Банкеръ Weekly

Общество и политика

217 ДЕПУТАТИ ОБВИНЯВАТ ЕЛЦИН В ДЪРЖАВНА ИЗМЯНА

Кремъл започва да изпитва растящо безпокойство. В
края на седмицата Русия бе разтресена от нова остра финансова
криза. Президентът Борис Елцин привиква в резиденцията си във
Валдай един след друг хората от най-близкото си обкръжение. Някои
от тях се върнаха чак от чужбина. Не успяха да съберат две седмици
почивка председателят на Централната руска банка Сергей Дубинин
и специалният представител на президента за преговорите с МВФ
Анатолий Чубайс. Политолозите предсказват червена есен.
Държавната дума, контролирана от комунистическата опозиция, отказва
да подкрепи антикризисната програма на правителството на 36-годишния
Сергей Кириенко. Отново се появиха предположения за вероятна поява
на трета сила. Според някои очаквания това ще бъде
блок на некомунистическата опозиция, а по-мрачните сценарии предричат
непримирима опозиция в шинели. Реформата в армията буксува и все
по-често се чуват слухове за смяна на боледуващия 60-годишен министър
на отбраната Игор Сергеев.


Събираемостта на данъците през юли нарасна с 6% -
до 12.1 млрд. рубли, но за да изпълни предписанията на МВФ, правителството
трябва да събира месечно по 20 млрд. рубли. За първи път през
юли гигантът Газпром изплати изцяло месечните си данъци.
Данъчните власти прехвърлиха натиска върху нефтените компании
и според прогнозите сега в немилост може да се окаже ЛУКойл.
В опит да компенсира намалелите приходи от по-ниските цени на
нефта Русия увеличи износа. Нефтените гиганти са недоволни, че
правителството отказва да свали наполовина акцизите за добив на
нефт. Според първия вицепремиер Борис Немцов подобен ход би бил
разрушителен за бюджета. Немцов обещава компромиси,
ако петролните компании напрегнат парламентарното си лоби и Държавната
дума подкрепи антикризисните мерки на правителството.


Държавният дълг вече е 200 млрд. долара


от които 70 млрд. долара е вътрешният дълг от неизплатени
заплати и компенсации.


Сега политическата стабилизация е по-важна дори от
финансовата, заяви заместник-ръководителят на президентската администрация
Александър Лившиц. Като предварителен политически компромис президентът
Борис Елцин назначи бившия председател на Държавния планов комитет
на СССР Юрий Маслюков на ключовия пост министър на промишлеността
и търговията. Комунистът Маслюков бе председател на Комитета по
икономиката в Държавната дума. Компартията го заплаши с отлъчване
за ренегатство, но няколко губернатори и директори от отбранителната
индустрия подкрепиха хода на Кремъл. Маслюков има силно влияние
сред военнопромишленото лоби и надеждите са той да успокои страстите
в отбранителната индустрия. На парламентарните избори през 1995
г. Юрий Маслюков бе пети в списъка на Комунистическата партия
на Руската федерация, въпреки че верността му към труда,
народовластието и социализма бе оспорена. Партийна проверка
показа, че Маслюков е далеч от образа на идеалния комунист и е
забравил да прехвърли членството си от КПСС в КПРФ.
През април Маслюков агитираше съпартийците си да подкрепят избора
на Сергей Кириенко за премиер. Той обеща, че няма да стои като
сватбен генерал в правителството и вече придърпва част от пълномощията
на министъра на икономиката Яков Уринсон, бивш негов подчинен
от Госплан. Президентът Елцин заяви,че веднага след отпуската
си ще се захване с някои кадрови въпроси. На среща
в Новгород Елцин упрекна Уринсон, че е прекарал живота си в лаборатории
и знае малко за практиката. Най-вероятната първа изкупителна жертва
е назована поименно.


Опитите на Кремъл да разбие лявата опозиция обаче
не дават особен резултат. Парламентарната комисия, избрана, за
да конкретизира


процедурата за оставка на президента


трябва да се събере отново на 25 август. Сред петте
пункта от обвинителния акт са твърдения за държавна измяна, съзнателно
разрушаване на държавата и отбранителния й потенциал в интерес
на други държави. Например Беловежките споразумения за разпускане
на СССР са били в интерес на САЩ и президента Джордж Буш. Като
доказателство се прилагат изказвания на самия Буш.


Колкото по-бързо си отиде Елцин, толкова по-бързо
ще започне обновлението в Русия, твърди лидерът на Руския общонароден
съюз Сергей Бабурин. Хипотези предричат, че Бабурин може да се
окаже лидер на онази митична трета сила, ако тя се
покаже откъм некомунистическата опозиция. Бабурин не крие амбициите
си за президентския пост, но заяви, че е готов да отстъпи, ако
бъде намерена друга фигура-обединител на недоволството от сегашната
власт в Кремъл.


