Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧАСТНА ГРУПИРОВКА ПРИВАТИЗИРА ЗЪРНЕНИЯ БАЛАНС НА БЪЛГАРИЯ

Неофициалните претенции
на града, известен със своите Сини камъни, за столица
на българските роми може и да са спорни, но не и фактът, че точно
там е централата на най-голямата частна агроимперия у нас. По
всичко личи обаче, че сливенската групировка Мелинвест,
появила се на бизнеснебосклона през 1995 г. и родила през 1996-а
едноименния приватизационен фонд, сега ще отвори доста работа
на правоохранителната система. През февруари и март тази година
са насрочени две съдебни дела в окръжната магистратура на Сливен.
Това е само първото съдебно ехо от серията общи акционерни и скандални
събрания на ПФ Мелинвест.


В навечерието на коледните
празници в централната преса бяха публикувани лаконични информации,
че в този фонд се правят опити за управленски преврат. В метежа
бяха намесени имената на Евробанк АД и Олимпик-Сливен
ООД, уличени в абордажни действия за превземане на ръководното
кормило на ПФ Мелинвест. В отделни платени съобщения
както посочените дружества, така и надзорниците на фонда, воглаве
с инж. Вълко Вълев, огласиха официалните си позиции по случая
и... обществеността го забрави. Съдебните инстанции обаче тепърва
ще го нищят.


На 17 февруари 1998 г.
Сливенският окръжен съд ще гледа обединените в едно дело искови
молби на дребни акционери на ПФ Мелинвест срещу легализираните
от същия съд решения, взети на общото акционерно събрание на фонда
на 16 декември миналата година.


На 18 март пък предстои
аналогична съдебна процедура по решенията на общото акционерно
събрание, състояло се на 29 декември 1997 година.


Задава се и трето дело,
защото ПФ Мелинвест АД е провело и трето спорно общо
събрание - на 14 януари тази година. Но по всичко личи, че процесуалният
маратон няма да свърши дотук, тъй като и трите форума са получили
одобрението на местния окръжен съд. Инстанцията едва ли ще уважи
исковете на акционерите-бунтари, отменяйки собствените си решения,
и спорът явно ще стигне до върховните съдии.


Защо и как бе заплетен
съдебният казус


и какви са задните цели
на неговите плетачи? Както при доста други подобни
случаи, така и в основата на този приватизационно-фондови конфликт
не стоят мераците за гола власт, а проблемът за парите. В разгара
на последната жътвена кампания в софийската централа на новата
кредитна институция Евробанк АД, наследила пасивите
на печално популярната банка Моллов, се появява председателят
на надзорния съвет на ПФ Мелинвест Вълко Вълев. Целта
на визитата е да се проучат възможностите за получаване на кредит
в размер на около 2 млрд. лева. Като залог по него приватизационният
фонд предлага зърно. Хлебната суровина обаче не е платена на производителите
и де юре не е собственост на Мелинвест, поради което
банката не може да приеме подобно обезпечение. През август 1997
г. тя открива свой клон в Сливен и, както твърдят нейните мениджъри,
само две седмици по-късно привлечените средства в поделението
надхвърлят 500 млн. лева. Пак според банковите ръководители тяхната
институция реагирала доста гъвкаво на финансовия пазар, смело
раздавала скромни кредити от по 10 до максимум 200 млн. лв., правела
преводите само за ден и затова бързо спечелила повече от прилична
клиентела в сливенския регион - 60-70% от предприятията работели
с банката. В същото време и над четири хиляди акционери на ПФ
Мелинвест депозирали парите си в местния клон на Евробанк
АД. С други думи, условия за взаимноизгодно стиковане на




интересите между банката
и фонда


не липсвали. Но партньорството
не потръгва. През октомври и ноември миналата година Мелинвест
отново прави сондажи в банката за евентуално финансиране на фонда.
Разговорите се водят с почти свалени карти. Изяснява се, че приватизационното
дружество се нуждае от парите, за да вдигне капитала си, а неговото
ръководство - от овладяване на контрола.


