Банкеръ Weekly

Общество и политика

2005:ЕНЕРГИЯТА НА ПОЛИТИКАТА

Преди един век, когато Земята е имала 1.6 милиарда жители, Алберт Айнщайн изненада човечеството с идеята, че светът е относителен. Така той обясни Вселената, в която енергията била равна на масата по скоростта на светлината (на квадрат). Точно след сто години, когато Земята е със 6 милиарда население, времето и пространството в света на международните отношения също изглеждат като един континиум с времево-пространствени измерения. 2005 година ще накара много историци и политици да констатират за пореден път, че преди шейст години е свършила Втората световна война. Годишнината е достойна за осмисляне и със сигурност ще предизвика нова дефиниция на реалното статукво в света. Преди повече от година генералният секретар на ООН Кофи Анан каза: Сега трябва да решим дали е възможно да продължим въз основа на договореното тогава (през 1945 г.). Годината 2005-а едва ли ще даде решението, но със сигурност ще накара световната политика най-после да започне да описва новата реалност с прости изречения, оставила в миналото остарелите мерки на системата Ялта с нейните отдавна променени сфери на влияние. В Европа например казват, че европейските ценности се отличават от практиката на използване на сферите на влияние. Това е нещо като рекапитулация за следвоенното развитие на Стария континент. Доказателството на Оли Рен, новия европейски комисар по разширяването, е в най-голямото постижение на Европа - отказът от принципа правото е на страната на силния. Европейските доказателства наистина са налице, но те се губят из геополитическите пътища между Европа, Америка, Русия и Китай. Поради което прогнозата, че светът през 2005 г. ще се ръководи повече от принципи и ценности, отколкото от доктрини и сфери на влияние, още е невъзможна.Международната политика през 2005 г. все още не се е случила. Тя започна с една природна стихия, която за пореден път доказа, че само парите не могат да бъдат убитинезависимо дали става дума за война, тероризъм, или природно бедствие. Земетресението и вълните цунами, които погубиха десетки хиляди и оставиха без покрив милиони в Южна Азия, може би ще променят координатите на международната политика така, както всекидневно ги променят икономическите интереси, стратегическите баланси, военнополитическите съюзи, войните или тероризмът. Стана така, че едно колосално природно бедствие се превърна в нова приливна вълна за световната политика. Сигурното е, че през 2005 г. Южна Азия няма да е същата, нито отношението към нея. Това важи за най-силно засегнатите - мюсюлманската Индонезия, раздираната от граждански войни Шри Ланка и Тайланд. Индия отказа помощта на хуманитарните организации, защото можела да се справи сама с последиците от природната стихия. В смисъла на този изненадващ отказ прозира една нова стратегия, чрез която Индия се стреми да бъде призната като регионална сила. Във и около Южна Азия ще има нови икономически и политически обстоятелства, които ще рефлектират върху световната политика. Голям въпрос е доколко трагедията ще сближи Съединените щати, Европа, Китай, Индия и Япония. Такъв въпрос стоеше през миналата година заради Ирак. Във всеки случай след такива опустошителни бедствия винаги идва ред на една от най-особените теми за международната политика - дълговете. Тя винаги е част от нервната система на международните отношения и предизвикателство за всяка дипломация, която се грижи за националните интереси. Анализаторите твърдят, че в групата на осемте най-развити държави ще се настоява за опрощаване на дълговете на засегнатите от бедствието в Индийския океан. Очаква се споразумение по този въпрос да бъде постигнато на срещата на страните кредиторки от Парижкия клуб този месец. Просто няма как ООН, Г-8, ЕС и големите в тях да не бъдат принудени да се огледат в индийския океан на политиката си към региона и под ъгъла на собствените си взаимоотношения. Това е особено валидно за световната организация, която или ще възвърне поизгубения си авторитет чрез южноазиатското предизвикателство, или просто ще остане неспособна да е организацията на света. За министър-председателя на Великобритания Тони Блеър, който поема ръководството на Г-8, наред със заплахата от международния тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожение най-важните световни проблеми са опустошението в Южна Азия, въпросителните на Африка и климатичните промени. Нарекоха бедствието най-голямата природна катастрофа, позната в историята на ООН. Съединените щати вече предложиха нов план Маршал за Южна Азия, а това, както се знае от шейсет години насам, носи огромен политически кредит.Към нов международен политически кредит ще се стреми и преизбраният президент на Съединените щати. Джордж Буш ще встъпи в длъжност и веднага наследството от първия мандат- изборите в Ирак, се превръща в предизвикателството на втория мандат. Провеждането на тези избори до голяма степен ще предопределят външнополитическия старт на Джордж Буш през 2005 година. Първо, те няма как да не рефлектират в отношенията с европейските съюзници и Русия, и второ - в политиката изобщо към Близкия изток и най-трудната му част - израело-палестинския конфликт. В Палестина впрочем също предстоят избори, които трябва да легитимират времето след ерата на Ясер Арафат. Още преди войната в Ирак беше ясно, че Ирак и израело-палестинският мирен процес са като скачени съдове. 