Банкеръ Weekly

Общество и политика

1997-А - ШЕСТНАДЕСЕТ БАНКОВИ ФАЛИТА НА ГЪРБА НА БЪЛГАРИТЕ

Нова година - нов късмет!, казва народът и така декларира надеждите си за по-добро. Но в 1998 г. не може да се прекрачи само с очакванията за успех. Новото, подобно на стар войник, винаги носи на гърба си и вехтата раница със спомени. А последните две години не бяха особено щастливи за българските банкери. Те обраха калая за това, че повечето правителства след 1991 г. не пожелаха сериозно да се заемат с разрешаването на основните проблеми, парализиращи дишането на реалния сектор в икономиката.


Осемнадесет банки изпиха горчивата чаша под акомпанимента на приспивните, но лъжливи обещания за старт на дългоочакваната структурна реформа. За целта управляващите дори получиха и твърдото одобрение на МВФ.


Днес, когато се обръщаме назад, не можем да не забележим, че независимо от многообразните причини, породили несъстоятелността на една или друга търговска банка, начинът на нейното умъртвяване, технологията за вливане на отровата, бе един и същ, независимо че управление Банков надзор в Централната банка се оправдаваше с ограничените си правомощия по ЗБКД и в същото време се радваше на почти пълна безнаказаност за бездействието си. Мотивите, които БНБ обяви, за да убеди общественото мнение в необходимостта от фалит на тези осемнадесет банки, бяха едни и същи: установена неплатежоспособност. В резултат шестнадесет банки са вече част от най-новата финансова история на България. Две от тях избегнаха съдбата на останалите още във фазата на особен надзор, защото бяха купени от нови собственици и прескочиха трапа.


Прецедентът АГРОБИЗНЕСБАНК


започна още през декември 1995 г., когато УС на БНБ реши да купи за един лев дяловото участие в банката на пловдивските брокери - Христо Александров и Христо Данов, и на свързаните с тях фирми. Веднага след това Централната банка свика събрание на акционерите и назначи ново ръководство. Надзорници станаха Валери Димитров, Емил Мутафчиев и Димитър Ананиев (всички от БНБ). За председател на УС бе избран Александър Грозданов. Назначаването на хора от БНБ в ръководството на банката даде възможност на централните банкери да не вкарат квестори в АГРОБИЗНЕСБАНК. Събирането на вземанията и реализацията на обезпеченията бяха приоритетна задача за новия стопанин, но тя така и не даде резултат. Затова на 17 юни 1996 г. БНБ поиска от Пловдивския окръжен съд да обяви в несъстоятелност собствената си кредитна институция. В това искане се събира цялата ирония на българския преход, защото по света такова животно просто нема. Никой обаче не се нае да обясни дали искането на БНБ за обявяване на АГРОБИЗНЕСБАНК в несъстоятелност не е по-скоро самоликвидация - Централната банка държи над 98% от пловдивската кредитна институция. А самоликвидация според всички нормативни документи може да има само тогава, когато дружеството разполага с достатъчно средства, за да удовлетвори своите кредитори. АГРОБИЗНЕСБАНК обаче не отговаряше на тези условия.


По неписаните правила, съпровождащи съдебните процедури през епохата на банковите фалити, делото по несъстоятелност бе многократно отлагано, докато най-накрая през юли 1997 г. АГРОБИЗНЕСБАНК бе зачеркната от регистрите. За синдици бяха назначени BDO Binder и Явор Зартов АД. Те пък обявиха, че продават АГРОБИЗНЕСБАНК като цяло предприятие. Кандидат-купувачи обаче не се намериха и синдиците пристъпиха към дългата и сложна процедура на осребряване на активите.


Левовите влогове на граждани и фирми в бившата АГРОБИЗНЕСБАНК бяха прехвърлени за изплащане в ДСК, а валутните - в Пощенска банка.


Най-партизанският случай


се оказа ЧЗИБ.


