Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧЕРНОМОРСКИ РИБОЛОВ СЕ ИЗГАВРИ С ПРИНЦИПАЛА СИ

По-малко от месец остава до крайния срок (31 март 1998 г.), когато българското правителство ще трябва да отчете пред МВФ как се справи с прословутата ликвидация на 64-те губещи държавни дружества. Активите на голяма част от тях вече са продадени, други са заличени завинаги от търговския регистър. Остана обаче и малка част, чиято съдба министерските чиновници все още не са решили. Такъв безспорно е случаят с варненския месокомбинат, наречен с гръмкото име Месопромишленост ЕООД. В бр. 27 и 48 от 1997 г. в.БАНКЕРЪ подробно описа абсурдната ситуация, в която се намира дружеството. Каква е интригата накратко? Всичко започва на 18 септември 1995 година. На тази дата тогавашният земеделски министър Васил Чичибаба издава заповед, с която задължава управителя на Месопромишленост да предаде безвъзмездно на Черноморски риболов ЕООД - Варна, производствена площадка заедно с построените върху нея шест помещения.


В дарението се включва и 2000-тонен хладилник, който е възлово съоръжение за технологията на Месопромишленост. Няма да е пресилено, ако се каже, че именно този акт на земеделския министър е основната причина година по-късно дружеството да бъде обявено в несъстоятелност. По силата на тази заповед активите на месопреработващото предприятие намаляват с 60.4 млн. лева.


На 13 януари 1997 г. тогавашният земеделски министър Кръстьо Трендафилов отменя заповедта на своя предшественик. За съжаление от това не произтичат никакви последствия, тъй като социалистическото правителство, в което Кръстьо Трендафилов е министър, вече е в оставка. Със заповед от 14 март 1997 г. неговият наследник Румен Христов потвърждава решението на Трендафилов. Но и този път заповедта остава неизпълнена. Месец по-късно министър Христов отново премисля съдбата на Месопромишленост и за учудване на мнозина издава втора заповед, с която анулира първоначалното си решение и това на ексминистъра Трендафилов. Така в сила остава разпореждането Месопромишленост да предаде свое имущество на Черноморски риболов. Нищо че по този начин се спъва работата на месопреработвателното дружество, а днес вече и неговата приватизация.


Със заповедта на Васил Чичибаба се създава икономически и правен абсурд: ново дружество във вече съществуващото


Освен всичко друго по този начин Месопромишленост остава без достъп до 2000-тонния си хладилник. Но подобни актове на безвъзмездно прехвърляне на активи накърнява масата на несъстоятелността, а в Търговския закон има изричен текст, който забранява това. Съдебните органи са овластени да обявят сделката за нищожна. Синдикът Георги Бонев се възползва от тази възможност и на 5 май 1997 г. завежда дело във Варненския окръжен съд срещу земеделското министерство. Насроченото за 3 юли 1997 г. съдебно заседание обаче се отлага, защото страните не са призовани редовно. На 10 май следва втора жалба на синдика - този път до Върховния административен съд - за отмяна на заповедите на Чичибаба и втората - на Румен Христов. Междувременно от 1 юни 1997 г. голяма част от предприятията, подчинени на земеделското министерство, преминават под шефството на Министерството на промишлеността. Месопромишленост също е сред тях. За съжаление тази промяна поне засега с нищо не помага за разплитане на възела.


Първоначалните действия на новия собственик са обнадеждаващи. Със заповед от 2 октомври 1997 г. министърът на промишлеността Александър Божков отменя предишните четири заповеди и нарежда в едноседмичен срок управителят на Черноморски риболов ЕООД да върне имуществото на синдика на Месопромишленост. Но прави се оказват песимистите: прекалено хубаво е, за да бъде вярно. Седемте дена си минават, а в южната промишлена зона на Варна нищо особено не се случва. Месец по-късно следва втора заповед на Александър Божков с приблизително същия текст, но този път са посочени три лица, които отговарят за изпълнението на министерското разпореждане. Контролът върху привеждането му в действие е възложен на заместник-министъра Марин Маринов. И... отново нищо.


Синдикът отново поема инициативата


С писмо от 2 декември 1997 г. той моли областния управител на Варна да му съдейства за изпълнение на заповедите на промишления министър. На молбата откликва заместникът на областния управител Веселин Динков, който... изпраща отново на вицепремиера цялата документация за Месопромишленост. С този акт помощта на областната управа се изчерпва. Тогава идва ред на сините депутати от града. По тяхна идея на 21 януари синдикът Георги Бонев изпраща в София с обратна разписка същата документация, само че с адрес ул. Раковски 134. Александър Божков наистина е получил въпросните книжа, защото изисква обяснения от началника на управление Ликвидация и несъстоятелност Красимир Цирков около възникналата ситуация. Но и министерската инициатива спира дотук.


За да не обиди опозицията във Варна, синдикът й дава възможност и тя да помогне, като повдигне парламентарно питане: защо не се изпълняват заповедите на министъра на промишлеността. Ден преди да изтече крайният срок за отговор на депутатското питане, на 25 февруари депутатът от БСП от трети варненски избирателен район Петър Димитров получава писменото становище на Министерството на промишлеността. В него се казва, че принципалът на Месопромишленост ще предприеме действия в зависимост от решенията на Варненския окръжен съд.


