Банкеръ Weekly

Общество и политика

30 млн. щ. долара са парите, с които засега може да бъде подкрепен финансовокредитният сектор

БАНКИТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕОДОЛЕЯТ СИНДРОМА НА КРЕДИТНИЯ

СТРАХ

Валентин Цветанов - подуправител на БНБ и началник

на Управление Банково, пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Цветанов, първият баланс на Управление Банково

вече е публикуван. Каква е неговата структура и бихте ли разшифровали

основните позиции по вземанията и задълженията на управлението?

- Принципната разлика между балансите на управленията

Емисионно и Банково е, че в първия са

всички краткосрочни и бързоликвидни вземания и задължения на БНБ,

а във втория - по-дългосрочните. Във вземанията на Управление

Банково е включено немонетарното злато и други благородни

метали, инвестициите в дългосрочни ценни книги - това са тридесетгодишните

американски съкровищни бонове с нулев купон и вземанията от търговски

банки, които БНБ не е провизирала. Един от най-големите компоненти

в актива на Управление Банково са вземанията от правителството.

Ние върнахме на Министерството на финансите всички дългосрочни

и средносрочни държавни ценни книги от портфейла на БНБ и тяхната

равностойност оформихме като пряк кредит, отпуснат от Централната

банка на правителството. Като срокове на погасяване и като размер

на лихвата и главницата той трябва да е равен на задълженията

на БНБ към МВФ.

Но в първия баланс на Управление Банково

вземанията ви от финансовото министерство не съвпадат със задълженията

ви към МВФ. Каква е причината за това разминаване?

- Наистина има разминаване и причините за това са

две. Първата е, че заедно със заема за спешни нужди, отпуснат

ни от МВФ, ние купихме още 23 млн. щ. долара, които не са включени

като ангажимент на правителството. Те са задължение на БНБ. Втората

причина е, че последният транш от 100 млн. специални права на

тираж, който получихме от МВФ, все още не е преоформен като задължение

на правителството към БНБ. Това обаче ще стане в най-скоро време,

когато БНБ сключи с Министерството на финансите съответния договор.

В момента тези 100 млн. СПТ са включени в депозита на Управление

Банково, който обаче се държи в Управление Емисионно.

Тогава разликата между вземанията на БНБ от правителството и задълженията

й към МВФ ще бъде само от 23 млн. щ. долара.

Какво е състоянието на депозита на Управление Банково,

от който зависят възможностите на БНБ да отпуска рефинансиране

при риск за стабилността на финансовокредитния сектор?

- След като преоформим тези 100 млн. СПТ във вземания

от правителството, в депозита ни в Управление Емисионно

ще останат около 530 млрд. лв., или над 300 млн. щ. долара.

Но в споразумението с МВФ има критичен праг, под

който сумата на депозита не е желателно да пада. Какъв е той?

- Критичният праг е около 270 млн. щ. долара.

Следователно Управление Банково може

да отпуска рефинансиране, не по-голямо от разликата между 270

млн. щ. долара и сумата, която има в депозита - и в момента това

рефинансиране не може да е по-голямо от 30 млн. щ. долара?

- Няма точен императив, но това е споразумението

с МВФ. Разбира се, можем да водим разговори с Фонда за намаляване

на този праг или да поискаме допълнително рефинансиране за увеличаване

на депозита ни в Управление Емисионно.

Коя е балансовата позиция, в която са включени дяловите

участия на БНБ в БЗК и в Агробизнесбанк?

- Тези дялови участия са включени в позицията Инвестиции

в други местни предприятия, където са отразени и акционерните

участия на БНБ в Банксервиз и в Борика.

Акциите ни в БЗК и в Агробизнесбанк обаче се водят

със стойност нула, тъй като в момента са обезценени. Ако продадем

акциите си в БЗК, ще получим извънреден приход, който ще бъде

включен в общата сума на приходите на БНБ. При положение че в

края на годината всички приходи на Централната банка надвишават

разходите й, това превишение се внася в бюджета.

От думите ви се разбира, че Управление Банково

също е страна при преговорите за евентуалната продажба на БЗК.

Какви са шансовете за успешно приключване на преговорите за продажба

на банката?

- В момента все още се уточняват позициите на БНБ

и на английския инвеститор. На този етап не мога да кажа дали

крайният резултат от преговорите ще бъде успешен. Има още някои

детайли, които трябва да се изяснят, преди БНБ да вземе окончателно

решение по схемата на потенциалния купувач.

Чуждестранният инвеститор настоява ли и вземанията

на БНБ от БЗК да бъдат преоформени в капитал на банката?

- Има такова условие в офертата. Всъщност преоформянето

на вземанията ни от БЗК в капитал е ключовият пункт в предложението

на чуждестранния инвеститор. Той настоява БНБ да продаде цялото

си акционерно участие в БЗК - и сегашното, и новото, което ще

се получи след преоформянето на рефинансирането, под номиналната

му стойност.

Това не е ли изгодно предложение, като се има предвид,

че сегашното акционерно участие на БНБ в БЗК е записано в балансите

на Управление Банково с нулева стойност. Не е ли по-добре

БЗК да бъде спасена и БНБ да получи нещо, вместо банката да бъде

ликвидирана и БНБ да остане с празни ръце?

- Проблемът е доста сложен. Формално погледнато,

наистина е по-добре да преоформим рефинансирането на БНБ към БЗК

в капитал и да продадем цялото си акционерно участие в банката.