След няколко месеца ликвидна агония и опашки от вложители пред офисите на ЧЗИБ на 8 март 1996 г. УС на БНБ отне лиценза на Кирчо-Дуневата банка. Със същото си решение централните банкери отстраниха ръководството на кредитната институция и назначиха квестор - Желю Добрев. Отказът на ръководството на банката да съдейства на квестора при изпълнението на задълженията му принуди БНБ да вземе ново решение. На 21 май 1996 г. с решение N277 на УС на БНБ ръководството на ЧЗИБ бе отстранено и бяха назначени двама квестори - Жельо Добрев и Атанас Порязов. Няколко дни по-рано обаче Добрев връчва на Дунев прокурорско решение, което постановява ръководството на банката да му осигури достъп до необходимата информация. Кирил Дунев обещава, че до три дни условията за работа на квестора ще бъдат осигурени, но така и не го прави. Нещо повече - отстраненият Дунев изобщо не е готов да сдаде банката без бой, затова и квесторите не са допуснати в сградата на кредитната институция. Те успяха да влязат в банката едва на 8 юли 1996 г., въведени с помощта на полицията. Силите на реда обезоръжиха ведомствената охрана и поеха функциите й. Така пратениците на БНБ най-сетне пристъпиха към изпълнение на задълженията си. Междувременно, на 13 юни, УС на БНБ реши да поиска от съда откриване на процедура по несъстоятелност за ЧЗИБ.


Въпреки многобройните спънки от страна на бивши служители на ЧЗИБ, Добрев и Порязов успяха да подготвят левовите и валутните сметки на вложителите, повярвали на банкера Дунев, за прехвърляне в ДСК и в Пощенска банка.


Делата по обявяването на банката в несъстоятелност започнаха в края на юли 1996 година. През ноември юристите на БНБ депозираха в съда молба за образуване на производство за ликвидация на ЧЗИБ. Централната банка мотивира искането си с факта, че шестмесечният срок, през който квесторите имат правомощия за цялостно й управление и представителство, изтича на 21 ноември. Позовавайки се на чл. 20 от ЗБКД и молбата на БНБ, на 19 ноември съдът назначава трима ликвидатори в банката. Решението не е обжалвано от никой в законно определения срок.


След четири съдебни заседания в продължение на девет месеца Софийският градски съд обяви ЧЗИБ в несъстоятелност в края на март 1997 година. Общите й задължения към държавата по Закона за държавна защита на влоговете са около 17.8 млрд. лева.


Одисеята КРИСТАЛБАНК


започна на 8 март 1996 г., когато УС на БНБ отне банковия й лиценз и назначи квестори. Общата сума на задълженията на КРИСТАЛБАНК към Министерството на финансите срещу защитените влогове и сметки на граждани и фирми е около 413.5 млн. лева. С изплащането на левовите влогове е ангажирана ДСК, а с валутните - Пощенска банка. Установявайки неплатежоспособността на банката, на 17 юни 1996 г. УС на БНБ поиска от Смолянския съд да обяви КРИСТАЛБАНК в несъстоятелност. Това обаче стана едва на 24 февруари 1997 година. В най-новата ни стопанска история КРИСТАЛБАНК е първата финансова институция, обявена във фалит. За синдици са назначени BDO Binder и Явор Зартов АД.


В добрите си времена КРИСТАЛБАНК бе свързана с групировката на Гриша Топалов Шогун. През нея като шеф на надзорния съвет мина и Иван Китов. След него кормилото на банката бе поето от Юри Стайков, наследен от Боянка Гойлашка. Всички те през 1997 г. даваха обяснения пред следствието и прокуратурата.


За първи път БНБ постави КРИСТАЛБАНК под особен надзор още през 1994 година. Причината бе, катастрофалното й финансово състояние, а поводът - невъзможността й да обслужва дълга си към ДСК. По онова време той бе над 500 млн. лева. Квестор на банката стана финансистът Емил Хърсев, който не обича много да си спомня за този период от своята кариера.


