Банкеръ Weekly

Общество и политика

КОЙ ОГРАБИ РУСИЯ?

(Продължение от бр. 41)


В обширна публикация американското списание US NEW (провело и собствено разследване по случая) разказва за една зашеметяваща кражба на скъпоценности от руската държавна съкровищница, извършена в периода 1992-1994 г. под ръководството на нейния шеф Евгений Бичков.


Русия е един от най-големите производители на необработени диаманти в света. Но техният пазар е монополизиран от транснационалната компания De Beers. През 1990 г. Русия сключва договор с монополиста, по силата на който износът на диаманти се извършва от неговата търговска структура.


В началото на 1992 г. руското правителство изпитва остра нужда от пари. Шефът на държавната съкровищница предлага план, който предвижда износ, обработка и пласмент на диаманти за милиард и половина долара в Съединените щати. По това време руското правителство взема решение да бъдат продадени известно количество скъпоценности, за да си осигури паричен ресурс. Операцията потегля, но паричният поток далеч не се влива само в държавната хазна. Десетки милиони долари потъват в джобовете на руски държавни чиновници и техните подставени лица. Но ето подробностите...


Това бе стъписващо


- възкликва Чарлз Симс от градската администрация на Сан Франциско, разследвал фирмата Голдън АДА. Собственикът на сградата, в която е седалището й, поискал 6 млн. долара, но Козльонок щедро му предложил 11 млн. долара, ако сделката стане за една седмица. Зарадваният собственик незабавно се съгласява. Един следобед в Бевърли Хилс Козльонок влиза в изложбената зала на луксозни коли и плаща повече от 1 млн. долара за един Ролс ройс и за два автомобила Астън Марнит. В Лос Анджелис той и арменците купуват за 1.200 млн. долара три луксозни яхти. Следват ги три разкошни къщи в Сан Франциско за 3.8 млн. долара. Следващите придобивки са кораби, включително 40-футова скоростна моторница и 15 други моторници. След това тримата съдружници купуват за компанията самолетът Гълфстрийм за 18 млн. долара, както и половин дузина бензиностанции. Босовете на Голдън АДА - Андрей Козльонок, Давид и Ашот Шагинян купуват общо 18 недвижими имота в Северна Калифорния, включително и четири луксозни жилищни блока край езерото Тахо на стойност 4.400 млн. щ. долара. Дали Бичков знае за това, меко казано, екстравагантно поведение на своя довереник Козльонок? По-късно по този въпрос ще се водят оживени дискусии.


Бичков контролираше изцяло дейността на фирмата в САЩ - твърди Козльонок в показанията си. - Всяко решение изискваше персоналното му одобрение. Бичков присъства на грандиозното откриване на офисите в Сан Франциско и възторжено одобрява действията на Козльонок. Следователите твърдят, че впоследствие


милиони долари от капитала на Голдън АДА се прехвърлят обратно в Москва


и също се превръщат в недвижимост. Бичков се сдобива с нова вила. Той обаче отрича тези обвинения. Част от капиталите на Голдън АДА са прехвърлени в Белгия, Лихтенщайн, Израел и Бермудските острови, където Козльонок построява вила за 5 млн. долара. В Сан Франциско той живее в богато предградие на Ист Бей. В дома му могат да се видят картини на Рембранд и Пикасо, бижута от Фаберже, статуи и скулптури с огромна стойност. Посетителите на дома се впечатляват най-вече от два петфутови часовника, инкрустирани със злато, и от шахматна дъска, направена от сребро и злато, чиито фигурки са украсени с диаманти. По-късно Козльонок твърди, че разходите са били необходими, за да се изгради стабилен финансов имидж на компанията. Доста цинично звучи по-сетнешното обяснение на скандалните бизнесмени, че луксозните къщи са предназначени за почивка на работещите в руските мини и компании като награда за техния тежък труд. Повечето от наградите обаче явно са отивали в джобовете на Козльонок и на неговите съдружници.


