Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЪРВА КОПКА В СОФИЙСКИТЕ ПОТАЙНОСТИ


Директорът на театър Сълза и смях Бойко
Богданов пред в. БАНКЕРЪ


Бойко, любопитно е защо прие да бъдеш администратор,
да се занимаваш с несвойствени за теб задължения - юридически
спорове, ремонт, реставрация, строителство и пр., при положение
че имаш име на топрежисьор и постановъчна работа не ти липсва?


- Заради предизвикателството! И тъкмо защото знаех
тежката ситуация около Сълза и смях! Мотивите ми най-общо
са два. Първият от тях е свързан с името на тази първа професионална
трупа у нас, създадена още през 1892 г., съществувала цели 12
години до 1903-а, когато се открива Народният театър. Субсидирана
е от Народното събрание на Княжество България. Първите стипендии
за български артисти и режисьори - в Русия и Европа - са давани
за тези истински първостроители на отечеството. По-късно, при
министерстването на Иван Вазов, трупата е закрита и тогава анархистът
Антон Страшимиров я регистрира като във виц: Смях и сълзи.
Това име няма еквивалент поне на четирите континента, които съм
посетил. В моето съзнание Сълза и смях е люлката на
българския професионален театър, а и фактически е така. Но в последните
десетина години този остров на българския национален дух (театърът
е възстановен през 1966 г.) и блясък на интерпретаторското изкуство
тотално деградира - морално и естетически. За себе си - след дълго
колебание, реших, че имам сили да възстановя този нявгашен блясък
и естетическа мощ.


Но има и втори мотив. Когато поставях спектакъл в
Плевен, непрекъснато се сблъсквах с един скромен, но красив и
демократичен паметник току до входа на театъра. Издигнат е в края
на 20-те години в памет на Димитър Константинов-Касапина, който
напуска Македония, намира своето второ отечество, замогва се с
трудолюбие и преди да си отиде от този свят, построява прогимназия,
сиропиталище и хотел до гарата. От приходите на този хотел са
се отделяли две стипендии за будни българчета за изучаване на
търговски науки и теология в Европата. Този човек е чичото на
моя прадядо. Тогава ми светна, че освен да правя спектакли,
бих могъл да се заема и с нещо по-мащабно и трайно.


Какъв е статутът на театъра в момента?


- Сълза и смях е открита сцена-продуциращ
театър. Това означава, че притежава обслужващ персонал, сцена
и ателиета, за да създава, продуцира и копродуцира сценични художествени
факти. Както и да приема на сцената си най-доброто от реализираното
в нашия театрален свят от свободни трупи, провинциални театри
и пр.


Би ли споделил по-подробно програмната концепция
за работата на Сълза и смях?


- На конкурса пред държавната комисия, определена
от Министерството на културата, освен с административен модел
се явих и с естетическа програма. Тя включва общо осем подпрограми,
които споменавам в свободен порядък. Първата е Детство
и има отношение, както личи от наименованието, към детската публика,
която, уви, се възпитава предимно чрез МВТ-културата. Втората
е програмата До-ми-сол и следва да припомни на тийнейджърите,
че освен дискотеки, марихуана и секс има и модел на участие или
съучастие в развитието на духовността. В нея ще намерят място
различни уникални прояви - от джаза и симфоничния авангард до
всички възможни (и невъзможни) озрелищени актьорски свирни и певни.
Лице съдържа предимно продукция на театъра, която
е под мое ръководство. Това са спектаклите на голямата сцена.
Алтернатива е предназначена за камерни спектакли и
е насочена към търсачите на нови езици и алтернативи на академичния
театрален изказ. От танцовия театър до хепънинга и след него.
Мост е програмата, която предвижда тристепенен диалог
между културите: на съседните нам страни, с Европа като цяло и
света - всичките заедно. За съжаление началото на тази програма
ще можем да поставим едва напролет. Следва програмата... ще премълча,
защото живеем в конкурентна среда. По-нататък е Приемаща
програма - гастроли на на-доброто от изънстоличните формации,
неформалните трупи, частните театри. И последната, осма програма,
е наречена Съпътстваща и визира различни акции около
Коледа, Великден, големите национални празници и пр. Всяка от
изброените програми ще се движи от координатор аниматор и има
ясно определена зрителска ниша в културното ни пространство.


