Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАЙ-БЕДНИТЕ КАНДИДАТИ ЗА ЕС ЯДАТ НАЙ-СКЪПОТО МЕСО


БЪЛГАРСКИЯТ ИЗНОС ПАДНА НА КОЛЕНЕ ПРЕД ВНОСА


В износа на българско месо за Европейския съюз вече
има някакъв живец, но той се дължи главно на дребния рогат добитък,
т.е. на агнешкото. Иначе с какъв ли не внос не е заливан собственият
ни пазар - румънско свинско, пилешки бутчета от САЩ, говеждо от
Аржентина, дори мръвката в националния ни специалитет - шкембе-чорбата,
е отвъдокеанска.


Експанзията на вноса


Тя е логичен завършек на един погрешен ход в животновъдството
- ликвидираха се значителна част от племенните стада. Междувременно
покупателната способност на българина силно намаля, дотам че вътрешният
пазар едва крета. А от производител страната ни се превърна във
вносител на месо.


По данни на Националния статистически институт (НСИ)
през 1997 г. в България са влезли 35 933 т месо, като основният
дял се пада на говеждото и на пилешкото. При това квотата за безмитен
внос е била само 1000 т от едър рогат добитък и 1000 т необезкостено
замразено месо.


Съгласно разпоредбите на ЕС има и разрешен безмитен
износ, който бележи годишен ръст по 100 тона. Количеството за
1998 г. е 5338 т, но при условие месокомбинатите за заготовки
да са лицензирани.


От миналата година Министерството на търговията и
туризма въведе нова методика за определяне на фирмите износители
- чрез конкурс. Според хората от бранша сегашният механизъм е
обективен - на пазара се явиха и амбициозни новаци. Разбит беше
монополът на старите, които диктуваха ниски вътрешни
изкупни цени, а на външния контрагент невинаги осигуряваха нужното
качество. В резултат производителите бяха обзети от апатия, купувачите
пък отказваха договори.


А в търговията с агнешко и свинско месо заеха


КРЪГОВА ОТБРАНА


тъй като на международните пазари месото върви по-евтино,
отколкото у нас е себестойността му. Така например агнешкото се
купува по 2800 лв/кг живо тегло, а с рандемана сумата набъбва
до 7000 лв., или 4 щ. долара. Отгоре се трупат и разходите в кланиците
- 21 цента за килограм. А на пазара в Гърция плащат килото по
3.8 щ. долара. Така износителят се натоварва със загуба от близо
40 цента, която трябва да покрие от продажбата на кожите и вътрешностите.


Конюнктурата на външния пазар крие непредвидими изненади
- например за великденските празници Италия и Гърция бяха залети
с испански и френски агнета, и то на цени, значително по-ниски
от българските, при далеч по-добро качество. Така някои наши фирми
се оказаха на червено със стотици милиони левове. Други, които
се усетиха навреме, потърсиха нови пазари и спасиха кожите. Ето
защо не е учудващо, че по данни на НСИ след силната 1996-а за
миналата година се наблюдава намаление с 15% на износа на месо
от дребен рогат добитък, който е бил 3778 тона. Аналогична е картината
със свинското, където спадът е 37% спрямо 1996 година. Но независимо
от това в износа има относителен растеж.


Перспективите


Печалбите от Близкия изток, спохождали търговците
ни преди години, сега пълнят други джобове. Там са се настанили
износители от Австралия и Нова Зеландия, страни с традиции в овцевъдството,
които виреят независимо от ниската цена на близкоизточните пазари
- 2.6-2.8 щ. долара за килограм агнешко, и то при доставка със
самолет.


Руският пазар е под въпрос, особено при сегашната
финансова криза. Освен това митата са високи. Всъщност Русия открай
време се смята за рискова, затова някои фирми работят с посредничеството
на западни партньори. Контрагентите в ОНД са забравени. Перспективен
се оказва пазарът в Хърватско и в Съюзна република Югославия,
където цените са 4.2-4.8 щ. долара за килограм. Но и там обстановката
не е безпроблемна.


Кой как се спасява


Първо, с удари по кокалчетата, за да се разчистят
конкурентите. За да избият загубите от външния пазар, някои фирми
вдигат цената на месото, оправдавайки се с волята на производителите.


Другият път да се реализират печалби е да се продадат
кожите. Турски търговци ги изкупуват най-вече заради руския пазар,
който сега е зациклил. Но те все още могат да се пласират и в
нашата кожарска промишленост. С другия вторичен продукт - вътрешностите,
нещата не са така оптимистични, тъй като невинаги се търсят, а
на всичкото отгоре навлиза и евтин внос от Гърция. Така десетки
тонове карантия стоят в месокомбинатите.