През февруари 1994 г. Бичков разрешава нови пратки за Голдън АДА. Този път те съдържат огромни количества необработени диаманти. Повечето от тях обаче просто изчезват. И в САЩ, и в Русия полицията е озадачена. Майор Виктор Жиров чете папката с изобличаващи документи и не вярва на очите си. Дълги години той работи в управление Финансови престъпления към МВР и не му е трудно да оцени, че този нов случай носи всички белези на едра далавера. Първите сигнали постъпват от Интерпол, след като американската митническа администрация отправя запитване дали пратката от диаманти и злато за калифорнийската фирма е законна и иска информация за двамата арменци Агоп и Давид Шагинян. Жиров разследва случая почти самостоятелно и все повече се убеждава, че той е доста сложен.


Отново и отново официалните лица от висшите държавни учреждения в Русия уверяват, че диамантите се намират в сигурни ръце. Жиров трудно се добира до ключови документи. Министърът на финансите Борис Фьодоров, който е разрешил сделката, е засекретил всички документи, свързани с компанията - договорите, кореспонденцията, митническите декларации. Въпреки това полицията открива достатъчно доказателства, за да обискира московските офиси на Голдън АДА. Тя се натъква на документи, разкриващи подробностите около пратката с диаманти, одобрена от Бичков, на стойност 88 млн. долара. Тогава Жиров търси съдействието на Майк ди Преторо - представителя на ФБР в Москва, за да си изясни каква е съдбата на въпросната пратка.


Да бъдеш полицай в Русия


е неблагодарна работа: заплатата е ниска, липсват елементарни средства за борба срещу престъпността. Не достигат дори и белезници. Само през периода 1996-1997 г. по време на акции са убити 700 руски полицаи - почти три пъти повече, отколкото за същия период в САЩ. Обикновените полицаи пък предпочитат да работят за мафията.


Разпадането на тоталитарната репресивна система доведе не само до демократизация на обществата, но и до интернационализация на престъпността. Естествено руските мафиоти имат лидерски позиции в този процес. Затова ФБР се вижда принудено да намери надеждни партньори в Русия. Постепенно се установяват контакти с отговорните лица в руското МВР. ФБР предлага да са създаде малка елитна група, която да партнира на американците. Такава група се създава и е някакъв аналог на Групата на недосегаемите (водила борбата с Ал Капоне). Виктор Жиров е един от тях. Затова когато се обажда на Майк ди Преторо, последният реагира незабавно. Той предлага на Жиров да отлети до Сан Франциско като гост на ФБР, за да направи лично разследване. И Жиров си опакова багажа.


Необработените диаманти


изпратени на Голдън АДА от Русия, буквално задръстват самолета на фирмата. Скъпоценните камъни пристигат на две пратки. Полицаите от Сан Франциско ги охраняват в извънработно време. Диамантите трябва да се обработят, да се пласират, а парите да се изпратят в Москва. Но е преработено само незначително количество. По-голямата част от скъпоценните камъни изчезват безследно. От документите, представени по-късно в съда, се установява, че именно тази част от скъпоценностите се връщат обратно през Атлантически океан до офисите на Голдън АДА в Антверпен. По ирония на съдбата необработените камъни са продадени на компания, контролирана от De Beers. Печалбата от сделката е 77 млн. долара - следователите успяват да ги проследят до влизането им в швейцарските банки. Фалшивите фактури твърдят, че диамантите са от Заир. Това би трябвало да спаси сделката от данъци и да заблуди De Beers. В Белгия всички сътрудници на Голдън АДА изведнъж стават богати.


В Сан Франциско агентът на ФБР Дейвидсън си блъска главата върху дейността на компанията. Очевидно Козльонок не разбира почти нищо от диамантения бизнес, а неговите съдружници - още по-малко. Диамантите, изпратени от Бичков, са много повече, отколкото 36-те работници в Голдън АДА биха могли да обработят. Той е изпратил 90 хиляди карата необработени диаманти, достатъчни за изработката на 45 хиляди пръстена. За обработка на това количество диаманти стотици работници трябва да работят една година. Външно обаче никой не може да обвини фирмата в мошеничество.