За да се съживи КРИСТАЛБАНК, за неин основен акционер бе привлечен Валери Димитров, управител на охранителната фирма Клуб 777. Въпреки това на банката не й потръгна. Явно облажилите пръстите си покрай нея бяха повече от искащите тя да съществува. Неясно остана само едно - кой в края на краищата загуби от фалита на КРИСТАЛБАНК - дали държавата, която ще плаща депозитите на гражданите и другите задължения на институцията, или нейните акционери и управители, които загубиха акциите си, но едва ли общият баланс за тях е толкова отрицателен. Защото обемът на доказаните лоши кредити значително превишава инвестициите на повечето от тях в дялово участие.


Сагата ПЧБ


Безспорно един от най-интересните случаи - с най-дълга съдебна процедура, е ПЪРВА ЧАСТНА БАНКА. Създадената от основателите на ССИГ финансова институция бе единствената, която най-дълго се противопоставя на БНБ в играта на котка и мишка, избягвайки несъстоятелността.


БНБ постави ПЧБ под особен надзор още на 17 май 1996 година. На 29 май 1996 г. Централната банка поиска обявяването на ПЧБ в несъстоятелност, но на 18 декември същата година състав на СГС отхвърли това искане на БНБ. На 20 декември 1996 г. тогавашният управител на Централната банка Любомир Филипов подписа документ, с който Народна банка обжалва решението пред ВКС. В средата на 1997 г. той върна делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.


СГС обаче отложи делото за несъстоятелността на ПЧБ с мотива, че институцията е била призована нередовно, защото призовката е изпратена на 4 юли и следователно не е бил спазен предвиденият по закона 7-дневен срок. Затова в съда отсъстваше представител на ПЧБ.


Новият състав на СГС реши да назначи, по предложение на адвокатската колегия, особен представител на банката, който да я представлява. Това пък бе в отговор на решението на БНБ да извърши смяна на караула в ПЧБ, след като на 16 май 1997 г. изтече срокът на особения надзор. Тогава Народна банка прекрати автоматично пълномощията на квесторите Стефан Чипилски и Людмил Владимиров. Три дни преди общото събрание на акционерите на ПЧБ Централната банка назначи нови квестори, но тяхното вписване така и не бе обнародвано в Държавен вестник.


Междувременно на 15 май 1997 г. БНБ отне лиценза на ПЧБ, за да не допусне възможността банката да отвори врати, след като изтече срокът на особения надзор.


Упоритите акционери на ПЧБ все пак се събраха на 19 май 1997 г. на общо събрание и избраха нов СД - Стефан Чипилски, Людмил Владимиров, Татяна Христова и Николай Стаматов. В него влязоха и тримата представители на кандидат-купувача на банката, швейцарската фирма Surito Investmant - Клаудио Кока, Йозеф Хаук и Ксава Валентик. Новият съвет на директорите на ПЧБ също не бе вписан в съдебните регистри. До последния момент членовете му се водеха пълномощници на стария съвет на директорите, оглавяван от Венцислав Йосифов. След като БНБ не прие като сериозна офертата на Surito Investmant, чуждестранната фирма се оттегли. Появи се обаче нов кандидат BNP-EEBG, чиято оферта също не се класира.


С дата 1 август 1997 г. новото ръководство на БНБ пък поиска от СГС да обяви ПЧБ в ликвидация. Междувременно възникна друг правен казус. Смесвайки, според столични адвокати, действието на стари и нови закони, Върховният административен съд остави без уважение жалбата на ПЧБ срещу отнемането на лиценза й от БНБ с мотива, че тя е недопустима по новия Закон за банките. Съгласно параграф 15 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон образуваните дела по жалби на кредитни институции срещу актове на БНБ не подлежат на обжалване по съдебен ред и се прекратяват. Но съществува и друга гледна точка: след като лицензът на ПЧБ бе отнет по отменения ЗБКД, а решението на Централната банка е било обжалвано в законовия срок, не върви най-висшият съд да пренебрегва текстовете в съществуващата към деня на гледането на делото нормативна база (в случая ЗБКД).


