Банкеръ Weekly

Общество и политика

КРЕДИТНИЯТ МИЛИОНЕР БЪЛГАРИЯ ВСЕ ОЩЕ СЕ ОСЛУШВА

Бизнесделегацията, придружаваща
италианския премиер Романо Проди (посетил нашата страна от 23
до 24 февруари тази година), изненада най-вече синдиците на МИНЕРАЛБАНК.
Неочаквано за Харалампи Кирков и Георги Настев на гости
във фалиралата банка дойде представителят на италианската агенция
за застраховане на експортното кредитиране SACE - Джанфранко Гала.


Идеята за срещата със
синдиците на МИНЕРАЛБАНК е била подсказана на г-н Гала от премиера
Иван Костов, който препоръчал на италианския застраховател да
си изясни лично задълженията на българските банки, преди SACE
да се обърне към нашето правителство. И г-н Гала очевидно се е
вслушал в съвета на българския премиер. По време на срещата си
със синдиците на 24 февруари 1997 г. той е уточнил с тях реда,
по който SACE трябва да предяви претенциите си по застрахованите
от нея кредити, отпуснати на МИНЕРАЛБАНК от италиански банки.
Синдиците обяснили на Джанфранко Гала, че SACE няма защо да предявява
иск към банката и са се ангажирали да сътрудничат за уточняване
на размера на въпросните дългове. Освен това синдиците са поискали
SACE да предостави документи, които да удостоверяват, че тя е
овъзмездила банките, застраховали при нея кредитите, които са
предоставили на МИНЕРАЛБАНК. В документите трябва да се посочи
какъв е размерът на сумата, платена от SACE на въпросните банки,
и по кой от застрахованите кредити са издължени парите. Тази
информация ни е необходима, за да не може кредиторите, които вече
са си получили средствата от застрахователната агенция, да предявят
претенции за същите пари и към МИНЕРАЛБАНК, поясниха синдиците.


Поговорката твърди, че
дълг не гние. Още когато Стопанска банка и МИНЕРАЛБАНК бяха затворени
от правителството на Жан Виденов, в.БАНКЕРЪ предупреди,
че държавата ще има сериозни проблеми с външните им кредиторки.
Поне в дузина статии БАНКЕРЪ подробно разказа за обвързаността
на държавата с външните задължения на въпросните български кредитни
институции. Сега тези дългове приличат на минно поле, на което
под краката на правителството през два-три месеца се взривява
по някоя мина. Детонациите обикновено отекват при подписване на
кредитно споразумение за подкрепа на платежния баланс на България,
при посещение на наш държавник в чужбина, или при визитите на
високопоставени чуждестранни делегации у нас. Миналата година
на финансовия форум в Залцбург Александър Божков получи от австрийския
канцлер Виктор Клима меморандум, в който се протестираше за неуредените
задължения от 742 млн. австр. шилинга на Стопанска банка към Bank
Austria. Австрийците не без основание смятат, че този дълг трябва
да бъде поет от държавата.


В средата на декември
1997 г. България подписа кредитно споразумение с ЕС за 250 млн.
ECU. В договора обаче изрично се посочва, че вторият транш ще
бъде получен само ако България постигне значителен прогрес
в уреждането на висящи въпроси по отношение на сключването и изпълнението
на двустранни споразумения по дълга на кредиторите от Парижкия
клуб, които са страни членки на ЕС. По-специално ще бъдат организирани
консултации с италианските и испанските власти за уреждане на
висящи въпроси относно непогасените задължения на МИНЕРАЛБАНК
и Стопанска банка към SACE (Италия) и CESCE (Испания). Казано
директно, ако правителството ни иска финансиране от Западна Европа,
ще трябва да признае тези задължения на Стопанска банка и МИНЕРАЛБАНК
за държавни. Стопанска банка дължи 111 млн. г. марки на Istituto
Bancario San Paolo di Torino. Същата италианска кредитна институция
оглавява консорциум от банки, на които МИНЕРАЛБАНК има да връща
4.7 млн. г. марки. Отделно тя дължи над 2.4 млн. щ. долара на
Banko Nazinale del Lavoro. И трите кредита са гарантирани от италианската
агенция за застраховане на експортните кредити SACE.


Що се отнася до испанския
дълг, той е на МИНЕРАЛБАНК, която има да връща на Banco Exteriour
de Espana над 4.4 млрд. песети (около 33 млн. щ. долара). Парите
са използвани за строителството и вноса на кораби за параходство
Български морски флот и са застраховани от CESCE -
испанската роднина на SACE.


