Банкеръ Weekly

Общество и политика

МАКАР И НЕРАЗБРАН, КВАРЦ ПРОДЪЛЖАВА ДА РАБОТИ

От доста години насам ръководството и колективът на единствения по рода си в България завод за домакинско стъкло и порцелан Кварц живеят с убеждението, че не са докрай разбрани. И по-точно, че нито една от институциите, които определят съдбата на сливенското дружество, не желае да получи информация от извора. Ако някоя от тях си би направила този труд, щеше да разбере, че


Кварц не се намира в процедура по несъстоятелност


Още в края на 1994 г. Булгарлизинг възбуди дело за доказване на неплатежоспособността на Кварц. Година по-късно в спора се намеси Върховният съд, а през 1997 г. в интригата бе въвлечен дори главният прокурор на републиката Иван Татарчев. След повече от три години неизяснени претенции и задължения резултатът е, че дружеството продължава да се ръководи от съвета на директорите. Доколко успешно се справя е друга тема.


Взаимоотношенията с Булгарлизинг датират още в далечната 1987 г., когато лизинговото дружество доставя на тогавашното СО Кварц машини за производство на ампули. В първите години на демокрацията обаче обединението се разпада, а в разделителния протокол е записано, че сливенското дружество не отговаря за взаимоотношенията на старата структура с други външни организации, свързани с финансиране и кредитиране. Това обстоятелство обаче не удовлетворява Булгарлизинг. След като отправя поредица финансови покани и не получава отговор от Сливен, през ноември 1994 г. лизингодателят подава молба в Сливенския окръжен съд за обявяване на Кварц в несъстоятелност. Сливенските магистрати обаче отказват да образуват дело, което дава повод на Булгарлизинг да отнесе спора във Върховния съд. Той на свой ред връща през май 1995 г. делото в Сливен. Решението на сливенския съд, този път от 17 юли 1995 г., гласи: констатира неплатежоспособност и обявява Кварц ЕАД в несъстоятелност. Ръководството на стъкларското дружество обаче също се възползва от правото си на възражение, благодарение на което на 16 юли 1996 г. Върховният съд отменя решението на сливенските магистрати с мотива, че Кварц не е страна по договора и следователно не отговаря за задължения на бившето стопанско обединение. Играта обаче не свършва тук. Два дни преди изтичане на законовия срок за преглед по реда на надзора по предложение на главния прокурор на републиката по делото Кварц е сезиран Върховният касационен съд. На свое заседание от 26 ноември 1997 г. върховните магистрати разглеждат иска на Иван Татарчев. На 13 януари 1998 г. излиза окончателното решение, което оставя без уважение предложението на главния прокурор за преглед по реда на надзора и остава в сила последното решение на Върховния съд. Така близо четиригодишната несъстоятелна одисея приключва с победа на Кварц


Заради напъните на Булгарлизинг Кварц преплува незасегнат през вълните на масовата приватизация. Режимът на финансова изолация обаче не му се размина. Но Агенцията за приватизация не се осмелява да го включи в пуловото раздържавяване. Вече близо година тя все още не се е произнесла върху предложението на немската фирма Тюрингер фармглас, която кандидатства за покупката на обособена част от дружеството. Отговор от АП чака и голяма част от колектива на Кварц, който също е изявил желание да му стане собственик, след като през септември 1997 г. бяха обявени за продажба 80% от капитала на стъкларския завод. През ноември миналата година 70% от работещите тук учредяват Кварц 97 АД. Чакайки вест от агенцията, сливенският колектив недоумява защо след като дружеството не е обявено в несъстоятелност, все още не се продава.


Въпреки че окончателното решение на Върховния съд е обнародвано в Държавен вестник, Министерството на финансите и Министерството на промишлеността продължават да водят Кварц в процедура по несъстоятелност. Това говори за слабости в информационното обслужване дори на принципала - твърди изпълнителният директор Петко Ченков. С това обаче неразбирателствата между фирмата и останалите институции не се изчерпват. Те се изострят още при разработване на оздравителната програма, която съгласно международните споразумения трябва да се изготви с помощта на испанската DFC. Основното разминаване дойде от проблем, който надхвърляше нашата компетентност и компетентността на консултантите - твърди Петко Ченков.


ябълката на раздора е цехът за ампули, чийто дългогодишен и единствен клиент е Тюрингер Фармглас. Всъщност цехът работи на ишлеме, тъй като немската фирма доставя тръбите и изкупува цялата продукция. В оздравителната програма испанските консултанти дават шестмесечен срок на сливенското дружество, през който да се създаде смесена българо-германска фирма. В противен случай това производство трябва да бъде закрито, тъй като, според консултантите, то е нерентабилно за Кварц. На друго мнение обаче е ръководството на стъкларското дружество. Наистина то е съгласно, че създаването на смесено дружество е единствената алтернатива, тъй като потребните инвестиции не са по възможностите на Кварц. Ние нямахме и нищо против шестмесечния срок, но знаем от българската практика, че за такъв период не може да се учреди такова дружество. Добре, в противен случай ще спрем производството, но в началото на 1997 г. бяхме сключили с немската фирма целогодишен договор на стойност 720 хил. г. марки и неизпълнението му ще има неблагоприятни последици за нас - заявява Петко Ченков.