Вярна на девиза, че двоен дикиш по-здраво държи, Народна банка отне на 17 октомври 1997 г. - за втори път, банковия лиценз на ПЧБ. Съдебният маратон приключи с Пирова победа на Централната банка на 23 декември 1997 г., когато СГС обяви ПЧБ в несъстоятелност.


Ако бъде описана сагата на ПЧБ от затварянето на банката до фалита й, тя ще трябва да включи и недомислиците в българското банково законодателство. В крайна сметка битката за оцеляване на ПЧБ бе загубена. Тепърва обаче започва наддаването за нейните активи. Вземанията на банката са за около 200 млн. щ. долара, а нейни длъжници са Плама, Балканкар и предприятия от Военнопромишления комплекс.


Левовите депозити на граждани и фирми в ПЧБ се изплащат до пълното им погасяване от ДСК, а валутните - от Пощенска банка.


МИНЕРАЛБАНК: държавата не плати дълга си


Затварянето на МИНЕРАЛБАНК имаше не само национален, но и международен отзвук. Причината е повече от очевидна - поетите още в края на 80-те години задължения към чужди кредитори. Затова ще бъде наивно да се смята, че хората, приемащи надзорните решения в БНБ, не са имали предвид това обстоятелство. На 17 май 1996 г., точно в деня на акционерното събрание на банката, след двудневно заседание УС на БНБ реши да постави МИНЕРАЛБАНК под особен надзор.


Закриването на банката, създадена по времето на социализма като първа птичка на търговското банкерство, извади на преден план основния проблем - ще признае ли държавата за свои големите външни задължения на МИНЕРАЛБАНК (около 250 млн. щ. долара, които де факто са си напълно държавни) към чуждестранни, на първо място японски кредитори. Отговор на този въпрос все още няма, но очакванията за остър международният отзвук се оправдаха.


Назначените квестори в МИНЕРАЛБАНК Венко Кръстев и Николина Батулийска проанализираха общото й финансово състояние (само за две седмици) и внесоха доклада си в Централната банка. Съобразно този анализ УС на БНБ прецени, че кредитната институция е изпаднала в трайна неплатежоспособност и възползвайки се от правомощията си, поиска от СГС да открие производство по несъстоятелност. Междувременно от банката се заинтересува Indosuez Capital - лондонското дъщерно дружество на френската Banque Indosuez. Офертата обаче не удовлетвори БКК и БНБ, тъй като не решаваше основния проблем на МИНЕРАЛБАНК - нейните външни задължения.


Делото по обявяване на МИНЕРАЛБАНК в несъстоятелност бе отлагано многократно. Проблем за съда се оказаха достоверните данни за задграничните задължения на МИНЕРАЛБАНК. Като герои от треторазряден сериал квесторите, назначени от БНБ, пращаха писмо след писмо до всички чуждестранни кредитори с молба да получат извлечение за истинските задължения на банката. В същото време обаче много частни фирми се оказаха твърде наясно с външните дългове на банката. Те ги откупуваха по цени от 18 до 20 цента за долар и след това ги заменяха по номинала срещу вземанията на МИНЕРАЛБАНК от българските предприятия.


След влизането на квесторите в МИНЕРАЛБАНК левовите влогове и сметките на физически и юридически лица бяха прехвърлени в ДСК, а валутните - в Пощенска банка. Най-накрая СГС обяви МИНЕРАЛБАНК в несъстоятелност на 31 март 1997 година. Нейни синдици в момента са Харалампи Кирков и Георги Настев.


