Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ ВЛИЗА В ТРИГОДИШЕН ИЗПИТ ПО ПАЗАРНА ИКОНОМИКА


Между проблемите около Русия, Далечния Изток и Латинска
Америка шефовете на МВФ ще се занимаят и с Българския въпрос.
На 25 септември 1998 г. бордът на директорите на фонда ще разглежда
Меморандума на българското правителство и ще вземе решение за
утвърждаване на тригодишното споразумение с нашата страна. От
решението на висшия мениджмънт на МВФ зависи дали през следващите
три години страната ни ще може да разчита на 1.66 млрд. щ. долара
финансова подкрепа. Планирано е 850 млн. щ. долара от тях да ни
бъдат отпуснати от МВФ на шест транша, които ще трябва да връщаме
десет години след получаването им, като по главницата ни се дава
пет години гратисен период. Останалите 816 млн. щ. долара трябва
да договорим с другите официални кредитори - ЕС и страните от
Г-24.


Ако бордът на директорите на МВФ одобри споразумението,
а това е почти сто процента сигурно, правителството няма да има
проблеми и с осигуряването на парите и от останалите официални
кредитори. Проблемите ще започнат след подписването на споразумението,
тъй като правителството е поело много сериозни ангажименти в областта
на фискалната политика, административната реформа, здравното осигуряване,
пенсионната система, банковата система, преструктурирането на
предприятията във всички сектори на икономиката, политиката на
доходите, либерализацията на търговския режим, приватизацията,
аграрната реформа, финансовата дисциплина. МВФ ще следи много
строго за тези ангажименти, като всеки шест месеца ще прави детайлна
проверка на изпълнението във всички области, посочени в меморандума
за тригодишното споразумение.


Ако правителството не изпълнява заложените в него
показатели, Фондът може да спре отпускането на траншовете по заема,
а към тази санкция ще се присъединят и останалите кредитори. Първата
проверка фондът ще направи в края на март 1998 г., а следващата
ще бъде през септември. Специално внимание ще се обърне на прилагането
на структурните реформи, особено на приватизацията на банките
и предприятията, банковия надзор, формирането и изпълнението на
държавния бюджет, политиката на доходите, либерализацията на търговията
и финансовото осигуряване.


В меморандума правителството посочва, че финансовата
дупка в платежния баланс през втората половина на тази година
ще бъде около 360 млн. щ. долара, а за 1999 г. - около 600 млн.
щ. долара. Това са средства, които трябва да платим по настъпващи
падежи на главниците на външния ни дълг. Тъй като бюджетът ще
бъде балансиран и вътрешният дълг няма да се увеличава, правителството
разчита да запълни дупката чрез финансиране от официалните чуждестранни
кредитори.


Според правителството и МВФ икономическото възстановяване
през 1999 г. няма да бъде особено бързо, тъй като негативен ефект
върху него ще окаже преструктурирането на предприятията. Министерството
на финансите е разделило в четири групи държавните предприятия,
които са поставени в изолация. В тях влизат над 30 от най-големите
и структуроопределящи български фирми - Нефтохим,
Кремиковци, Стомана, трите корабостроителници,
ДЗУ, авиокомпания Балкан, Видахим, Бета
- Червен Бряг, Арсенал. Предприятията от този списък
трябва да бъдат продадени до средата на следващата година или
да бъдат ликвидирани.


Предвижда се БВП през 1999 г. да се увеличи с 4.5%,
нивото на инфлацията да се установи около 7%, а бюджетният дефицит
да бъде 2% от БВП. Правителството се е ангажирало да намали ставката
на ДДС от 22 на 20 процента. От 1 юли 1999 г. ще бъде въведен
6% подоходен данък, със средствата от който да се финансира Националният
здравноосигурителен фонд. С толкова обаче трябва да намалее и
облагането по данък общ доход. В областта на доходите правителството
предвижда да увеличи заплатите в бюджетната сфера с 20%, а минималната
работна заплата - с 25 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във