Дейвидсън научава, че в компанията се зараждат конфликти


Козльонок прави скандал на братята Шагинян и им предлага да напуснат фирмата. Той изпраща свои сътрудници в Москва със задачата за убедят Бичков да уволни двамата арменци. По-късно пред съда арменците обвиняват Козльонок, че той им предложил да се задоволят със сумата 5 млн. долара - в противен случай ще получат по един куршум в главата. Шагинян естествено предпочитат парите. Докато Бичков отсъствал от Москва, един от неговите сътрудници заминава за Сан Франциско, за да види отблизо как вървят работите в Голдън АДА. Той се връща от командировката, шокиран от разточителството и екстравагантния характер на покупките. Наскоро след това в Москва плъзват слухове за щатския диамантен център, създаден с помощта на националната съкровищница.


Когато Козльонок научава, че ФБР е започнало да рови около неговата компания, той изпада в смут, тъй като е убеден, че притежава невероятни способности да си осигурява прикритие. В Русия той е изградил цяла мрежа от контакти и протекции на различни равнища на властта, която го прикрива. Козльонок се надява на същия успех и в Сан Франциско. Той ангажира хора с влияние в политическите среди, в градската управа, прави периодично пожертвувания за местни политици. За компанията му в извънработно време работят местните полицаи. Козльонок от своя страна услужва на градската полиция с хеликоптера на компанията. Всичко това има за цел да си създаде солиден покрив и в Америка. Но САЩ не е Русия, а Козльонок явно недооценява страната на неограничените възможности. Той си мислеше, че с връзки може да се постигне всичко - разказва един от близките му сътрудници - американецът Имендорф. - Подобни типове си въобразяват, че още са в Москва. Имендорф е бивш частен детектив, човек с влияние в общинската управа и свързан с видни политици. Привлечен в Голдън АДА със заплата от 1 млн. долара, 54-годишният Имендорф дава съгласието си да работи за нея. Вече като главен съветник на компанията той наема за свой помощник щатския сенатор Куентин Коп - още един влиятелен политик в Сан Франциско. След щателна проверка двамата мъже са шокирани от състоянието на Голдън АДА - в компанията цари пълен хаос: сейфовете - пълни със съкровища, води се двойно счетоводство... и


пари, пари, пари, излизащи отвсякъде


Опитах се да подредя архивата на компанията - спомня си Имендорф. Той обаче е принуден да се обърне за помощ към консултантската фирма Артър Андерсен, която установява, че компанията е изплатила повече от 130 млн. долара, без това да е ясно отразено в документите. След шест месеца Имендорф напуска Голдън АДА. Тези типове са крали един от друг - заключава той.


В това време в Москва Бичков вече разбира, че губи контрол над компанията. Затова прибягва до услугите на руския бизнесмен Андрей Чернухин - човек, когото един агент на ФБР определя като


чистача


Нисък, набит, по фигура той напомня Хрушчов и има репутация на човек, намиращ изход и от най-обърканите ситуации. Върху визитката му се мъдри оригинален надпис: консултант на Руската федерация. Чернухин се обажда на Алекс Секюрити - една от най-големите охранителни фирми, съставени предимно от бивши офицери от КГБ и от хора от Спецназа (Отряд за специално назначение). Така охранителите от Алекс скоро се появяват в Голдън АДА, облечени в маскировъчни костюми и въоръжени с автоматично оръжие. След това Чернухин насочва вниманието си към Козльонок.


Какво е станало по-нататък, може би никой никога няма да узнае. Козльонок твърдял, че е бил отвлечен и закаран в Мексико, където го принудили да прехвърли контрола върху Голдън АДА на един от партньорите на Чернухин - някакъв индийски бизнесмен. Те ми взеха всички акции и ме изоставиха без пукната пара в Коста Рика - разказва по-късно Козльонок. Следователите обаче смятат, че са му платили и са го пуснали да си ходи по живо по здраво. Каквато и да е била уговорката, знае се, че през септември 1995 г. той заминава за Белгия.


(Следва)


1. Дейвидсън и Жиров - двете най-важни ченгета, разследващи случая Голдън АДА


2. Агент на Централната данъчна служба на САЩ (IRS) разглежда един Кленет-79 и самолета Гълфстрийм.

Facebook logo
Бъдете с нас и във