Хайде да се докоснем до едната страна на съществуващия
от десетина години конфликт - тази за имота на Христо Данов.


- С Христо Данов няма спор! Има спекулации от страна
на хора, чийто манталитет е рожба на тоталитарната система. Без
ниякакви правни основания в къщата на ул. Славянска
5, която е и паметник на културата (ДВ, бр. 4/1978 г.), се е настанила
администрацията на театъра със своя раздут по тогавашните мерки
щат. В нея най-агресивно са се настанили хора още от мига, когато
е престанала да се използва като затвор на Държавна сигурност.
Единствено възпитанието и аристократизмът на г-н Данов, представляващ
като адвокат и останалите наследници, и до ден-днешен ни дават
право да обитаваме това простанство, независимо от категорично
произнеслия се Върховен съд, че следва да го опразним. На този
жест моето възпитание, убеждение и манталитет изискват да отговоря
с подобаващ жест. Особено след като и в конституцията ни е записано,
че частната собственост е неприкосновена: тази къща е чужда и
нямаме място в нея.


Другата страна на конфликта, който продължава да
се раздухва, е тази между театъра и читалище Славянска беседа.
Ще поясниш ли накратко каква е същността му?


- Става дума за едно от най-старите читалища в България,
което носи името на дружество Славянска беседа. Не
знам дали с омерзение или печал, а може би и с двете едновременно,
трябва да споделя, че в момента то незаконно се ръководи от хитровати,
меко казано, хора. Снабдени и с партиен чадър, довеждайки
театъра до пълна разруха, те се опитаха чрез поредица от манипулации
да приватизират това национално културно пространство. Но се оказа,
че в действащите сега закони - по-стари и нови - са монтирани
такива филтри, та е по-лесно да приватизират някой промишлен гигант,
нежели едно културно пространство. Загубих три месеца, за да издиря
от архивите всички стари и по-нови документи, свързани със собствеността
върху този имот, спечелихме и сега нещата са ясни. Не бих искал
да се впускам в детайли, защото чрез тях мога да насоча опонентите
ни към интересни юридически казуси. Но не мога да премълча факта,
че комплексът Славянска беседа е замислен по великолепен
начин, в който съчетаването на доходната с културната част е перфектно
изведено (от архитект Михайловски): ресторанти, локали, конферентна
зала, магазини, хотел, кино, театър, библиотека, читалня, административни
помещения и др. Това цяло в годините е било надребнявано, разкъсвано,
обезсмисляно и резултатите са пред нас - големи апетити с материален
привкус и малки художествени възможности.


Ти правиш голям ремонт...


- Не правя ремонт, а реставрация на театъра и връщане
на неговия автентичен вид. Проектите са съгласувани и одобрени
и от Националния институт за паметниците на културата...


Да правиш реставрация на театъра и, както личи, хвърля
доста средства. Как ги набавяш?


- Най-напред с фундаменталната помощ на Министерството
на културата, което застана зад тази програма и съдейства за реализирането
й. Сетне с волни дарения от фирми, предприятия, сдружения и др.
От София, Благоевград, Златна Панега... Така чрез нашата програма
Златна табелка - памет се набраха около 100 млн. лв.
в суровини, материали и труд, чрез които реализираме строителната
програма. Някои допълнителни спънки, за които също не искам да
говоря, я забавиха, но продължаваме. Благодарен съм на хората,
които ни подкрепиха, и скромния жест на тази благодарност ще видят
всички, когато отворим салона и започнем изпълнението на споменатите
вече културни програми - около 10 ноември 1998 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във