Банкеръ Weekly

Общество и политика

25 ЮНИ: ПАРТИИТЕ ПАК СА В ЦАЙТНОТ

Има странна прилика между между българските партии и Столичната община. Партиите, поне според изявленията им, непрекъснато се готвят за някакви предстоящи избори, а общинарите - да посрещнат както трябва поредния снеговалеж. Накрая и едните, и другите се оказват неподготвени - политиците често попадат в положението на общината, която неизменно е изненадана от снега, дори да е през януари.Нещо подобно се случва и сега, макар отдавна да се говори както за формалната, правно-техническа подготовка на редовните парламентарни избори, така и за политическата готовност на партиите за тях. Въпреки това и сега партийните ръководства изцяло предадоха инициативата по въпроса на президента Първанов, който, както обикновено, се възползва от случая, за да постави цял ред други въпроси. Както е известно, в обръщение пред парламента президентът предложи изборите да бъдат насрочени на 25 юни. Това предложение съвпада с изразеното от повечето политически сили желание изборите да са преди лятото, когато избирателната активност вероятно ще бъде много по-ниска. Президентът Първанов обаче постави и редица други въпроси, които са изцяло в прерогативите и отговорностите на парламентарните сили и които бяха солидно затлачени. Например че не трябва да се допуска чрез несъвършени разпоредби да се стигне до масово оспорване на резултатите от предстоящия вот, както стана на последните местни избори. Държавният глава не пропусна да припомни своето предложение за референдума за членството ни в ЕС и главно за определянето на подходящата дата за него. Георги Първанов препоръча едно подобно допитване до народа да бъде проведено през късната есен на 2005-а или ранната пролет на следващата година - период, напълно подходящ с оглед на неговите стремежи към втори мандат.Политическите партии отново се оказаха в ролята на коментатори на свръхинициативния президент. Всички единодушно подкрепиха предложението за датата на изборите, но се разделиха по повод на идеята за подходящия момент за референдума. Управляващите, чрез председателя на парламента Огнян Герджиков, определиха като не съвсем добро виждането на президента за еврореферендума, тъй като щяло да остане твърде малко време между допитването и ратификацията на договора за присъединяване от страните членки, а това можело да постави под въпрос датата за членството - 1 януари 2007 година. Съвсем логично, с оглед на техните интереси, НДСВ и ДПС настояват референдумът да съвпадне с изборите.Много по-важен обаче е въпросът не за формалната, а за политическата готовност на партиите за изборите. Тук главните въпроси са два: каква политика възнамеряват да предложат и да следват партиите и с кого биха могли заедно да я реализират. Вторият въпрос се отнася до коалиционната политикано не в смисъла, върху който обикновено се акцентира - кой с кого ще се събере, за да минат заедно 4-процентната бариера. Същественото е дали предлаганата политика на спряганите коалиционни партньори е съвместима по същество, или просто е съшита с бели конци, колкото да се оправдае коалицията. В сегашната ситуация въпросът за готовността партиите за изграждане на коалиции придобива съдбоносно значение поради раздробеността на политическото пространство. Почти всички декларират, че са почти готови, или поне са на една ръка разстояние от желаните коалиции. Според заместник-председателя на БСП Румен Петков на Позитано 20 остава само да се изчисти предизборният формат на коалицията: Ние сме определили нейното ядро - политическият съюз Нова левица, и имаме традиционни, солидни и доказали себе си партньори в лицето на Комунистическа партия на България, Политически клуб Тракия, Партия Рома. Надали в рамките на този предизборен период ще направим нови излишни движения. Петков заяви за в. БАНКЕРЪ, че въпросът за евентуална следизборна коалиция е ненавременен, не може да бъде решаван сериозно, преди да се знае конфигурацията в следващия парламент, и допълни многозначително, че доказаната воля за диалог на БСП не бива да бъде бъркана с коалиционната й политика. Което напомня малко за казармения лаф Когато говориш с мен, ще мълчиш!Ръководството на СДС пък направи поредната маневра в сложната серпантина от противоречия сред обединяващата се десница. След като уж се наканиха да правят общи листи с останалите 10 партии, от Раковски 134 решиха първо да преговарят с другите партии, членуващи в Европейската народна партия - БЗНС-НС и ДП, а после с останалите. Тук очевидна роля ще играе и задълбочаването на кризата около ССД и неговия лидер - столичния кмет Стефан Софиянски, които, изглежда, се превръщат в нежелания горещ картоф на дясното обединение.