотопяемият Бичков


в момента е вицепрезидент на една от най-големите
банки в Русия, като си остава действаща фигура и в диамантения
бизнес. Той обвинява за всичко Козльонок, De Beers и политическите
си противници. За да действаш като Голдън АДА
- или трябва да си много тъп, или някой с неограничена власт да
те покровителства - заявил той.


Експартньорите на Козльонок - братята Шагинян, бягат
от САЩ, но Ашот е върнат в Сан Франциско от Карибския басейн и
се признава за виновен за укриване на данъците. Давид се крие
някъде в Европа. Чернухин го търсят за разпит и в Сан Франциско,
и в Москва. Твърди се, че се крие в някой от домовете си в Кипър
или в Монтрьо, Швейцария.


Колкото до Козльонок, оказва се, че той умее да се
крие точно толкова, колкото и да търгува с диаманти. След като
напуска САЩ, той се укрива в Белгия, а през януари 1997 г. се
премества в Атина, като използва фалшив гръцки паспорт, но е арестуван.
Бившият бизнесмен помолил да не го екстрадират в Русия. Животът
му е застрашен, заявява той, тъй като знае твърде много за корумпирани
висши чиновници. Ако се върна, няма да остана жив повече
от два-три дни - предупреждава Козльонок гръцките власти.
Тези негови признания се потвърждават няколко дни по-късно - в
Русия намират един от неговите бизнеспартньори обесен на пуловера
си в килията. Но гръцките власти не се трогват от молбите на Козльонок
и го екстрадират в Москва. Дали обаче той ще има куража да назове
всички имена?


Козльонок не е нищо повече от една пешка, разигравана
от конкуриращите се интереси: тези, които искат да го използват,
за да разобличат своите противници, и тези, които искат да го
убият, за да мълчи - коментира сътрудник от ФБР.


Следствието, водено от Виктор Жиров, което продължава
вече пета година, все повече и повече се приближава до ръцете
на прокурорите. Но не е изключено те да се подадат на политически
натиск. Предстоят президентски избори и като се има предвид кои
са замесените в аферата, нищо чудно делото вместо в съда да попадне
в прашните архиви. Каквото и да стане обаче, следователят Жиров
и неговите недосегаеми установиха траен прецедент.
Те намалиха кървенето - твърди един висш агент от ФБР. -
И в крайна сметка ще го спрат. Екипът от недосегаеми
вече се е разраснал до 50 души. Тяхното въздействие се усеща все
по-силно както в Русия, така и в Америка. Днес съдебните институции
и в Русия, и в САЩ си сътрудничат по повече от 300 разследвания.
За своите заслуги при разкриването на аферата Голдън АДА
Жиров е повишен в чин полковник.


(Край)

Facebook logo
Бъдете с нас и във