Банкеръ Weekly

Общество и политика

1998-А ПАК ЩЕ Е ГОДИНА НА ДОЛАРА

Приключи една изключително силна за щатския долар година. Ако се обърнем към сухата статистика (виж таблицата), ще установим, че американската валута е отбелязала съществен ръст спрямо всичките си основни конкуренти. Въпреки словесните и реални интервенции основната тенденция към трайно нарастване на долара се запази. И в това няма нищо необичайно, като се има предвид силната и почти неинфлационна икономика на САЩ, ниската безработица, постоянно намаляващия бюджетен дефицит и сравнително изгодните основни лихвени проценти. Очаква се и през новата 1998 г. доларът да продължи възходящия си ход, особено спрямо японската йена, където специалистите прогнозират нива от 140 JPY/USD. Още на 2 януари, въпреки отсъствието от пазара на основните азиатски играчи (а може би именно поради това), щатският долар проби нивата от 131.50 JPY/USD и 1.80 DEM/USD. Единствено намесата на централните банки би спряла нарастването на щатската валута спрямо японската йена, но намесата на Федералния резерв е съмнителна. С възстановяване на активната търговия се очаква лек спад на котировките в краткосрочен аспект, който едва ли ще повлияе на основната тенденция.


Таблица: Обменни нива на щатския долар спрямо основните конвертируеми валути

Валута 31.12.1997 г. 30.06.1997 г. 31.12.1996 г.


DEM 1.7980 1.7454 1.5400


JPY 130.57 114.65 115.85


GBP 1.6508 1.6645 1.7125


CHF 1.4613 1.4615 1.3395


Забележка: Цитираните нива на валутите са от късната търговия в Ню Йорк.


Германската марка и европейските валути на страните, кандидатки за присъединяване към еврото с първата вълна, имаха тежка и противоречива година. Разпънати на кръст между пазарните очаквания за слабо евро, ако стартира в първоначално определения срок, и отлагане поне с три години на въвеждането му те се търгуваха в доста широк диапазон, със спадове и възходи, за да приключат годината около средните си в годишен аспект стойности. Основният двигател на еврото - Германия, ще успее да постигне заложените в критериите от Маастрихт стойности за ръст на БВП и бюджетен дефицит. Остават обаче проблемите около безработицата и лихвените проценти. Франция също е стопроцентов бъдещ основател на единната валута, но остава неразрешеният спор за поста на управителя на бъдещата Европейска централна банка. През май първите държави, които ще се присъединят към еврото, ще станат известни. Но проблемите около обменните курсове на валутите участнички, данъчните реформи, пазара на работна сила и единните лихвени проценти, около които да се обединят националните, ще продължат да тревожат валутните търговци.


Като изключим значителното обезценяване на швейцарския франк спрямо щ. долар, традиционната европейска резервна валута имаше доста силна година. Изправени пред реалността на загиващите азиатски валути и несигурното евро, валутните търговци се насочиха към швейцарския оазис, като изнервиха централната банка и я принудиха да поддържа изкуствено ниски лихвени проценти с цената на парична свръхликвидност. (Основният лихвен процент в Швейцария остана 1% и е най-ниският след този в Япония).


Британският паунд също укрепи статута си на резервна валута. След категоричния отказ на правителството на Великобритания да присъедини страната към еврото и да участвува в Европейския валутен механизъм, докато не се изпълнят някои основни изисквания, паундът постигна най-високите си от 1989 г. нива спрямо г. марка. Английската централна банка успя да се пребори за своята независимост, след като новото правителство дойде на власт и повиши пет пъти основния лихвен процент на страната, който завърши годината на ниво 7.25 процента. Според специалисти от Goldman Sachs през 1998 г. са възможни поне още две повишения, а първото съвещание на паричния комитет към Bank of England ще бъде на 7 и 8 януари.


От средата на изминалата година пазарите на Югоизточна Азия бяха неизменно в центъра на вниманието на валутните търговци. Азиатските тигри онемяха, оглушаха и ослепяха от връхлетелия ги валутен тайфун и нанесоха тежки финансови поражения на съседите си, на развиващите се пазари, на икономиките в преход и на всички световни фондови индекси. Кулминацията беше на 28 октомври, когато след десетгодишен непрекъснат възход световните фондови пазари преживяха поредния си черен ден, който този път се оказа вторник. Причините за валутния и последвалия го финансов колапс на Азия бяха търсени в целия спектър от спекулативни, икономически, политически, изборни, здравословни, военни и суровинни проблеми. Истината е много по-прозаична - раздути бюрократични машини, големи финансови измами и корупция във всички етажи на властта. Кризата в Азия още не е приключила. Очаква се трусовете да продължат и през новата година. Според финансовия министър на САЩ Робърт Рубин е трудно да се прогнозира как ще приключи всичко. Той смята, че ключът към разрешаване на проблемите е Япония.


Българският лев също имаше трудна година. След преживяното в началото на годината драстично обезценяване той бе прикован към германската марка с веригите на Валутния борд и това сложи край на соловите му изяви. Не така обаче стоеше въпросът с цените, които продължиха да се качват. По стар навик отново бе обвинен силният долар.


Валутният резерв на страната достигна невиждана от началото на реформите стойност, което не спря спада на производството. Приватизацията продължи да се върти в кръг, а фондовият пазар още е в пелени. Единствено брейди облигациите повишиха цената си с 50%, което според авторитетната агенция Moody's е най-доброто през годината представяне на дългови инструменти на икономика в преход. По мнение на специалисти новата 1998 г. ще е успешна за България, в страната ще дойдат нови чуждестранни инвеститори, а българският фондов пазар ще се превърне в хит. Дано излязат прави.

Facebook logo
Бъдете с нас и във