Ръководството на завода се разминава с испанските консултанти и заради освобождаването на част от персонала. От DFC твърдят, че е необходимо да бъдат съкратени 240 души. Ръководството на Кварц остро възразява срещу тази цифра. Ние имаме три завода, разположени на 5 и на 2 км от централния, с които имаме вътрешнофирмени взаимоотношения. И при най-голямо желание не бихме могли да съкратим толкова много хора - категоричен е Петко Ченков.


В края на краищата оздравителната програма е приета от принципала след съществени допълнения и уточнения. За една година напускат работа 150 души, а смесеното дружество все още не е създадено. Съмнителната процедура по несъстоятелността е разколебало Тюрингер Фармглас. Немската фирма се е ограничила единствено да достави чрез временен внос три автомата за ампули, които са осигурили работа на 30 души. Така губещото производство на ампули все още не е ликвидирано.


Препоръката на експертите от финансовото министерство е ръководството на Кварц да продължи да работи за увеличаване на експорта, за оптимизация на персонала, за постигане на положителен паричен поток, подготовка на споразумение с кредиторите и за продажба на излишни активи.


За една година износът е нараснал със 185% (спрямо 1996 година). За 1997 г. е изнесена продукция за 1.28 млн. щ. долара. От продажба на активи са получени общо 222 млн. лева. По друг начин стоят нещата по отношение на задълженията. В края на 1997 г.


Кварц дължи 4.055 млрд. лева на доставчици. За миналата година дружеството се разплаща докрай единствено с МИНЕРАЛБАНК, на която издължава 11.8 млн. лв. главница и около 10 млн. лв. лихви. Въпреки, че по информация, дадена от банката Кварц попада в списъка на кредитните милионери. В Сливен обясняват случая така: банката е подала справка за изплащането на дълга към деветмесечието на миналата година, а погашенията са станали през октомври. Днес МИНЕРАЛБАНК няма никакви претенции към сливенското предприятие, твърди неговото ръководство.


С предимство се погасяват текущите задължения, за да се избегне спиране на производствения процес. Под това мото ръководството на Кварц успява все още с минимални плащания да осигурява заетост на своя персонал. Естествено, където може, задълженията не се плащат. Това се отнася за авансовите вноски на данък печалба. Пропускат се плащания на данък общ доход и данък обществено осигуряване. Но редовно се плаща на НЕК и на ВИК. Към Булгаргаз обаче неплатените дългове за декември 1997 г. с лихвите са били 1.5 млрд. лева. В края на миналата година са подписани договор и споразумителен протокол, според който успоредно с текущите такси за газ Кварц се задължава в рамките на 6 месеца да изплати и старите си задължения към Булгаргаз. Засега обаче по тези сметки са постъпили не повече от 50 млн. лева. Според ръководството на Кварц през зимния период по обясними причини продукцията се търси по-слабо на българския пазар и съответно приходите намаляват. В крайна сметка Булгаргаз проявява разбиране и все още не е спрял кранчето на стъкларския завод. След преоценката на активите капиталът на дружеството ще стане 4.5 млрд. лева. При сравнение със задълженията - 4.055 млрд. лв., би могло да се твърди, че Кварц не е напълно декапитализиран.


Необходимите инвестиции


Инвестиционната програма също е останала само добро пожелание. През 1997 г. е планирана инвестиция от 600 хил. щ. долара за закупуване на нова инсталация за полиране на кристалните изделия, тъй като старата работи вече шестнадесет години. Сами си създадохме проблем. Можехме и да не се ангажираме с тази инвестиция, но смятахме, че при добра конюнктура ще можем да я осъществим. Но има разлика между желанието и реалните възможности. Не бива да се заблуждаваме, че при износ от порядъка на 1.28 млн. щ. долара можем да го отделим половината за инвестиции - признава Петко Ченков. Други 15 млн. марки са необходими, за се произвеждат ампулите по европейски. Освен това основен ремонт на стъкларска пещ струва около 50 хил. щ. долара, а в абажурния цех има три такива пещи. Други две се намират в кристалния цех, от които работи само едната - ремонтът й струва около 200 млн. лева.


Инвестиции в такъв обем са оправдани, ако производството е в състояние да го възстанови. Това означава да има пазар за продукцията на Кварц. Българският обаче е твърде малък за капацитета на сливенското предприятие, а в чужбина лесно не пускат.

ФИНАНСОВИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОСНОВНАТА ДЕЙНОСТ ЗА 1997 ГОДИНА


Приходи 7.601 млрд. лв.


Разходи 6.63 млрд. лв.


Брутна печалба 0.97 млрд. лв.


Данъци за внасяне 0.45 млрд. лв.

Facebook logo
Бъдете с нас и във