Банкеръ Weekly

Общество и политика

КИОТО СКАРА ЛОНДОН И БРЮКСЕЛ

Седемгодишните усилия на 160 държави в света да ограничат вредното влияние на парниковия ефект най-накрая се увенчаха с успех. На 16 февруари влезе в сила Протоколът от Киото, който задължава страните да намалят емисиите вредни газове, отделяни в атмосферата, с 5.2% спрямо 1990 година. И докато за държавите от третия свят и бившите социалистически републики редуцирането не е проблем, по съвсем различен начин стоят нещата за развитите европейски икономики. Особено остра полемика се разрази във Великобритания. Като че ли едва в последния момент индустрията на Обединеното кралство осъзна каква ще е цената, която ще трябва да плати за Протокола от Киото. При ратифицирането му през 1997 г. правителството в Лондон пое ангажимент да намали парниковите емисии с 12.5 на сто. Но с идването власт на лейбъристите начело с Тони Блеър емисиите въглероден диоксид започнаха да нарастват. Въпреки че бяха обсъждани мерки за намаляването им, кабинетът не изпълни обещанието си да ограничи автомобилния трафик. Освен това поскъпването на природния газ наложи като основен производител на електроенергия въглищните централи.Дейвид Портър, изпълнителен директор на английската Асоциация на електропроизводителите, заяви, че е твърде несправедливо властите да стоварват цялата тежест за намаляването на парниковите газове върху въглищните централи. Ние винаги трябва да понасяме основния удар. Но този път това ще предизвика доста сериозни проблеми в електропроизводството на страната, отбеляза той. Позицията му бе подкрепена и от Конфедерацията на въглищната индустрия, която поиска от правителството разработване на дългосрочна и балансирана енергийна политика, осигуряваща конкурентността на британската индустрия на международните пазари, намаляване по приемлив начин на емисиите парникови газове и най-важното - гарантираща, че електрическите крушки ще продължат да светят. След интензивно лобиране Великобритания поиска от Европейската комисия разрешената й годишна квота за отделяни въглеродни емисии да бъде увеличена от 736 на 756 млн. тона. От Брюксел обаче отказаха да удовлетворят искането с формалния аргумент, че то е постъпило твърде късно. Според наблюдатели засега няма изгледи Еврокомисията да отстъпи от становището си, тъй като това може да накара и останалите страни на общността да последват английския пример. Кабинетът в Лондон заплаши, че ще обжалва решението на комисията пред съда в Люксембург. В настояванията си за увеличаване на квотата той ще разчита и на подкрепата на бизнеса. Британските стремежи съвсем скоро може да предизвикат верижна реакция поради увеличаващите се опасения, че с новите ограничения икономиката на ЕС няма да е конкурентна на държавите, които не се присъединиха към международното споразумение. На първо място сред тях е САЩ - най-големият световен замърсител, отделящ 36% от парниковите газове. В бързоразвиващите се индустриално Китай, Индия и Австралия пък опазването на чистотата на атмосфера изобщо не стои на дневен ред. Позицията на официален Рим също не е за подценяване. Италия може да се оттегли от Протокола от Киото след края на първия му етап през 2012 г., предупреди преди няколко месеци италианският министър на околната среда Алтеро Матеоли. Мотивите му са, че след това действието на документа много трудно ще бъде продължено, ако към него не се включат САЩ, Китай и Индия. Колебанието на Италия ще отслаби значително европейския фронт в подкрепа на протокола, отбелязаха международните агенции.Противоречиви са мненията за споразумението и в Русия. След като сме го ратифицирали, трябва да изпълним ангажимента си, но е добре това да стане по най-рационалния начин, смята шефът на Центъра за изследване на рискове и кризи Борис Порфирев. Според него, за да се изпълнят изискванията на протокола, ще са необходими сериозни инвестиции в нови технологии. В приетата от правителството енергийна стратегия до 2008 г. са предвидени редица мерки за намаляване на отделяните в атмосферата парникови газове на стойност 50-70 млн. щ. долара. Президентът на компанията за експертни проучвания НИАКОН Михаил Хазин смята, че за Русия ще е най-добре да се откаже от документа, тъй като той няма отношение към отделяните парникови газове или каквото и да било друго. По думите му страната е допуснала принципна и стратегическа грешка, като е започнала да играе чужда игра, в която противниците могат да променят правилата по всяко време, без да се съобразяват с Кремъл. Ще заработи ли наистина Протоколът от Киото? Ако всички държави не се включат в борбата срещу изменението на климата, глобалното затопляне ще продължи да се увеличава и ще излезе извън контрол. Очевидно е обаче, че пътят за преодоляването на този проблем все още е доста дълъг.

Facebook logo
Бъдете с нас и във