Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗОБРЕТЕНИЯТА НОСЯТ ПАРИ САМО ПРИ ПОЯВАТА СИ НА ПАЗАР


Владимир Йосифов, директор на отдел Иновационна
дейност в Световната организация за интелектуална собственост,
пред в.БАНКЕРЪ


Г-н Йосифов, по еднакъв начин ли стоят нещата с авторското
право у нас и в чужбина?


- Българинът не цени умствения си труд. Авторското
и патентното право са права на интелектуалната собственост. Но
навсякъде, ако изобретението няма клиенти на пазара, то си остава
само едно интересно техническо решение и никакви доходи от него
не могат да се очакват. Същото се отнася и за авторското право.


Какво се прави за защита на авторското и патентното
право в България?


- Нашата организация за интелектуална собственост
не прави класация кой как закриля авторските права. През последните
15 години усилено подпомагаме квалификацията на хората, които
работят в сферата на прилагането на закона за авторското право
- съдии, юристи, администрация, митница, полиция. Съдебната система
е особено важна, тъй като дори да притежавам патент, той си остава
къс хартия, ако няма къде да кажа: Господинът нарушава моите
права, забранете му!


Преди влизането на закона за авторското право и изменението
на Наказателния кодекс на много фирми беше изгодно да изчезнат,
след като бъдат хванати в нарушение, и административната процедура
свършваше дотук. Нямаше пречки обаче същите лица да открият нова
фирма със същия предмет на дейност и така до следващото установено
нарушение. Сега в Наказателния кодекс са включени елементи, които
криминализират нарушението на авторските права.


По джоба на българина ли е патентоването?


- Патентът трябва да се прави само по икономически
съображения. С него авторът си осигурява печалбата от своя продукт
на даден пазар. Следователно в период от 20 г. има право да бъде
единственият ползвател на тази технология. Ако той реши да защити
патента си в повече страни, това ще му излезе много скъпо. В началото
патентът може да представлява до 20% от инвестицията. Когато пазарът
се разработи, този процент спада много бързо. Препоръката ми към
всички изобретатели е, първо, да патентоват в България, за да
разберат има ли стойност техният продукт, или не. У нас се плаща
по-малко в сравнение с цената, която се иска в чужбина. А такова
пресяване позволява на автора заедно със своя патентен представител
да уточни параметрите на закрилата. Много по-скъпо е да обсъждате
това с адвокат в Германия или САЩ, след като не сте го направили
в собствената си страна.


Как оценявате шансовете на изобретателя да види произведението
си на пазара, та дори и да му платят за него?


- Добре е, когато се правят изобретения, но парите
идват само при появата им на пазара. Например велкролентата -
залепващата лента на ръкавици, дрехи, маратонки и т.н., е измислена
от швейцарец през 1967 година. Но до изтичане на патентните права
на това изобретение единственият му клиент е била НАСА, която
го е използвала в космическите костюми на астронавтите. Швейцарецът
не е намерил правилния подход към пазара. Той се е опитвал да
го продаде на производителите на ципове, които току-що били въвели
пластмасовия цип, и не искали да се раздвояват в своята инвестиция.
Три години след изтичане на патентните права японска фирма се
сеща и започва да произвежда лентите масово, без да плати на изобретателя
им и един цент.


Доколко се спазват авторските права в България и
не изпитвате ли притеснения, когато ни обявяват за пират N1 в
света в някои области?


- Не може цял един народ да бъде обвинен в пиратство
заради това, че отделни хора нарушават закона. Страната ни се
ползва с добро име в областта на интелектуалната собственост.
Колкото до производството на пиратски дискове, компютърни вируси
и други, за които се говореше през последните години, ние не правим
нищо, за да опровергаем тези твърдения. Не са необходими правителствени
декларации. Достатъчно е да се направят по-сериозни изследвания,
които да установят колко е годишното производство на дискове у
нас и колко от тях са със съответните разрешителни. За съжаление
по непонятни за мен причини такива анализи не се публикуват. Борави
се с догадки.


През юни на симпозиум в България поканихме две от
светилата в областта на звукозаписа, кинопроизводството и аудио-
видеопродукциите - Ник Гарнет и Ерик Смит. Първото, което те поискаха,
бе да видят един от затворените заводи за пиратски компактдискове.
След това казаха: За нас нещата са ясни. Необходимите закони
са налице, въпросът е те да се прилагат и да има директен диалог
с чуждестранните вносители на авторски права. Но ние нямаме
организации, които да управляват авторските права на отделните
собственици - музиканти, автори и т.н. В света тези структури
работят на реципрочен принцип. Например нашите представляват чужди
права в България, а чуждите организации представляват българските
права в чужбина.


Аз разбирам, че до момента българските радиостанции
и телевизионни канали не плащат авторски права, смятайки, че като
плащат някакъв данък на държавата, тя е длъжна да се оправя по-нататък
с проблема. Това е погрешно. Това просто не е нейна работа. За
това си има закон и съд.


Сред най-богатите организации в западноевропейските
държави са тези, които се занимават с авторските права на композитори
и писатели като ГЕМА в Германия и САСЕ във Франция и всеки автор,
член на тези организации, знае, че ще получи сериозна част от
приходите при реализирането на неговото произведение на пазара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във