Лидер на новата опозиция


би могъл да стане московският кмет Юрий Лужков. Преди
няколко седмици на координационна среща се събраха някои интересни
некомунистически формации: Съюзът на труда на Андрей Исаев, Социалдемократическата
асоциация на бившия председател на Конституционния съд Олег Румянцев,
Конгресът на руските общини на Дмитрий Рогозин, Руският общонароден
съюз на Сергей Бабурин, Руското движение за нов социализъм на
Юрий Петров, Съюзът на народовластието и труда на бившия директор
на Граничните войски Андриан Николаев и Движението за подкрепа
на армията на председателя на парламентарния комитет по отбранителната
политика Виктор Илюхин, който замени убития генерал Лев Рохлин.
Към тази формация би могло да се присъедини и движението Държава
на бившия вицепрезидент генерал Александър Руцкой, сега губернатор
на Тулска област. Преди месец аналитиците на Държава
предсказаха преврат от екстремистки сили, но претърсването
на политическото пространство не даде резултат.


Кремъл даже бе принуден да се извини


за прибързаните изказвания по повод тази заплаха.
Слуховете бяха раздухани около загадъчното убийство на председателя
на парламентарния Комитет по отбрана генерал Лев Рохлин. Твърди
се, че той е бил един от организаторите на замислена протестна
блокада на Москва. Лявата опозиция обяви, че продължава подготовката
на общонационална политическа стачка. Датата не е уточнена, но
7 октомври бе споменат като ден на всенароден протест. Сегашното
ръководство на КПРФ и лично лидерът на парламентарните комунисти
Генадий Зюганов са упреквани в съглашателство и мекушавост. Сивият
кардинал на КПРФ Валентин Купцов обаче е убеден, че парламентарният
път на борба е правилен и освен непримирима, опозицията трябва
да бъде и отговорна. На президентските избори през юли 1996 г.
левите сили получиха 35% подкрепа, но не успяха да се възползват
от стихийните протести през това лято, които доведоха до преграждането
на стратегически железопътни магистрали. Според Купцов 200-210
от 400-те депутати в Държавната дума са опозиционно настроени
спрямо режима. 217 депутати сложиха подписите си под


обвиненията срещу Борис Елцин в държавна измяна


На откритите слушания на парламентарната комисия
са поканени бившите лидери на Украйна и Беларус Леонид Кравчук
и Станислав Шушкевич. След специално обръщение на президента Борис
Елцин и лична среща на министър-председателя Сергей Кириенко с
лидера на комунистическата опозиция Генадий Зюганов, Държавната
дума се съгласи да се събере на извънредно заседание през август,
за да разгледа правителствените законопроекта от антикризисната
програма. Преди това заместник-председателят на Думата Сергей
Бабурин, заяви, че законите не са спешни. Президентът
Елцин бе принуден да въведе някои от пожарните мерки с президентски
укази. Такова продължение на спора с Думата ще провокира веднага
спомените от 1993 г., когато опозиционният Върховен съвет бе атакуван
най-напред с укази, а после с танкове. В навечерието на парламентарните
избори догодина, радикалната опозиция би набрала солидни точки.
Прави впечатление, че в обръщението си към депутатите за извънредно
събиране, президентът бе мек и не използва конституционното си
право да ги свика насила. Заради стабилизационните мерки депутатите
закъсняха с ваканцията си, но отказ да се съберат би бил изтълкуван
като безотговорно поведение.


Някои политици, сред които например и Михаил Горбачов,
предлагат


предсрочни парламентарни и президентски избори


като единствен начин да се запази саморазрушаващият
се Федерален център. Горбачов предлага референдум за Конституцията
за преразпределяне на опасните свръхпълномощия на президента,
получени след събитията през 1993 година. Експрезидентът на СССР
предлага да бъде решен най-сетне проблемът с предаването на властта,
като бившите президенти получат права на пожизнени сенатори. Предсрочни
парламентарни избори биха запазили сегашното съотношение и сегашните
лидери. Ако кризата от финансова прерасне в политическа или държавна,
Русия може да завие наляво за ужас на международните кредитори.
Ясно е, че олигарсите, опозицията и Западът вярват все по-малко
в способността на Елцин да даде ново лице на реформите.Кадровият
потенциал и политическото доверие към 67-годишния кремълски вожд
отслабват.Известни са възможните претенденти за мястото в Кремъл
и сили вътре и вън от Русия са склонни да предпочетат познати
величини и предсказуеми ситуации.


Антикризисната програма на правителството създава
самочувствие на опозицията, че тя ще успее да разшири влиянието
си още тази есен. Преминалите незабелязано 100 дни на правителството
на Сергей Кириенко вече са довели до падане на жизненото равнище
с 1/4, изчисляват икономически експерти на опозицията. Два процента
допълнително вноска в Пенсионния фонд, 5% данък върху продажбите,
увеличени вносни мита с 3%, съкращаване на списъка на социалните
стоки облагани с минимален данък... Резултатът само от тези
мерки е 10% увеличение на цените. Московчани получиха от август
и 25% увеличение на комуналните разходи. Увеличава се данъкът
при закупуване на чуждестранна валута, въвежда се данък върху
банковите влогове и депозити. Има ли право държавата, която не
плаща заплати, да събира тези данъци, пита опозицията. Есента
очевидно няма да бъде оставена само за въпроси.