Магистратите във Варна също са въвлечени в месарската драма вследствие на нескончаемата игра на котка и мишка между синдика Бонев и управителя на Черноморски риболов Димитър Матеев. Играта започва на 1 юли 1997 г., когато става известно, че Матеев се кани да продаде част от подарените активи. Съдия-изпълнител налага запор върху спорното имущество. На 24 същия месец управителят на Черноморски риболов изпраща частна жалба до Върховния касационен съд против наложената възбрана. На 17 декември 1997 г. върховната съдебна инстанция отхвърля частната жалба. Въпреки малката победа на синдика, управителят на Черноморски риболов също не губи, тъй като делото е иззето от Варненския окръжен съд и четири месеца престоява във Върховния касационен съд. През това време Черноморски риболов продължава да експлоатира безвъзмездно придобитите активи. На 23 януари 1998 г. пристига отговор и от Върховния административен съд. Той пък отменя двете заповеди на министър Божков. Този път победител е Димитър Матеев, тъй като магистратите не уважават жалбата на синдика. На 30 януари тази година синдикът Георги Бонев отново повежда в резултата: ревизионният акт за дейността на Черноморски риболов констатира редица нарушения при безвъзмездното прехвърляне на имуществото, както и че самата заповед на Васил Чичибаба подлежи на отменителен иск..., тъй като уврежда интересите на кредиторите и намалява масата на несъстоятелността. Три дни по-късно резултатът отново е равен - варненският вестник Народно дело от 3 февруари публикува предприятията в областта, подлежащи на приватизация и... естествено Черноморски риболов е сред тях. Дружеството е с капитал 76 млн. лв., от които 60.4 млн. всъщност принадлежат на Месопромишленост. Междувременно на 12 февруари Варненският окръжен съд издава обезпечителна заповед и поставя спорното имущество под възбрана. Тя се вписва и в регистъра на нотариуса. По този начин дори ако дружеството бъде приватизирано, новият му собственик не може да влезе във владение на хладилника и останалите активи. Същия ден синдикът изпраща поредното писмо до промишленото министерство, с което протестира срещу безсмислената приватизация. И тя наистина е такава, при положение че повече от две трети от активите са под запор.


След всички тези игри на 17 февруари във Варна се гледа поредното съдебно дело, което за пореден път е отложено - сега за 12 март 1998 година. Преди обаче заседанието да бъде закрито, синдикът изменя иска си в две направления - ако не се изпълнят заповедите на Александър Божков, да се приложи отменителният иск на заповедта на Чичибаба. Другият му иск е срещу Черноморски риболов - на основание чл.108 от Закона за собствеността да върне безвъзмездно предадените съоръжения. А причината да се отложи делото е, че адвокатът на управителя на Черноморски риболов бил изненадан от наличието на двете заповеди на промишления министър, с които той разпорежда имуществото да бъде върнато.


През тази седмица се очаква варненските магистрати най-после да дадат ход на делото, тъй като исканите материали по него вече са събрани. Преди две седмици Държавен финансов контрол също е изпратил в съда ревизионния акт на Черноморски риболов. Остава Министерството на промишлеността да докаже, че заповедите на Александър Божков са били известни на Димитър Матеев. Не е ясно защо е необходимо, като се знае, че такива документи се връчват само срещу подпис. Интересно е къде се губи той?


Ангажираните със случая смятат, че е малко вероятно заплетеният възел да се разплете окончателно през тази седмица. Не се изключва възможността съдебните процеси да продължат с години, тъй като всяко решение подлежи на обжалване.


Не мога да разбера защо държавата, която е главният кредитор на Месопромишленост, вместо да го продаде и да удовлетвори вземанията си, всъщност раздава предприятието. Министерството на промишлеността има възможност с един административен акт, който всъщност вече е факт, да приключи веднъж завинаги с този театър - недоумява Георги Бонев.


Безсилно ли е държавното управление?


Ако се върне хладилникът, технологичната линия в месопреработвателното дружество се възстановява и то автоматично може да бъде продадено. В противен случай при липсата на хладилник то просто няма стойност. Вече трима потенциални купувачи са проявили интерес към цялото предприятие. Но протакането може да го направи непродаваемо. Към 31 декември 1996 г. задълженията на Месопромишленост са били 2.498 млрд. лева. Заради обезценката на лева година по-късно те вече стават 10.5 млрд. лева. След още една година ще стане ясно, че дори и да се продаде цялото му налично имущество, то няма да стигне, за да се покрият задълженията.


Отделна, но много важна тема е в коя нормална правова държава служителите в държавна структура могат да пренебрегнат заповедите на ръководещото ги министерство и не им се търси отговорност за това. Във Варна се носят слухове, че става дума за много пари, за подпомагане в избирателни кампании и още от този жанр. Но какво ли не говорят зложелателни клюкари...

Facebook logo
Бъдете с нас и във