Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАТЕНТЪТ - ВАКСИНА СРЕЩУ ГОТОВАНЦИ


Световната организация за интелектуална собственост
WIPO е приютила под покрива си и авторското, и индустриалното
право, т.е. интересите и на творците - музиканти, писатели, кинаджии,
певци, софтуеристите, и на представителите на точните науки -
изобретателите. За широко рекламирания й авторитет вече знаем
- спомнете си гъсениците на булдозера, мачкащ хиляди конфискувани
из нашенските пазари компактдискове.


Но всичко зависи от това кой кой е. Едно е, разбира
се, да си Мадона и съвсем друго, ако си изобретателят Виктор Стаев
от Пазарджик. Въпреки че неговият стрелящ ключодържател, невидим
за най-съвършената апаратура, подлуди граничната охрана на световните
летища, едва ли хванати някъде ментета от осите ще
бъдат унищожени.


Попада ли под съдебна отговорност производителят?
Според индустриалното право изобретението се ползва от защита
единствено там, където е патентовано, докато мощта на Конвенцията
за авторско право се разпростира над всички страни, които са я
ратифицирали. А поради липса на пари стрелящата оса
е патентована единствено в България.


По мнение на спецове дамското оръжие
за самоотбрана на Виктор Стаев лесно може да се превърне в реална
заплаха за сигурността на полетите, ако някой (не официалният
производител) използва високоякостна пластмаса и го пригоди за
бойни патрони. Това, разбира се, е апокалиптичен вариант. Но съвсем
в търговски дух изглежда една толкова перспективна стока, която
изнасяме за по 50-60 германски марки, необезпокоявано да бъде
произвеждана от друг.


Всъщност колко нашенци патентоват свои изобретения?
В самата България заявките за изобретения са намалели драстично
- от 4500 през 1986 г. до около 500 за 1998 година. Причината
е халът на науката ни. Допреди седем-осем години 60% от разработките
са идвали от институтите на БАН и ВУЗ. През 80-те в чужбина са
патентовани 50-70 изобретения годишно. За 1997 г., по линията
на Договора за патентно сътрудничество (РСТ), чрез WIPO са подали
документи тринадесет кандидати, а за тази година броят им досега
е единадесет. В момента България поддържа зад граница осемнадесет
патента.


Някогашният бум на патентите се дължи още на простия
факт, че тогава те си бяха държавна грижа, а разплащането ставаше
лев за долар. Сега това е проблем на автора, който пък по правило
у нас едва оцелява. Затова и най-големият му блян е да си намери
спонсори.


Договорът за патентно сътрудничество е евтиният път
за кандидатстване, понеже български физически лица и фирми се
ползват със 75% намаление. Така подаването на молбата, изборът
на страната за патент, проучването на темата, предварителната
експертиза - всичко това струва около 2400 германски марки. Най-важното
е обаче, че получаваш важна информация доколко умен
е продуктът ти, новост ли е, кои са работили в сходната област...
Чрез специализиран бюлетин темата на изобретението се оповестява
в 95-те страни, членки на WIPO.


Вторият рунд се провежда в страната, за която кандидатстваш
за патент. Тъй като и международното, и българското законодателство
не допускат чужденци пряко да контактуват с националните патентни
ведомства, плащаш за хонорар на представител от специализираните
бюра (адвокат), който да ти движи работите. Плащаш естествено
и таксата в съответното патентно ведомство. Тук вече облекчения
няма - таксуват те като западняк.


Малцина изобретатели са извървели този път докрай,
повечето само част от него. Доц. Стефан Дамянов например е посветил
трийсет години от живота си на изследването на възможностите на
постоянния ток. Идеята по електропроводите вместо променлив да
тече постоянен ток, е практика в Япония, в Канада, Южна Африка...
В Русия има един с дължина 2400 км, но тъй като той пренася постоянен
ток, загубите се снижават. По тихоокеанското крайбрежие на САЩ
пък 1330-километров електропровод за постоянен ток свързва Орегън
и Калифорния. Мощността му е 2000 мегавата, т.е. пренася половината
от енергийната мощност на България.


Доц. Дамянов измислил как да увеличи с 3-4% коефициента
на полезно действие, как да намали сечението на проводниците.
Разработката имала и екологичен ефект - достъпът до ивицата с
широчина 200 м по цялото протежение на трасето е абсолютно забранен
заради огромните магнитни и електрически полета. По неговия проект
зоната на смъртта се стеснявала.


Изобретението е патентовано у нас, показано е на
световното изложение на иновациите Експо'91 в Пловдив. Но е неприложимо
от икономическа гледна точка в България поради скромната територия
на страната. Ето защо доцентът се обърнал за посредничество към
американското посолство изобретението му да стигне до Американското
патентно ведомство. Оттам прилежно му изпратили бланки за откриване
на процедурата за експертиза на идеята. Всичко приключило, когато
станало ясно, че първоначалните разноски възлизат на около 1500
щ. долара.


Подобна съдба има и асинхронният двигател за постоянен
ток на доц. Дамянов, който през 60-те години така и не извадил
късмет у нас. Разработили го руснаците. Моралната му награда е,
че е пръв в списъка с използваните автори. Оказало се, че и американците
имали разработка. Миналата година двама техни инженери похвалили
ефективността на двигателя на конференция в София. Тогава за пръв
път чули и името на доцента.


В Бялата книга на българското образование от 1992
г. е написано: Патентоването в чужбина на български изобретения
е драстично намаляло поради липсата на средства, особено в научните
и в академичните звена. Това води до безпрепятствено използване
на български изобретения от чуждестранната конкуренция и е още
една причина иновационните центрове да се въздържат от закрила.

Facebook logo
Бъдете с нас и във