Покровителстваната БАЛКАНБАНК


След като първо гласува ЗУНК-облигации за 60 млн. щ. долара по схемата БУЛБАНК, с които се надяваше да спаси любимката на всички демократични правителства, кабинетът на Виденов сякаш прозря, че БАЛКАНБАНК е неспасяема. Разбира се, този ход провали и една друга възможност - да бъде спасена Стопанска банка, която според първоначалния замисъл трябваше да получи ЗУНК-облигации за 120 млн. щ. долара, вместо да ги дели с БАЛКАНБАНК. И до днес не е известно на кой от Виденовите министри и на чие лоби принадлежи тази гениална идея. Надяваме се един ден вицепрезидентът и министър на държавната администрация Марио Тагарински все пак да разсекрети информацията по случая и да информира обществеността.


Така се стигна до датата 23 септември 1996 г., когато БНБ постави БАЛКАНБАНК под особен надзор поради отрицателна капиталова адекватност. На 31 октомври 1996 г. централните банкери установиха неплатежоспособността й и настояха СГС да открие процедура по обявяване в несъстоятелност.


В банката на Мултигруп, както не на шега наричаха институцията, управлявана от Иван Миронов, потънаха много пари. С нея е свързана Габонската сделка, операциите, довели до финансовия крах на Балканкар холдинг, създаването на отраслови холдинги с дъщерни фирми на Мултигруп, както и македонската Балканска банка - Скопие. В активите на бившето ръководство на банката са кредитите, отпуснати на Селена холдинг, която се управлява от хора, близки до висшите кръгове на маргиналната Алтернативна социалистическа партия (АСП) и нейните тогавашни лидери Асен Мичковски и Валентин Карабашев.


СГС обяви БАЛКАНБАНК в несъстоятелност на 4 август 1997 година. В това време нейният управител бе вече в САЩ и едва ли някога ще се върне в България. И тъй като всички българи чуха, че следствието и прокуратурата нямали пари за командировки, така и няма да се разбере дали само се говори, или е факт, че Миронов е комшия на Илия Павлов в щата Ню Джърси.


Общата сума на предявените към БАЛКАНБАНК вземания от нейни кредитори възлизат на 38.7 млрд. лева. От анализа на синдиците доц. Стоян Стоянов и Снежана Башева става ясно, че 98.9% от вземанията на банката са безнадеждни. В същото време по-голямата част от тях - 88.6%, нямат никакво обезпечение или пък ако имат такова, то е незначително. Впрочем тези цифри за сетен път доказват, че БКК трябва да отговаря за състоянието на своите банки, далеч преди хората от Банков надзор да вземат законосъобразни мерки. Защото задачата на собственика е доста по-различна от задълженията на държавните чиновници, които го представляват.


Левовите депозити на БАЛКАНБАНК бяха поети за изплащане от ДСК, а валутните, на стойност около 65 млн. щ. долара, от Централна кооперативна банка.


Стопанска банка - държавата се освободи от своето дете


БНБ постави една от най-старите държавни банки под особен надзор на 23 септември 1996 година. Веднага след затварянето на Стопанска банка бе съобщено, че най-вероятно БУЛБАНК ще се ангажира с покупката на дяловото участие на БКК в кредитната институция. Планът бе прост, но ефективен и в голяма степен повтаряше схемата БУЛБАНК. Бившата Външнотърговска банка трябваше да внесе в уставния капитал на Стопанска банка валутни облигации по ЗУНК с номинал 55 млн. щ. долара, които след това да се изкупят от БНБ по номинал. Така разходите на БНБ щяха да бъдат 55 млн. щ. долара в брой или 12.6 млрд. лева по фиксинга към деня на плащането. Схемата имаше и опция - БНБ допълнително да изкупи облигации по ЗУНК, собственост на Стопанска банка, с номинал 30 млн. щ. долара. Разходите на държавата в този случай се изчисляваха на около 7 млрд. лв. по фиксинга към деня на плащането. Но колата се препъна в друго искане на БУЛБАНК - държавата да поеме задълженията на Стопанска банка към Италия и Австрия, чиято левова равностойност към края на октомври 1996 г. бе 39.5 млрд. лева. Срещу това БУЛБАНК бе готова да опрости вземане на Стопанска банка от държавата по проекта Кривой рог за 6.1 млрд. лева. До сделка обаче не се стигна.