По данни на НСИ производството на свинско месо за
1997 г. е било 262 хил. т, срещу 295 хил. т за 1996 година. Месото
от дребен рогат добитък от 71 хил. т през 1996 г. е спаднало на
60 хил. през следващата година. Делът на продукцията от частните
производители се е увеличил от 63% през 1992 г. на 97% през 1997
година.


Джамбазите


Тая позабравена простонародна дума е богата откъм
смисъл - означава прекупвач на добитък, човек,
който много се пазари и циркаджия, въжеиграч.
Парадоксално е, че в днешно време и трите значения се персонифицират
в една личност, на чиято дейност се крепи износът на животни.
Защото джамбазите са хора, които обикалят и най-затънтените паланки
и изкупуват животни. Обикновено са цигани. От своето междинно
положение в звеното овчар - търговец тия люде припечелват добре.
Колата с ремаркето (на него товарят стоката), двукатният дом,
дори чинията за спътниковата телевизия са обичайни знаци за преуспяването
им. В някои села обитават цели махали - оттам са ги кръстили Джамбазки.
Стопаните пък знаят, че на джамбазин много не трябва да се вярва,
защото не пропуска да ги удари в кантара. Износителите обаче си
патят от друго - в нощта преди да им продадат стоката, прекупвачите
тъпчат животните със солен фураж или пък пълнят търбусите им с
вода дори с фунии. Така ментърджийски завишават теглото. Измамата
излиза наяве при меренето в кланицата, което донесе на една фирма
загуба от 130 млн. лева. Но добри или лоши, без джамбази не може
- животновъдните ферми се броят на пръсти, а основният производител
е овчарят на село.


Трънливият път


Вариантът - търговията с месо да стане печеливша,
като се снижи себестойността, поне засега е утопия. Навремето
се угояваха животни на акорд - вземаш прасето, дават ти фураж
с преференции и сетне го продаваш. В животновъдството има основно
теоретично правило: прирастът в килограми винаги дава печалба,
т.е. ще покрие разходите по угояването. Но сега фуражите са по-скъпи,
дори и без да се смята цената за докарването им до яслата. Държавата
не може да отпусне субсидии, докато в Унгария получават премии
10% върху стойността в живо тегло и 20% върху месото. Печели стопанинът,
а и износителят, който се застрахова от сривове на пазара. За
българския износител има още един подводен риф - ако не изпълни
97% от отредената квота, изгаря депозитът му от 200 щ. долара
за тон месо - гаранция, оставена в Министерството на търговията.


Животновъдството не е галеник на земеделското министерство.
Не може да вземаш 50 хил. лв. от фонд Земеделие
за една крава, след като тя струва милион - казват хора
от бранша. И какво да заложи селянинът като гаранция? Е, тогава
как ще пробием на външния пазар - правиш - струваш, месото все
ти излиза по-скъпо, отколкото на конкурентите. Затова парадоксалното
е, че макар българите да са с най-ниски доходи от претендентите
за Европа, ядат най-скъпото месо. Свинско се търси навън по 1.4
щ.д./кг, у нас се изкупува по 1.6 щ. долара за килограм. Прибавете
транспортните разходи, застраховките, лицензите. Във Франция свинското
и агнешкият бут в този следтуристически сезон се предлагат с намалението
по 5 франка (под долар), а по нашите магазини гонят шестте хилядарки.


Но тъй като сме


страна на абсурдите


в месарниците има по-евтино месо от кенгуру или щраус.
Още никой не се е сетил да отглежда кенгуру в България, сигурно
защото бяга бързо и са нужни просторни ферми - т.е. по-окрупнено
животновъдство. Гордост засега са единствено двете ни ферми за
щрауси - все пак щраусът е птица със закърнели криле, която не
лети и затова не се нуждае от голяма жизнена площ.


Животновъдството претърпя поражение


Д-р ст.н.с. Тодор Желязков - директор на Института
по фуражите, Плевен:


Смятам, че винаги селото е изправяло България
в нейния възход. Днес сме го загърбили. Трябва да ви кажа с тревога,
че ние започваме някаква реформа, без да знаем какво ще представлява
занапред. А България има много специфични условия за животновъдството
в сравнение с Европа, защото нашите села са компактни. Те нямат
стопански дворове, където да се развива животновъдство. Тогава
как ще го организираме? В Европа няма земя примерно на кметството,
на общината или селско пасище. Там се знае собственикът на цялата
земя. Какво ще направим с тези пасища, с мерите, които имаме наоколо,
където всеки си разкарва животните, а никой не полага грижи за
тях?


Процъфтява износът на колела


Маргарита Богданова - ръководител на фирма за износ
на месо Вамбог:


Единственият шанс за нас като износители е
износът на колела. Не можем да създадем база, където да сортираме
животните. Ако имахме кредит, бихме си купили 50 хиляди овце само
за допълване на пратките, но са нужни 10 млн. щ. долара. Сега
сме принудени да работим с джамбазите, защото няма АПК, няма масиви
с овцевъдство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във