Банкеръ Weekly

Общество и политика

МЕТАЛУРЗИТЕ И БУБИТЕ ТРЪПНАТ В ОЧАКВАНЕ НА ГОЛЕМИТЕ ИНВЕСТИЦИИ

Ще изскочи ли нещо от инвестиционната програма на правителството? И програмата като цяло - за 9.8 млрд. щ. долара, и отделните проекти в нея - някои за по 600 млн. щ. долара, са толкова амбициозни, че чак не е за вярване, че ще бъдат реализирани. Според присъствали на обсъжданията финансовият министър Муравей Радев дори възкликнал - Ако можем да намерим толкова пари, дайте да върнем външния дълг. Именно инвестиционната програма е една от невралигичните точки в преговорите с Фонда. Над 85% от парите, заложени в нея, са предвидени за проекти в областта на строителството, енергетиката и инфраструктурата. За другите отрасли планираните средства са между 1 и 5% и инвестиционните намерения, свързани с тях, изглеждат далеч по-изпълними.


Министерството на промишлеността се е отчело в програма с инвестиции за 479.2 млн. щ. долара по 26 проекта. Голяма част от парите ще се използват за довършването на мощности, в които вече са инвестирани значителни суми -


162 млн. щ. долара за черната металургия


Това е производството, което ще глътне най-голямата част - 33.8%, от предвидените в програмата инвестиции за промишлеността. Осемдесет милиона долара са предназначени за решаването на екологични проблеми в Кремиковци и Стомана. Около 70 млн. щ. долара от тях ще влязат в Кремиковци АД, като над половината от парите ще се оползотворят за ограничаването на изхвърляните в атмосферата вредни емисии от газове. Големият проблем за Стомана пък очевидно са водите. За решаването му ще отиде почти цялата сума, определена за това предприятие.


Правителството планира да осигури средствата, необходими за екологизацията на Кремиковци и Стомана като безвъзмездна помощ от специализираните фондове на ЕС. Преговорите с тях обаче тепърва предстоят, затова и стартът на екоинвестициите е предвиден за следващата година. Изпълнението на проекта ще легне изцяло на плещите на новите собственици на двете металургични предприятия, тъй като според договора с чуждестранния посредник WS Atkins през същата година те трябва да бъдат продадени.


Другата голяма инвестиция в черната металургия - 82 млн. щ. долара, отново е свързана с Кремиковци. Тя обаче е за изграждането на нови производствени мощности и по-конкретно за реконструкцията и модернизацията на трите доменни пещи. За целта до 2000 г. от Русия ще бъдат внесени машини и съоръжения за 52 млн. щ. долара. С част от съоръженията руснаците ще погасят дълга си към България в размер на 100 млн. щ. долара. Но Кремиковци АД ще трябва да ги заплати на бюджета.


Около 30 млн. щ. долара ще е необходимо да осигури предприятието от банкови и фирмени кредити за започването на реконструкцията на агломерационния завод и за довършването на линията за непрекъснато леене. За монтирането й ДФРР отпусна през 1995 г. на Кремиковци заем от 34 млн. щ. долара, по който досега са усвоени 17 млн. долара. По първоначални изчисления, до пускането й в експлоатация, линията ще погълне около 50 млн. щ. долара. Така че за пълното финансиране на този проект ще са необходими още 16 млн. щ. долара.


За безоловния бензин ще отидат 41 млн. щ. долара


България е поела ангажимента до началото на новото хилядолетие да произвежда само безоловен бензин. Този ангажимент пада изцяло на плещите на единствената работеща в момента рафинерия у нас - Нефтохим. Парите ще се вложат в реконструкцията и модернизацията на инсталацията за каталитичен риформинг. Предприятието ще задели за нея над 7.6 млн. щ. долара собствени средства, като 93.4% от тях трябва да се осигурят до края на тази година. Интересно е обаче как рафинерията ще се справи с тази задача, след като има да погасява значителни суми по кредита, получен от ДФРР, и към бюджета? Останалата, по-голямата част, от парите за инвестицията трябва да бъде набавена чрез банков или фирмен кредит. Планирано е първите 5.4 млн. щ. долара да са налице още през следващата година. Ако чуждестранният посредник Artur Andersen успее да продаде рафинерията до края на 1999 г., производството на безоловен бензин ще е една от грижите на нейния собственик. По мнение на експерти необходимият банков или фирмен кредит може да бъде договорен още през тази година. През 1997 г. мениджмънтът на предприятието започна преговори със Световната банка за отпускане на заем от 50 млн. щ. долара. Според информация на в.БАНКЕРЪ днешното ръководство на Нефтохим преговаря с германския концерн Манесман за предоставянето на фирмен заем.


Осигурените инвестиции за цветната металургия


Производството на цветни метали е може би един от малкото подотрасли, за който инвестициите, залегнали в инвестиционната програма, вече са осигурени. Около 85 млн. щ. долара ще бъдат вложени в екологичните програми на КЦМ - Пловдив, Елисейна ЕАД и на МДК АД - Пирдоп. Шестдесет милиона долара за първите две предприятия бяха договорени още през 1996 г., когато по силата на споразумение между японското и българското правителство те получиха тридесетгодишни заеми при 2.5% годишна лихва. От японска страна кредитите се обслужват от Bank of Tokyo. КЦМ АД успешно усвоява своята част от заема - 45 млн. щ. долара, за закупуването на съоръжения, с които се намалява вредното влияние върху околната среда при производството на олово и цинк. Заводът е едно от най-печелившите държавни предприятия, а посредникът Expandia Finance се ангажира да го продаде до края на юли следващата година. От промишленото министерство твърдят, че френският металургичен гигант Euro Metal е проявил сериозен интерес както към КЦМ - Пловдив, така и към ОЦК - Кърджали.