Още по-впечатляваща е липсата на готовност в сферата на политиката. На практика пет месеца преди изборите нито една партия не е заявила ясно каква политика има намерение да предложи на избирателите. Управляващите например се хвалят с най-успешната година на най-успешното правителство и намекват, че ще продължат да правят същото. Според депутата от НДСВ Владимир Дончев подготовката на НДСВ за изборите не се изчерпвала само с подреждането на листитеТой даде за пример Пловдивска област, където освен ежеседмичните визити на знакови за партията личности подготовката включвала и реализирането на редица социални и икономически програми. Според Дончев това давало резултат и рейтингът на НДСВ в Пловдив се изравнявал с този на БСП. БСП пък се разкъсва между желанието да демонстрира модерност и прагматичното предпочитание към социално-популистките послания. Това, което досега бе обявено за техните управленски намерения, бяха някои доста изтъркани общи принципи, като например доказан професионализъм, публичност и откритост както при формирането на политиката, така и при нейната реализация. Това, според Румен Петков, били неща, които генерално различавали въобще истинските партии и лидери от НДСВ и десницата. От БСП твърдят, че разполагат с повече от 20 готови управленски проекта, но признават, че те не са придобили достатъчно публичност и популярност. В същото време, изглежда, всичките им мисли са насочени към проблема за съставянето на кандидатдепутатските листи. Председателят на партията Станишев даде ясен знак, че по този въпрос ще се води същинска битка и предупреди партийния актив, че продължаваме да се въртим в доста затворен кръг от имена, в кандидатските листи на редица места се възпроизвеждат партийните ръководства почти в пълен състав. При постигане на целта ни от минимум 121 народни представители в бъдещата парламентарна група трябва има 2/3 обновление... Не направим ли обновлението, трудно ще убедим избирателя, че сме се променили.Една реална възможност да се оцени готовността на партиите за изборите е допитването на Центъра за икономическо развитие, който изпрати 35 въпроса до 10 основни политически сили. Целта на инициативата е преди парламентарните избори да се сравнят позициите и намеренията в икономическата област на тези партии, които са с най-голяма електорална тежест според социолозите, за да е наясно обществото какъв тип политика ще следват. Ясно е, че две години преди членството в ЕС пред страната ни вече актуалният въпрос не е какво да се прави, а как да се направи, коментира Александър Божков. Като краен срок за отговори специалистите в ЦИР посочиха 4 февруари. Според Божков от отговорите на партиите зависи дали месеци преди изборите гласоподавателите ще знаят каква конкретна политика се предлага от всяка от тях , за да могат да направят информиран, а не емоционален избор. Сред основните въпроси във въпросника са има ли елементи от договореностите между България и ЕС, които съответната партия не приема и би искала да промени, ще се запази ли режимът на валутен борд до влизането ни в еврозоната, както и кои са трите най-важни мерки за по-ефективно усвояване на средствата от европейските фондове. Партиите са запитани и каква политика по управление на дълга смятат да предприемат, кои са най-важните според тях мерки за ускоряване на растежа на БВП, както и какви бюджетни разходи и какъв дефицит или излишък планират в следващия четиригодишен мандат на управление. Важни въпроси са и какво конкретно смятат да правят десетте политически сили относно раздържавяването или концесията на пристанищата, летищата, ВиК-дружествата, АЕЦ Козлодуй и БДЖ и имат ли намерение да приватизират обекти и кои в сферите на здравеопазването и образованието. Не липсват и въпроси за данъчната им политиказа подобряване условията за инвестиции, както и за подобряване на процедурите на обществените поръчки. Във въпросника са включени и теми от трудовото законодателство, както и конкретни казуси в енергетиката, транспорта, продажбата на земя и други.Впрочем неяснотата по основните елементи на предлаганата политика обяснява и защо е толкова ниска коалиционната готовност на партиите. Вижда се, че засега липсва сериозна, дългосрочна и принципна основа на сглобяваните коалиции, свързана с ясното политическо представителство. Към момента коалициите са най-вече тактически, т.е. няма изгледи (дори да се случат) да бъдат трайни. Изгражданите коалиции са свързани не толкова със собствена позитивна визия, колкото със стремежа да се прецака конкуренцията. Непреодолим факт е дълбоката лична неприязън и недоверие между повечето политически лидери, а и самите лидери (с едно-две изключения) не са в състояние да сплотят собствените си привърженици. Така че с голяма степен достоверност може да се направи прогнозата, че партиите ще идат на изборите недостатъчно готови. Това означава, че най-вероятно отново ще има импровизации, нервна и изпълнена с гафове предизборна кампания, неувереност, обрати и голяма доза случайност при определянето на крайните резултати. Нещо напълно нормално с оглед по-общите тенденции на засилваща се нестабилност на българската политика, породена от изоставането на необходимото продължение на демократичните конституционни и институционални реформи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във