Банкеръ Weekly

Общество и политика

3. СВЕТЪТ ОЧАКВА НОВАТА ОКТОМВРИЙСКА РЕВОЛЮЦИЯ

От пътя на бъдещите нефтопроводи зависи къде ще бъдат новите центрове на властта в света. Геополитически каспийският нефт вече се превърна в най-ценната стока за преразпределение на влияния. Каспийският басейн разполага с нефтени залежи от близо 178 млрд. барела и почти същото количество на природен газ. По сегашните цени само нефтените резерви биха донесли в следващите двадесет години 2 492 000 000 000 долара - сума, пред която всички досегашни поводи за икономически войни изглеждат като учение по Гражданска отбрана.


Както съобщава в.Франкфуртер алгемайне цайтунг, в близките седмици ще са готови финансовият и икономическият планове за строителството на трансбалканския нефтопровод. Поради съдбоносното му значение за бъдещото развитие на света, както и поради обстоятелството, че окончателното решение ще се вземе през октомври, още отсега той бе наречен Новата октомврийска революция.


Всички прикаспийски държави бързат. Всички новини, които пристигат през последните месеци от района на Каспийско море, са свързани с нефта и газа: опитът за покушение срещу президента на Грузия Едуард Шевадрнадзе, оставката на арменския президент Тер-Петросян, изострянето на обстановката в Чечня и Дагестан, решението на западните партньори на Русия в Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) да прекратят финансирането на проекта по маршрута Тенгиз-Новоросийск... На срещата на каспийската петорка в Истанбул миналата седмица външните министри на Турция, Грузия, Азербайджан, Казахстан и Туркменистан подкрепиха с някои уговорки трасето Баку-Джейхан. Компанията Chevron, която добива нефт в тенгизкото нефтено находище в Казахстан, допълнително наля масло в огъня, като обяви, че завършва строителството на терминала на азербайджанското крайбрежие край Баку. Това означава, че скоро от едно от най-богатите находища ще потече нефт, който през Азербайджан и Грузия ще отива на запад, подминавайки Русия.


Подобна развръзка не можеше да няма и политически измерения. Едно от тях може да бъде разпадането на ОНД. Сценарият вече е в ход и той започна дълго преди срещата в Истанбул.


Средноазиатски сюрприз


В началото на януари президентите на пет бивши съветски републики от Средна Азия се събраха на тайна извънредна среща в Ашхабат, където открито решиха да сложат началото на алтернативен на руския - южен коридор, за износ на нефт и газ. Цялата подготовка на срещата преминала при изключителни мерки за секретност. Въпреки здравословните си проблеми Ниязов не посрещнал гостите си с празни ръце, а ги изненадал приятно със свой план за икономически разцвет на Средна Азия през идният век.


Неслучайно срещата се провела в Туркменистан. Страната с едни от най-богатите газови и петролни залежи, която първа нанесе поражение на руските капсийски петролни интереси, завършвайки в срок 200 км трасе за пренос на нефт от Корпедже до Куркуи в Иран - първата брънка от замислената нова мрежа от тръбопроводи за износ на нефт и газ.


И шестимата присъстващи на срещата президенти, включително и лоялните към Русия държавни глави на Киргизия и Таджикистан, подкрепили идеята на Ниязов за създаване на алтернативен на руския южен коридор за износ на нефт и газ.


Откриването на тръбопровода през границата с Иран, макар и с малък капацитет, изцяло измени досегашното енергийно статукво в района. За първи път Туркменистан има алтернативен вариант за износ на енергийни суровини, въпреки обстоятелството, че три години страната ще подава газ безплатно, изплащайки разходите за строителството на трасето. Но този прецедент има значение за привличане на нови инвеститори.


Тъмни облаци


Срещата в Ашхабат бе приветствана на Запад и бе оценена като много успешна и полезна. Не така реагира Русия. Енергийният гигант Газпром изрази опасения, че Туркменистан може да подбие цената на изнасяния от концерна природен газ на Запад. И въобще да постави в съвсем нов контекст всички досегашни споразумения за износ на нефт и природен газ.


Освен за цената на енергийните суровини Ашхабадското съзаклятие може да поднесе на Москва още по-неприятни изненади. Ако говорим не за намерения, а за конкретни стъпки, може да се окаже, че прословутото ОНД - Общност на независимите държави - има опасност да се разпадне веднага след потичането на първите количества каспийски нефт по алтернативните тръбопроводи.


Няма съмнение, че ако след първата иранска отсечка от бъдещия тръбопровод последват и други в тази посока, то тогава дните на ОНД наистина са преброени. Това е една от причините президентът на Узбекистан да заяви, че не бива ОНД да се превръща в субект на международното право, нито пък да се трансформира във военнополитически съюз.


Първата стъпка в подобна насока сякаш вече бе направена. В края на януари руският премиер Виктор Черномирдин спешно замина за Туркменистан, за да уреди газовите спорове между двете републики. В Ашхабат Русия предложи да купува туркменистанския природен газ по 34 долара за 1000 куб. м (световната цена е 80 долара), при това 70% трябваше да бъдат изплащани в руски стоки. Както писа руското списание Експерт - похвална икономичност от страна на Русия. Естествено споразумение не бе постигнато, а евентуален напредък се очаква едва след посещението на Борис Елцин през март. Засега - според думите на шефа на Газпром Рем Вяхирев - клиентът все още не е узрял.