Допълнителните заеми, недоволството на регионите,
влошаващата се обстановка в Северен Кавказ и Афганистан затварят
кръга на тревогите на Кремъл. Президентът Борис Елцин назначи
началника на Главното контролно управление в Кремъл Владимир Путин
за директор на Федералната служба за сигурност. Говори се, че
предишният директор на ФСБ Николай Ковальов не бил твърде склонен
да следи за действията на политическите противници на Елцин. Ускорено
бе приемането на концепцията за военното строителство. Русия призна
икономическата невъзможност да води войни от голям мащаб. Вместо
военните окръзи се създават шест стратегически направления. Кремъл
обаче се отказа от опасното предложение в случай на заплаха Генералният
щаб на армията да ръководи всички силови ведомства.


Функциите на силовите ведомства


ще изглеждат така. Министерството на отбраната ще
отговаря за сигурността на федерацията по суша и море и ще защитава
границите във въздуха и под вода. Граничната служба ще охранява
сухопътните граници. Федералната служба за сигурност ще се бори
с тероризма, чуждите спецслужби и политическия екстремизъм, Федералната
агенция за правителствени връзки и информация (ФАПСИ) ще извършва
електронното разузнаване и ще поддържа горещите линии (червените
телефони). Министерството на вътрешните работи ще неутрализира
вътрешните конфликти. При външна заплаха ръководството на силовите
ведомства поема Министерството на отбраната, при въоръжен метеж
в субект на федерацията - вътрешното министерство, а при стихийни
бедствия - Министерството на извънредните ситуации. Съкращенията
и задържането на заплатите в армията и силовите ведомства едва
ли ще ги превърнат в действаща опозиционна сила.


В търсенето на опозиция и алтернатива


на сегашния властова комбинация политолози разиграха
невероятна политическа коалиция. В нея бяха включени бившият премиер
Виктор Черномирдин, бившият секретар на Съвета за сигурност, сега
губернатор на Красноярския край, Александър Лебед, президентът
на Татарстан Минтимир Шаймиев и бившият заместник-секретар на
Съвета за сигурност Борис Березовски. Повод за хипотезите на политолозите
бе съвместното обръщение на четиримата към президента по повод
изострящата се отново обстановка в Северен Кавказ. Към тази коалиция
бяха добавени имената на московския кмет Юрий Лужков и председателя
на Единната енергийна мрежа на Русия и специален представител
на президента за преговорите с МВФ Анатолий Чубайс. Любопитното
в тази комбинация е, че Черномирдин, Лужков и Лебед са смятани
за потенциални кандидати за президентския пост. Березовски обединява
банкерското, нефтеното, медийното лоби и връзките с тъмния
свят. В антуража на Черномирдин е Сергей Зверев - сега заместник
на председателя на Газпром Рем Вяхирев. Лебед вече
основа своята партия и скандализира Кремъл с искането си да издържа
своите ракетни войски в Красноярск. Лужков е спряган
за лидер на новата опозиция. На Чубайс се предрича
премиерски пост, ако Елцин реши да се сблъска открито с опозицията.
Шаймиев е лидер на т.нар. компромисен сепаратизъм. Той избягна
чеченския вариант, но успя да запази Татарстан като твърде самостоятелен
субект. Бившият премиер Черномирдин е спряган и като евентуален
бъдещ председател на Държавната дума, а московският кмет Юрий
Лужков - като председател на Съвета на федерацията. Ако това се
случи след парламентарните избори догодина, борбата за президентския
пост би се разиграла на високи обороти. Сега опозицията изчаква
как ще се развие спорът между Кремъл и Държавната дума. Ако Елцин
реши да жертва правителството, подготовката за парламентарните
избори ще протече с труднопредсказуеми обрати. За МВФ правителство
на народното доверие ще означава отказ от вече постигнатото споразумение
за мащабните кредити. Без рокади в Кремъл и в правителството обаче
есента ще бъде бурна. Приклещен между външния натиск и вътрешната
опозиция, 67-годишният руски президент Борис Елцин трябва да реши
коя стабилност е по-спешна - финансовата или политическата. Той
изпитва дефицит от съюзници и катастрофален недостиг на време.
Твърде вероятно е част от принудителните политически ходове да
бъдат предприети още през август.


Най-щастлив от поредната руска финансова криза излезе
финансовият магнат Джордж Сорос. В статия за Файненшъл таймс
Сорос призова рублата да бъде девалвирана, да бъде вързана за
долара или еврото, като в Русия бъде въведен валутен борд. Финансовият
магнат е смятан за познавач на руския пазар и треската на световните
финансови пазари не закъсня. Германия е един от най-големите инвеститори
и кредитори на Русия.Марката рязко поевтиня. Фондовете, контролирани
от Сорос, изкараха близо 2 млрд. долара на пазара за закупуване
на поевтинелите марки. 107 млн. долара бе печалбата на известния
финансов спекулант, който обаче едва ли ще може да задържи малобройните
си приятели в Русия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във