Малко по-различен е случаят с Елисейна ЕАД, което според договореностите с Япония получи заем от 15 млн. щ. долара. С тях също ще бъдат доставени и монтирани съоръжения за намаляване на ековредите от производството. Самият заем обаче, по-думите на специалисти, е доста по-голям от нетните активи на предприятието. Както се изразяват някои от тях, случаят Елисейна е като да имаш копче и да си купиш балтон с пари назаем, за да го пришиеш към него. При възникнали затруднения по обслужването на заема ще се наложи вместо предприятието да плаща държавата.


В началото на юли българското правителство сключи със Световната банка договор за двадесетгодишен кредит от 16 млн. щ. долара. Парите ще се използват за ликвидиране на екологичните щети, причинени от дейността на МДК - Пирдоп, който миналата година стана собственост на белгийския концерн Юнион Миниер. Още преди продажбата правителството пое ангажимент със собствени средства да реши проблема с препълненото хвостохранилище. Общият размер на бюджетните средства (тук се включва и взетият от правителството заем), с които ще се финансира екологичната програма на медодобивния комбинат, е около 20 млн. щ. долара. Още 5 млн. щ. долара ще бъдат предоставени до края на 2001 г. от самото предприятие.


Размразяването


С част от парите, предвидени в инвестиционната програма, ще се пуснат в производство отдавна закупени мощности, чийто монтаж по една или друга причина е замразен.


Около 30 млн. щ. долара са необходими за нова линия за йодирана готварска сол в Геосол АД - Провадия. Технологичната линия, произведена по наша поръчка в Швейцария още преди десет години, представлява цял един завод, който и днес е уникален за Балканите. За изработването на това оборудване до 1988 г. са похарчени 24.6 млн. щ. долара. То обаче не е преминало границите на алпийската конфедерация, защото не сме си платили останалата част - въпросните 30 млн. щ. долара. Тези пари сега са заложени като инвестиция, която трябва да бъде направена до края на 2000 година. Намеренията са те да се осигурят чрез държавногарантиран кредит.


Геосол е на приватизационния тезгях и интерес към него проявява Солвей - Соди, което използва добиваната от предприятието каменна сол при производството на калцинирана сода.


Най-много пари - 155 млн. щ. долара, са замразени в недовършената инсталация за винил и поливинилхлорид в Полимери - Девня. През юни над 60% от комбината станаха собственост на АКБ Форест. За доизграждането на инсталацията са необходими още 45 млн. щ. долара и държавата е готова да гарантира заеми в този размер.


Третата размразяваща инвестиция е предвидена за пускането в експлоатация на мощностите в Антибиотик - Разград, за производство на пеницилин G. От 1983 г. в тези мощности са вложени 48 млн. щ. долара, но са необходими още 15 млн. долара. Според експерти това производство вече е остаряло, но след като в него са вложени толкова много пари, ще е грехота да не бъде довършено. Предприятието се продава с помощта на чуждестранния консултант Barents Group, а офертите на кандидат-купувачите ще се приемат до 31 август. Въпреки раздържавителната процедура правителството е склонно да предостави държавни гаранции за получаването на заем, с който да се доизгради инсталацията за пеницилин.


Люксембургски капитали могат да подхранят копринените буби


Люксембургската фирма Data Control е предложила да отпусне кредит от 30 млн. щ. долара за развитието на бубарството в страната. Идеята е с тези пари да се финансира целият цикъл - от засаждането на масивите с черничеви дървета, до отглеждането на копринените буби. Смята се, че този поминък може да се развие в онези региони, които се изхранват от отглеждането на тютюн, и да бъде негова алтернатива. Люксембургската фирма настоява държавата да се ангажира с гаранция от 3 млн. щ. долара, платима при първо просрочие на заема.


Идеята за развитието на това производство по принцип е добра, тъй като 80% от суровината, която ползват предприятията ни за производство на коприна, е вносна. Проблемът е, че тепърва е необходимо да се уточни кои ще са крайните получатели на кредита, по каква схема ще се изплаща, кой ще контролира правилното използване на парите и коректното им връщане на люксембургската фирма.


11.9 млн. щ. долара за високи технологии


Това е сумата, което промишленото министерство е предвидило за създаването и развитието на т.нар. технологични паркове. Те ще са под шапката на Инкомс-Телеком холдинг АД. Холдингът обединява всичките 13 предприятия, произвеждащи оборудване за телекомуникациите. Идеята е с планираните инвестиции да се създаде база за разработване на нови продукти и технологии. Над 3.6 млн. щ. долара от сумата, предвидена в програмата, трябва да инвестира Инкомс-Телеком. Останалата част ще се осигурява с държавногарантирани кредити.

Facebook logo
Бъдете с нас и във