На 31 октомври 1996 г. БНБ установи неплатежоспособността на Стопанска банка и поиска от съда да се открие процедура по обявяване в несъстоятелност. Комичното в случая е, че към датата на своето затваряне Стопанска банка бе напълно платежоспособна. По сметките си тя имаше 27 млн. щ. долара и можеше да покрие всички свои вътрешни задължения. Големият проблем на Стопанска банка бяха и си остават нейните външни задължения от 190 млн. щ. долара към Bank Austria, Instito Bancario San Paolo di Torino, Banco di Napoli и Helaba. Правителството може и да спори, но италианският и австрийският външен дълг на Стопанска банка всъщност са държавни. Рано или късно България ще бъде принудена да признае този факт.


На 18 юли 1997 г. след няколко съдебни дела и две експертизи на вещи лица диагнозата - несъстоятелност, бе вече съдебно потвърдена. Причината за бързането на централните банкери бе проста: страната бе притисната от МВФ, бюджетните рестрикции нарастваха, а правителството се стремеше да изчисти лошите играчи от финансовата система. Затова всички етажи на властта си затвориха очите, когато съдиите водеха Стопанска банка към дръвника.


ЕЛИТБАНК - БНБ не хареса инвеститорите


На 23 септември 1996 г. БНБ постави ЕЛИТБАНК в групата на деветте под особен надзор. Дълго време отстраненото от БНБ ръководство на ЕЛИТБАНК уверяваше своите акционери и любопитните журналисти, че кредитната институция ще прескочи трапа, защото уставният й фонд ще бъде драстично увеличен. В последния ден от 1996 г. общото събрание на акционерите реши - собственият капитал на банката да се увеличи от 1 млрд. на 4 млрд. лева. На 31 март 1997 г. по капиталовата сметка на ЕЛИТБАНК в БНБ ефективно бяха внесени 2.203 млрд. лева. Така институцията направи опит да възпрепятства решението на БНБ. Основното бреме бе изнесено от водещите акционери - 80% от от тях притежаваха акции с право на глас за над 2 млрд. лева.


Твърде дълго продължи и борбата за привличане на чуждестранни инвеститори. Австрийската фирма CHL пожела да придобие контролния пакет акции от банката, но не получи разрешение от УС на БНБ. Според централните банкери СНL няма заверени от одитор счетоводни баланси за двете последни години. Следователно, заключиха на Батенберг1, те не са достатъчно сериозни инвеститори. От ЕЛИТБАНК пък увериха, че австрийската фирма най-вероятно ще се задоволи с вече придобитите 5% от капитала. С това историята за новите инвеститори просто приключи.


Лицензът на ЕЛИТБАНК бе отнет на 1 октомври 1997 г., а съдът я обяви в несъстоятелност на 3 октомври 1997 година.


По време на режима за особен надзор кредитната институция успя да изчисти над 3 млрд. лв. дългове към Пощенска банка. Погашението бе осъществено на няколко етапа, като цялата операция приключи с изчистване на остатък по дълга от близо 1 млрд. лева. Част от този милиард бе погасен с пари - около 172 млн. лв., а остатъкът - с прехвърляне във владение на Пощенска банка на сградата на ЕЛИТБАНК в Пловдив, както и предоставянето на банково оборудване за около 60 хил. щ. долара.


С това завърши краткият земен път на банката, която успя само за две години да пласира на бившата Софийска фондова борса акции със и без право на глас с единична емисионна цена до два пъти над номинала.

Четете още

Банкеръ Daily

Пилоти с фалшиви книжки карат самолети

Транспортният министър, прокуратурата и ДАНС са знаели за това, но не са предприели никакви действия Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Банкеръ Weekly

Двайсет години след първите банкови фалити

Политиците смазаха Стопанска банка и МИНЕРАЛБАНК
... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във