Първата задължителна стъпка
към реализацията на това начинание е провеждането на общо акционерно
събрание на фонда. По надлежния ред то е насрочено за 16 декември
1997 г., като необходимата едномесечна предварителна обява своевременно
е публикувана в Държавен вестник. Съгласно отправената
към акционерите покана, на предстоящия форум трябва да се гласува
преобразуването на ПФ Мелинвест. Точно това преобразуване
обаче се оказва ябълката на раздора между фонда и Евробанк
АД. Според първоначалния замисъл, изложен пред банкерите и получил
тяхното одобрение, Мелинвест ще се раздели на две
- на инвестиционно и на холдингово дружество. Но в дните след
появата на поканата за акционерното събрание в Държавен
вестник става ясно, че ръководното ядро на ПФ Мелинвест,
в центъра на което стои фигурата на председателя на надзорния
съвет Вълко Вълев, изобщо няма намерение да прави инвестиционно
дружество (може би защото за тези формации не са отредени кой
знае какви законови и други привилегии), а само холдинг. При тази
новина Евробанк отказва финансова подкрепа
на фонда. Междувременно - за беда, на 28 ноември 1997 г. Министерският
съвет приема Наредба за реда за издаване на разрешение за придобиване
на акции на друг приватизационен фонд, за преобразуване и за прекратяване
на приватизационните фондове. Съгласно този документ преобразуване
означава вливане, отделяне, разделяне на фондовете, което става
само с разрешението на Комисията по ценните и фондовите борси.
Пак според наредбата превръщането на един фонд в инвестиционно
дружество или холдинг е възможно чрез преуреждане на дейността
на фонда. За първото преуреждане се иска разрешение от Комисията
по ценните книжа, а за холдинговото е достатъчно да й се представи
влязло в сила решение за вписване на промяната в търговския
регистър. На практика тези правни тънкости слагат


прът в колелото на ПФ
Мелинвест


защото в цитираната вече
покана към акционерите е записана думичката преобразуване.
А с преобразуване холдинг не може да се получи. Да не говорим,
че не може да се получи и каквото и да било преобразуване, тъй
като за него липсва разрешение от Комисията по ценните книжа и
фондовите борси.


Въпреки създалата се ситуация,
ръководството на ПФ Мелинвест не само не се отказва
от общото акционерно събрание, насрочено за 16 декември 1997 г.,
но публикува обява, че ще се проведе на 29 декември 1997 г. и
второ, на което ще се гласува увеличение на капитала на дружеството?!
Юридическият нонсенс е пълен, тъй като не е ясно на какво всъщност
ще се вдига капиталът. Ако се има предвид фондът, е необходимо
разрешението на оторизираната комисия, ако става въпрос за холдинга,
той пък е създаден в противоречие с нормативната уредба. Търсейки
благоприятен изход от кашата, шефовете на Мелинвест
я забъркват още по-здраво, пускайки и трета обява - за общо събрание
на 14 януари 1998 г., което да гласува преуреждането на
дейността на фонда в холдинг?! През цялото това време подготовката
за създаването на холдинга върви с пълна пара. В навечерието
на насрочения рожден ден, 16 декември 1997 г., привържениците
и противниците на предначертаната структура слагат


началото на един нелицеприятен
дуел


Главният боец на Мелинвест
е председателят на надзорния съвет на фонда Вълко Вълев, срещу
когото принудително се изправят несговорчивите мениджъри на Евробанк
АД и присъединилите се към тях шефове на Олимпик-Сливен
ООД, заедно с други по-малки акционери на ПФ Мелинвест.
Според представителите на банката войната започва, защото екипът,
ръководен от г-н Вълев, не приема предложението на кредитната
институция акционерният контрол в Мелинвест да се
осигури не чрез увеличаване на капитала, а чрез изкупуване на
акциите на дребните акционери. Банката защитава тезата, че по
този начин те - дребните акционери, ще получат значително по-добра
цена за акциите си и ще спечелят повече, отколкото от обещаваните
им химерни дивиденти в бъдеще. В същото време придобиването на
30-40-процентно акционерно присъствие във фонда гарантира и контрола
върху него. В момента, твърдят от Евробанк, дружеството
фактически е обща собственост на около 73 хиляди акционери, притежаващи
по 25 акции. Изключение правели двата мелнични комбината във Варна
и Сливен, собственост на групировката Мелинвест, вложили
в учредяването на нейния приватизационен фонд 9 млн. лв., и вече
бившият член на неговия надзорен съвет Филчо Колев, записал на
свое име 500 акции с 1000 лв. номинал всяка. Вълко Вълев пък не
дал и цент за създаването на фонда и дори нямал бонова книжка.
Но по-същественото в случая е, че банката е била готова чрез кредитиране
или под друга форма да финансира свободната акционерна търговия,
поставяйки условието, след като ще дава пари, да има и по един
свой представител в надзорния и управителния съвет на фонда. Вълко
Вълев вероятно не е искал да дели властта с нови, външни за групировката
хора, а и не е бил сигурен дали те няма да му я източат.
Ние не сме идиоти, заявиха по този повод пред в. БАНКЕРЪ
шефовете на банката. ПФ Мелинвест, допълват те, притежава


акции в над 70 предприятия
от цялата страна


и поне в 20 от тях държи
контролния акционерен пакет. За нас това е добър пазар и ако стъпим
на него в качеството си на обслужваща банка, не бихме имали интерес
да го сринем.