Така със сигурност ще си съберем част от парите, които сега са

замразени в БЗК и при фалита й можем въобще да не получим. Но

въпросът с приемането или отхвърлянето на офертата на чуждестранния

инвеститор не опира само до интересите на БНБ. Проблемът трябва

да се гледа по-глобално. Ако се прецени, че предлаганата схема

гарантира стабилността на БЗК след отварянето й, тя ще се приеме.

Успешната продажба на БЗК ще облекчи и бюджета, тъй като няма

да го натоварва с разходи по обслужването на прехвърлените от

БЗК в други банки депозити на граждани и фирми. Преди да приемем

предложението на чуждестранния инвеститор, ние трябва да сме абсолютно

сигурни, че то гарантира трайната стабилност и платежоспособност

на БЗК. Не можем да си позволим една банка да бъде отворена, ако

има, макар и минимално, съмнение за нейната платежоспособност.

Имайте предвид, че ако БЗК или която и да е друга кредитна институция

в нейното положение бъде отворена, съществува реалната опасност

повечето от вложителите й да се опитат да изтеглят своите депозити.

Затова трябва да сме абсолютно сигурни, че потенциалният инвеститор

е осигурил средства, с които да покрие тези тегления. Представете

си, че след отварянето на банката депозантите се наредят пред

клоновете й и тя не може да им плати парите. Отново ще трябва

да я затворим. Как ще се отрази това върху доверието в банковата

система?

Според вас кои са предизвикателствата, пред които

ще бъдат изправени банките до края на тази година?

- Най-голямото предизвикателство пред банките ще

бъде новото им навлизане в реалния сектор. През изминалите години

бяхме свидетели на свръхкредитиране, което имаше тежки последствия

за банковата система. Именно тези сътресения пратиха банките в

другата крайност - да не отпускат кредити. Сега обаче и този синдром

трябва да бъде преодолян. Банките отново трябва да започнат по-активно

да предоставят заеми, но само след като имат достатъчно гаранции

за платежоспособността на кредитополучателя. Проблемът се усложнява

и от факта, че предприятията вече ще търсят не толкова краткосрочните

- оборотни, заеми, колкото средносрочни и дългосрочни кредити

за реконструкция и обновяване на производствените си мощности.

Отпускането на подобни заеми ще изисква от банките внимателно

да преценяват ефективността на всеки проект, както и развитието

на конюнктурата на вътрешните и международните пазари, на които

работи предприятието кредитополучател. Само тогава кредиторът

ще може да направи точен анализ на възможностите на длъжника да

обслужва редовно един по-дългосрочен заем и да се застрахова срещу

евентуални рискове.

Второто голямо предизвикателство пред банките е необходимостта

от преструктуриране на техните пасиви. Кредитните институции трябва

да стимулират клиентите си да влагат парите си за по-дълъг срок

от време. Само тогава банките ще разполагат със средствата, необходими

им за предоставянето на по-дългосрочни заеми. Ако това не стане,

банките трябва да се опитат да привлекат дълги пари

от международните финансови и капиталови пазари. В този процес

българските кредитни институции трябва да са активната страна,

която да намери и да предложи на чуждестранните инвеститори привлекателни

проекти, които те заедно да финансират. В това отношение един

успешен старт може да бъде по-ефективното използване на кредитните

линии, отпуснати ни от ЕИБ и ЕБВР. Например кредитната линия по

заема APEX се обслужва от ЦКБ, ЕКСПРЕСБАНК и Пощенска банка. Общият

й размер е 4 млн. щ. долара, от които по мои данни са ползвани

малко над 1 млн. щ. долара.

Да предположим, че станем свидетели на най-лошия

сценарии - до края на годината банките не успеят да преструктурират

активите и пасивите си и не увеличат доходността от своите операции.

Ако това се случи, съществува ли през следващата година заплаха

от дестабилизация във финансовокредитния сектор?

- В момента банковият сектор е доста стабилен. От

решителните действия на кредитните институции ще зависи дали те

ще утвърдят тази стабилност. Сега доходността от активните им

операции естествено намалява и те ще са принудени да намалят лихвите

по депозитите, като по този начин ще ограничат и разходите по

пасивите си. Ако тази политика се следва от всички кредитни институции,

не можем да очакваме каквито и да е сътресения на пазара, тъй

като всички банки ще са поставени при едни и същи условия. Ако

това спокойствие бъде осигурено на банките, те ще могат да се

съсредоточат върху подобряването на доходността на своите операции.

Крайно време е те да започнат да работят по-тясно със своите корпоративни

клиенти - фирмите. Защо банките и техните клиенти заедно да не

разработват проекти за развитие, да не си сътрудничат при осигуряване

на финансирането им, да не се разработват съвместно финансовите

планове на фирмите? По този начин банките ще са в течение на финансовото

състояние на своите клиенти, ще могат да ги контролират, да ги

съветват и така по-добре да гарантират събирането на заемите,

които са отпуснали.

Може ли според вас да се очаква по-съществено преструктуриране

на банковия сектор?

- Подобно преструктуриране според мен може да се

очаква. Конюнктурата на пазара предполага, че ефективни ще бъдат

по-големите финансови институции. Според мен ще се наложи по-малките

банки да се обединят по някакъв начин помежду си. Предпоставка

за това са и по-високите изисквания за собствен капитал. Ако мащабът

на банката не позволява това увеличение да бъде осигурено от печалбата,

естествено е акционерите й да вложат допълнително средства в нея.

При положение че те не разполагат с необходимите пари, ще трябва

да намерят инвеститор - било то български или чуждестранен. Алтернативата

е консолидацията с други банки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във