Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕИЗВЕСТНИТЕ В НОВИТЕ ДАНЪЧНИ ЗАКОНИ

Въпрос: Фирмата ми има предмет на дейност внос и търговия на лекарства. Притежавам два броя леки автомобили с регистрирани места до пет броя. Единият от тях е специализиран само в превозване на медикаменти до моите купувачи, предимно аптеки. С другия ми лек автомобил пътувам в страната и чужбина във връзка със сключването на договори, митнически процедури, разплащания с клиенти и доставчици, както и за други цели. При тази фактическа обстановка за кой автомобил и за кои разходи съм задължена да плащам еднократен данък по чл.36 (2) от ЗКПО?


Пита: Д. Вълчинова, едноличен търговец


Съгласно чл.36 (2) и чл.48 (2) от ЗКПО Разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили, когато с тях не се осъществява дейност по занятие, се облагат с данък... в размер на 20 процента.


При прилагането на тези кратки текстове възникнаха спорове по въпросите какво се разбира като: а) дейност по занятие и б) разходи по експлоатация на леките автомобили.


Някои данъчни органи и специалисти поддържаха тясното разбиране за дейност по занятие - в смисъл извършването само на превози с леки автомобили като основна дейност, съгласно регистрацията по Търговския закон, и широкото разбиране за обхвата на разходите по експлоатация, като в тях включват всички разходи по използването на леките автомобили.


За изясняването на тези спорове Министерството на финансите - Главно управление на данъчната администрация изрази своето становище под формата на въпроси и отговори по данъчното законодателство в пресата, а след това и в отделна брошура. Според Министерството на финансите: При определянето на понятието дейност по занятие следва да се има предвид дали използването на леките автомобили не е инцидентно с оглед цялостната дейност на предприятието и дали е свързано с производствена или търговска (вкл. услуги и сервизна) дейност на данъчно задълженото лице. При преценяването дали автомобилът се използва по занятие следва да се има предвид, че терминът по занятие изключва използването на леките автомобили за обслужване на административно-управленския персонал на предприятието. Когато леките автомобили се използват изцяло за осъществяването на производствената и търговска дейност на предприятието, върху разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация не следва да се начислява данък по чл.36 (2) от ЗКПО.


В разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация не се включват разходите за амортизация и застраховка на автомобилите, разходите за заплати и свързаните с тях осигурителни плащания на шофьорите.


Разходите за паркинги и гаражи се включват в разходите по поддръжка и експлоатация на леките автомобили и подлежат на облагане с данък по реда на чл.48 (2) от ЗКПО.


Ремонтите на автомобилите, обложени по реда на чл.36 (2) от ЗКПО, не се регулират при определяне на облагаемата печалба по реда на глава втора от закона.


Позволихме си да цитираме подробно становището на Министерството на финансите, защото с него се дават изчерпателни отговори на поставените от ЕТ Д. Вълчинова въпроси.


Документиране и авансово облагане на доходи


Въпрос: Какъв е редът за документиране и авансово облагане по Закона за облагане с данъци на физически лица на доходите по граждански договори?


Пита: Г. Георгиев, управител на ООД


Съгласно чл.39 (2) от ЗОДФЛ изплащането на суми по граждански договори и тяхното авансово облагане се документира със Сметка N... за изплатени суми и Служебна бележка, утвърдени от Министерството на финансите със Заповед N49/9 февруари 1998 г. (Д.В., бр. 21/1998 година).


Според чл.36 (1) и (2) авансовият данък е в размер 15% и същият се начислява и удържа, след като облагаемият доход от всички източници превиши годишния необлагаем минимум от 720 хил. лева. Самият облагаем доход се получава, като от брутния доход се намалят нормативно признатите разходи. Тези разходи са посочени в чл.22 от закона, като при доходите от граждански договори те са 35 процента.


В сметката за изплатените суми се съдържа декларация, която има важно значение за авансовото облагане. С нея лицето, получател на дохода, декларира дали от началото на годината до момента на изготвянето на съответната сметка облагаемият му доход от всички източници, включително и от заплати и други трудови възнаграждения, превишава сумата 720 хил. лв. и ако я превишава, посочва размера на това превишение. Авансовият данък се определя в размер 15% върху декларираното превишение.


Съгласно чл.36 (3) от ЗОДФЛ данъкът се удържа и внася от предприятието, което изплаща възнаграждението по гражданския договор в срок до десето число на следващия месец в данъчната служба по местоседалището на възложителя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във