Не е ясно обаче дали клиентът въобще има намерение да узрее, тъй като южният коридор се оформя все по-забележимо


През декември се случи това, от което Газпром се опасяваше най-много: Туркменистан, Турция и Иран възложиха техническата разработка на проекта за износ на туркменски природен газ за Западна Европа (до 28 млрд. куб.м. годишно на англо-холандския концерн Royal Dutch/Shell. Само месец преди това Газпром сключи със Shell стратегически съюз, надявайки се на отстъпки по въпроса за транспортирането на туркменистански газ за европейския пазар. Но ползата от това сътрудничество не е голяма - Газпром получи 10-процентно участие в проекта, докато загубите от турския пазар и Източна Европа представляват десетки милиарди долара.


Строителството на тръбопровода Туркменистан-Иран-Турция- Европа е в интерес и на ЕС, който е готов да го финансира, тъй като това ще му осигури по-евтина енергия за производството. Dresdner bank обяви, че е готова да отпусне парите за проекта, а тръбите ще бъдат осигурени от компанията Mannеsmann. Усилията на Shell и ЕС сега са насочени главно към това да легализират сътрудничеството си с Иран, когото САЩ години наред обвиняват в подкрепа на международния тероризъм. Shell и British Petroleum вече откриха свои представителства в Техеран и започнаха да обсъждат с иранската държавна компания National Iranian Oil Company проекта за разработка на енергийните резерви на Туркменистан.


Въпросът е кой кого ще опекунства след това в този регион. Туркменистан например се ориентира открито към Турция, тъй като би искал да се интегрира само с напреднали икономически страни. Има и други кандидати за интеграция. Освен Турция, САЩ, Иран и Китай също имат своите приоритети. В района сега се разиграва най-ожесточената геополитическа конкуренция. Тя дори доведе до осезаеми промени в досегашната твърда американска позиция. В края на декември, след като президентите Ниязов и Хатами откриха тръбопровода Туркменистан-Иран, американската администрация обяви изненадващо, че подкрепя южния коридор. Само месец по-късно обаче настъпи нова промяна и САЩ подкрепиха алтернативния проект - под Каспийско море. Стратезите във Вашингтон усетиха, че Иран не е сам и зад него се забелязва мощната фигура на Китай. Пекин отдавна подпомага Иран за модернизирането на неговата армия с най-нови видове оръжие. Срещу това Китай се надява да получава изгодно нефт и газ от Средна Азия.


Съществува огромна вероятност проектът на компанията Unocal-Delta за строителство на газопровода Туркменистан-Пакистан да бъде продължен до Китай. Присъствието на Китай се усеща особено ярко в Казахстан, където китайската държавна нефтена корпорация придоби срещу 4 млрд. долара 60% от акциите на акционерното дружество Актюбмунайгаз - най-голямото китайско капиталовложение в чужбина. Неговата цел е в съкратени срокове да се изгради нефтопровод с дължина 3000 км от Казахстан в Китай. Отделно Киргизия и Узбекистан се договориха с Китай за строителство на транспортна инфраструктура. В Ашхабат сега усилено се обсъжда проект за строителството на тръбопровод Туркменистан-Китай-Япония на стойност 9.5 млрд. долара, като голяма част от него ще бъде финансирана от същата тази китайска държавна нефтена корпорация.


Един поглед върху картата прави очевиден факта, че всички проекти, насочени на изток, преминават през Китай. В тандем с Иран Китай може да се превърне в безспорна икономическа сила и да диктува на света условията за разпределението на енергийните източници от Каспийско море. поради тази причина Иран се превръща в ключов елемент от политиката на САЩ и ЕС в региона.


Пътят на парите


През октомври ще отпаднат доста въпросителни около енергийния маршрут на Запад. Очаква се той да влезе в експлоатация през 2003-ата година и да се превърне в един от най-важните пътища в света. САЩ вече дадоха своята подкрепа за един от трите проекта - пътя от азербайджанската столица Баку до турското пристанище Джейхан. Като се има предвид финансова мощ на Вашингтон, може да се прогнозира, че именно това ще е пътят, по който нефтът ще тече на Запад след пет години. Другите няколко проекта бяха на юг през Иран и Пакистан, но те няма да имат капацитетните възможности да превозват огромните количества петрол, които ще бъдат добивани. Какво остава за Русия? По всичко изглежда, че Русия губи битката за каспийския нефт. Дори според списание Journal of commerce тя се е примирила със загубата на този етап и е готова да участва в консорциум за изграждането на тръбопровода Баку-Джейхан. Турското министерство на енергетиката и руската компания Лукойл преди две седмици се споразумяха за създаване на съвместна работна група, която да проучи проекта. Турският външен министър Исмаил Джем пък направо предложи да бъде помислено за компенсации за Москва, ако новият главен транспортен път подмине нейната територия.


Очевидно в общи линии сценарият за каспийския нефт е вече написан. Остава той да бъде реализиран. Няма да се наложи да чакаме дълго. Всичко ще стане ясно през октомври.


(КРАЙ)

Facebook logo
Бъдете с нас и във