Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЪРЖАВАТА ПОЕ И ПОЛСКИЯ ДЪЛГ НА БУЛБАНК

Още един възел от плетеницата на външните дългове бе развързан миналата седмица. Министерският съвет одобри проекта за споразумение между българското правителство, БУЛБАНК и ПНБ за разсрочване на дълга на БУЛБАНК към полската банка в размер на 123.6 млн. г. марки. Задължението е възникнало в периода 1989-1990 г., когато поляците влагат в БУЛБАНК два депозита в полза на българската държава - за 25 млн. щ. долара и за 44 млн. г. марки. Оттогава тези депозити не са обслужвани и по тях са се натрупали лихви за 10.8 млн. щ. долара и за над 22 млн. г. марки. Сега държавата поема дълга на БУЛБАНК към Полската национална банка и се задължава до седем дни след влизането на споразумението в сила (но не по-късно от 31 октомври 1998 г.) да плати 1.6 млн. щ. долара и 3.3 млн. г. марки. Това означава, че до тази дата споразумението трябва да е сключено и ратифицирано от българския парламент. Според проекта останалите след първото плащане задължения по лихви и главници се консолидират и се трансформират в 123.6 млн. г. марки (69.44 млн. щ. долара). По консолидирания дълг ще се начислява годишна лихва, равна на шестмесечния LIBOR плюс 0.5 процента. Когато еврото влезе в обращение, задълженията към ПНБ ще се трансформират в единната европейска валута, а лихвата ще бъде равна на европейския междубанков лихвен процент EURIBOR плюс 0.5% надбавка. Погасяването на главницата ще започне през 2005 г. и след десет равни полугодишни вноски трябва да завърши в края на юни 2010 година.


Уреждането на този дълг бе едно от условията, срещу които Полша се съгласи България да се присъедини към ЦЕФТА.


Още миналата година премиерът Костов предложи полското задължение да бъде погасено, като държавата прехвърли на ПНБ валутни облигации по ЗУНК. Поляците отказаха с аргумента, че краткосрочни депозити се плащат незабавно при поискване, а не с дългосрочни облигации. В крайна сметка поляците си получават цялата сума по вземането от България плюс лихвите. Срещу това ние пък получаваме значително разсрочване на полския дълг и приемане в ЦЕФТА, което отваря за нашите стоки 100-милионния пазар от платежоспособни потребители.


Това е четвъртото външно задължение, което България успява да уреди от началото на годината. Бяха регулирани взаимоотношенията в тази област с Германия. На 12 март финансовият министър Муравей Радев и държавният секретар на бундесминистерството на финансите Юрген Щранк подписаха споразумение, с което страната ни се ангажира за осем години да плати дълг от 14 млн. г. марки (7.86 млн. щ. долара). Бе изчистен и проблемът с пасивното търговско салдо на България към бившата ГДР в размер на 507 млн. преводни рубли. Правителството ни се съгласи тази сума да бъде трансформирана в 344.8 млн. г. марки (193.65 млн. щ. долара), които да бъдат погасени от 2005 до 2018 година.


До средата на тази година бе отбелязан значителен напредък и в уреждането на италианските и испанските задължения на МИНЕРАЛБАНК и Стопанска банка, чиято обща сума е 106 млн. щ. долара. След като въпросът бе повдигнат на премиерско равнище, България предложи да поеме погасяването на тези задължения на обявените в несъстоятелност банки, като срещу вземанията на Италия и Испания им предостави дялове и акции от български предприятия. Вестник БАНКЕРЪ подробно описа схемата в миналия си брой, като информира, че по същия начин се очаква да се уреди и австрийският дълг на Стопанска банка за 742 млн. шилинга (74.2 млн. щ. долара). При подобно скоростно развитие на събитията няма да е чудно, ако до края на годината страната ни окончателно регулира дълговите си взаимоотношения с тези три държави. Тогава общата сума на уредените през 1998 г. външни задължения ще надхвърли 451.1 млн. щ. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във