2005 година наистина може да се окаже най-важната за израелците и палестинците след Договора от Осло през 1993-а. Това ще е така, ако се осъществи планът на Ариел Шарон за изтегляне от ивицата Газа, а палестинците успеят на 9 януари да изберат лидер, който може не само да спечели сърцата им, но и да води разумни преговори с израелците под наблюдението на квартета от Съединените щати, Русия, Европейския съюз и ООН.. Особено предизвикателство в началото на 2005 г. ще бъде белгийското посещение на Джордж Буш в Европейския съюз и НАТО, което може да се превърне в нов етап за трансатлантическите отношения. През 2005 г. се очаква Буш да посети Европа три пъти. Американският президент ще има възможност при посещението си в Германия на 23 февруари да разговаря с германския канцлер Герхард Шрьодер и да се срещне в Брюксел с руския президент Владимир Путин. Посещение във Франция не е предвидено, но пък френският президент Жак Ширак е приел поканата да гостува в Белия дом. Тези разговори несъмнено ще зададат тона на световната политика през 2005 г. и ще отговорят на въпроса може ли тя да бъде прагматична. Буш се нуждае повече от подкрепата на европейските съюзници, а Европа няма как да не разбира, че един провал на Съединените щати изобщо не е в европейски интерес. От двете страни на Океана ще разсъждават и за Иран. Съвсем неслучайно върховният представител на Европейския съюз за общата външна политика и сигурност Хавиер Солана очаква през 2005 г. нова фаза в трансатлантическия диалог, особено по въпросите от взаимен стратегически интерес. Солана слага Иран и неговите ядрени амбиции на първо място като тест за американо-европейския разговорТехеран във всички случаи ще бъде обект на много активна дипломация, която няма как да не се прехвърли върху най-важното събитие в ядрения календар - срещата през май на страните, подписали Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Малко след това през юни са иранските президентски избори. Те са от първостепенна важност за Вашингтон, Брюксел и Москва и ще съберат цялата им дипломатическа активност.Американско-руските отношения ще са особено важни особено след украинското разминаване между Вашингтон и Москва. Руският външен министър Сергей Лавров твърди, че Москва не очаква промени във външната политика на Съединените щати след преизбирането на Джордж Буш и назначаването на Кондолиза Райс за държавен секретар. Що се отнася до борбата с тероризма и неразпространението на оръжия за масово поразяване, то нашите отношения могат да бъдат наречени даже съюзнически, каза Лавров. Във всеки случай 2005-а ще бъде решаваща за въпроса дали Буш и Путин отново ще се намерят. Между впрочем в Москва помнят, че освен иракски избори през април се очакват и парламентарни избори в Чечения. 2005-а ще бъде важна зa Европа, защото за първи път в няколко страни от Европейския съюз ще се проведат референдуми за новата Европейска конституцияСтартът ще е в Испания, която ще гласува през февруари. После следват холандците и тогава може би ще стане ясно кой ще отлага народния вот за 2006 година. Това най-вероятно ще бъде Великобритания. В началото на годината председателството на Европейския съюз пое Люксембург и сложи важни приоритети - анализ на напредъка по отношение на Лисабонската стратегия, приета през 1999 г. и предвиждаща широки структурни реформи за ускоряване на икономическия растеж, преразглеждането на Пакта за стабилност и растеж, постигането на съгласие по европейския бюджет за периода 2007-2013 г. и подписването през април на присъединителния договор с България и Румъния. От юли председателството се поема от Великобритания. Лондон ще ръководи и Г-8, а премиерът Тони Блеър ще трябва да реши ще има ли парламентарни избори, или не, както е според британската практика. Последните избори във Великобритания бяха през юни 2001 г. и би следвало да се проведат след пет години. Според анализаторите се очаква Блеър по-скоро да ги насрочи за началото на май тази година, отколкото да ги отложи за 2006 година. Британският премиер Тони Блеър и германският канцлер Герхард Шрьодер дотук изкараха по два мандата. Парламентарните избори в Германия са през 2006 г., но със сигурност през 2005-а във Федералната република ще започне бавно, но сигурно да се настанява предизборното настроение, краткосрочните политически интереси и свързаните с тях международни ангажименти и европейска политика. Така че от 2005-а се очаква да покаже способна ли е за реформи страната с най-мощна европейска икономика. През 1905 г. Алберт Айнщайн откри, че времето и пространството са относителни. Сто години след това и светът на международните отношения изглежда относителен - нито толкова добър, нито толкова лош. Освен ако не е вярна формулата, че енергията на политиката е равна на масата от пари плюс скоростта на тяхното разпространение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във