През февруари 1998 г.
експлодира поредната дългова мина, по време на визитата на италианския
премиер Проди. Същото ще се случи и ако утре в България пристигне
испанския му колега Хосе Мария Аснар. Интересно колко още намека
ще са необходими, за да решат в крайна сметка българските държавници
въпроса с външните задължения на МИНЕРАЛБАНК и на Стопанска банка?
Защото колкото и да се разсейваме, трудно ще убедим чуждестранните
кредитори, че държавата ни няма и не е имала нищо общо с тях.
Историята на италианските кредити, получени от МИНЕРАЛБАНК и застраховани
от SACE, е убедително доказателство за правотата на чуждестранните
претенции.


През 1988 г. България
и Италия сключват междудържавно споразумение. Според него италиански
банки ще отпуснат кредити на български банки, чийто общ размер
не бива да надхвърля 200 млн. г. марки. С тях нашите институции
ще кредитират български предприятия, които внасят продукция от
Италия. Заемите от италианските банки се застраховат от SACE.
По това споразумение Стопанска банка е ползвала 128 млн. г. марки
заем, отпуснат й от CREDIOP. Вследствие на частичните погашения
той намалява до 111 млн. г. марки.


Същата CREDIOP, която
през 1996 г. се трансформира в Istituto Bancario San Paolo di
Torino, оглавява консорциум от банки, които предоставят на МИНЕРАЛБАНК
заем от над 5.8 млн. г. марки. В консорциума влизат институции
като Banco di Napoli, Banco Sicilia, Efibank и Banco Nazionale
del Lavoro. С парите по този заем външнотърговската организация
Стройиндустринженеринг внася инсталация за негасена
хидратна вар. Съоръжението е произведено от италианската фирма
Cimpocetti Italia. Кредитът трябва да бъде погасен до края на
1996 г. на десет вноски. Плащанията обаче спират през февруари
1994 г., като до този момент са платени само три вноски. Едва
сега италианците поставят въпроса за издължаване на 4.7 млн. г.
марки - целия остатък от кредита, без въобще да ги интересува
произвежда ли се в България въпросната хидратна вар и защо българските
предприятия са затънали, а банките - фалирали. Съвсем друга тема
е, че нито едно от отишлите си правителства не изпитва ни най-малки
угризения за печалното състояние на икономиката ни и затова, че
се е разпореждало да се вземат външни кредити, които ще висят
на шията на поколения българи.


Но сега е времето да се
предявят претенциите. И то не от чуждестранните банки, а от техните
гаранти. Явно кредиторките от италианския консорциум отдавна са
си получили парите от застрахователя SACE. Нормалният ред е италианският
бюджет да възстанови на SACE сумите, които е платил на банките
от консорциума. След това италианската държава ще си търси парите
от българската, а тя след като й ги даде, ще предяви претенциите
си към МИНЕРАЛБАНК.


По същия ред би трябвало
да се процедира и при друг дълг на МИНЕРАЛБАНК към Banco Nazionale
del Lavoro. Кредитът между двете институции е за 5.4 млн. щ. долара,
сключен е на 30 октомври 1989 г. със срок на погасяване от пет
години и трябва да бъде издължен на десет вноски. Той не е част
от българо-италианското междудържавно споразумение, но също е
застрахован от SACE. Парите са ползвани от две фирми - Вторични
суровини, чийто заем е от 2.5 млн. щ. долара, и Феникс
ресурс с два заема - първият, за над 1.6 млн. щ. долара,
а вторият - за повече от 1.3 млн. щ. долара. Интересно къде и
за какво са потънали тези пари? Но и това е съвсем друга тема.
МИНЕРАЛБАНК прави частични погашения към Banco Nazionale del Lavoro
и въпреки това в момента й дължи около 2.4 млн. щ. долара по ползваните
от Вторични суовини и Феникс ресурс заеми.


Така до 1998 г. по варовите
и отпадъчни кредити МИНЕРАЛБАНК дължи 4.7 млн. г.
марки и 2.4 млн. щ. долара на външни кредитори. Но това са само
главниците и редовните лихви, за които италианците имат претенции.
Тук не се включват лихвите за просрочие, които може би ще удвоят
размера на въпросните задължения. Разбира се, българската държава
може да продължи досегашната си практика и да протака разрешаването
на проблема. Това обаче ще й създаде само трудности като тези
с получаването на екютата от ЕС. Осигуряването на кредитни линии
от големите европейски банки също е под въпрос. И нищо чудно неуредените
задължения на МИНЕРАЛБАНК и на Стопанска банка някой ден да минират
дори пътя за присъединяването ни към ЕС. Факт е, че и на Запад
не гледат с добро око на нередовните длъжници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във