Така или иначе, конструктивен
диалог между страните не е постигнат. ПФ Мелинвест
отказва на кредитната институция управленско присъствие в своите
редици, тя пък не дава финансово рамо на фондовия връх,
осигуряващо му де юре водещата роля на собственик в дружеството.
И по красив български адет започват ударите под пояса.
Пред сливенските електронни медии г-н Вълев разяснява колко слаба
банка е Евробанк. Далеч от ушите на общественото мнение
пък се водят други разговори - ръководството на местния
хлебозавод е предупредено, че ако работи с тази банка, ще трябва
да си предплаща брашното на мелничния комбинат Хаджи Димитър,
а не да се издължава, както досега, на следващия ден. Олимпик-Сливен
ООД, чиито шефове също са си дали боновите книжки в ПФ Мелинвест,
са уведомени, че след като подкрепят идеите на кредитната институция,
няма да строят бензиностанции в сливенския вилает и няма да могат
да изкупуват селскостопанска продукция, тъй като монополът в този
бизнес в този край на България държи Мелинвест.


От своя страна


дружеството с олимпийско
име


и други непокорни фирми,
като производителката на кроасани Поасон Дор, с финансовата
помощ на Евробанк поемат ръкавицата и и се заемат
със задачата да си осигурят от дребните акционери пълномощия за
представителство на общото събрание. Оттук идват и приказките
за станалите легендарни в сливенско 5 хил. лв., които са определени
като разходи за придобиването на едно пълномощно. Аналогична операция
обаче предприема и групировката Мелинвест - нейни
контраемисари също хукват по селата да набират пълномощни срещу
три килограма брашно за подпис. От петък, 12 декември
1997 г., до вторник, 16 декември, датата на насроченото общо акционерно
събрание, работниците от сливенския мелничен комбинат, притежание
на Мелинвест, са пуснати в отпуск със задачата да
се явят на събранието минимум с по 20 подписани пълномощия за
представителство. Силите са премерени на финалната права - на
форума пристигат 20 автобуса с акционери, подготвени да гласуват
за каузата на шефовете на Мелинвест, както и директорите
на всички предприятия в страната, в които фондът е закупил акции.
На мястото на събитието са и представителите на бунтарския лагер,
сформиран около Евробанк и Олимпик-Сливен
ООД, въоръжени със скромните 5-6 хиляди пълномощни.
Охраната не допуска малцинството в залата, но то успява да организира
в съседство свое миниакционерно събрание. Така на
бял свят се появяват два комплекта ръководни органи на Мелинвест
- едните избрани от болшинството акционери на фонда, а другите
от малцинството. Решенията и на двата форума са депозирани в Сливенския
окръжен съд за вписване в търговския регистър. Голямата акционерна
група е гласувала промени както във дейностния предмет на фонда,
така и в неговия надзорен съвет, увеличен от пет на седем души.


До 23 декември 1997 г.
съдът не се произнася кое от двете събрания е легитимно. Междувременно
магистратурата предлага на спорещите страни да сключат компромисно
споразумение помежду си - да се впише в търговския регистър промяната
в дейността на фонда, превърнат в холдинг, но не и избраният от
голямото събрание нов седемчленен състав на надзорния съвет на
Мелинвест.


Позовавайки се на законовия
регламент, представителите на


отцепилата се акционерна
група


заявяват на водещия делото
съдия, че не може своеволно да тълкува нормативните уредби, слагайки
знак за равенство между преобразуване и преуреждане. За изчистване
на създалата се деликатна правна ситуация обещава съдействие и
бившият председател на Сливенския окръжен съд, сега депутат от
ОДС Иван Димов. Предполага се, че подобно съдействие е обещал
и лидерът на Демократичната левица Георги Първанов, който два
дни след спорните събрания от 16 декември 1997 г. е провел, като
говорят хората, делови обяд в Сливен с лидера на групировката
Мелинвест Вълко Вълев. Но и двете съдействия
явно са се оказали неефикасни, тъй като на 23 декември съдията
от Сливенския окръжен съд К. Жеков е сложил подписа си под решение,
с което в търговския регистър следва да се впишат следните промени
по отношение на ПФ Мелинвест:


В позиция фирма
вместо Мелинвест - приватизационен фонд АД вписва
Мелинвест - холдинг АД. В позицията управление
заличава члена на надзорния съвет Филчо Колев. Оставя без уважение
искането за вписване на промени в позициите управление
и представителство като незаконосъобразно.


Снабдени с това съдебно
решение, на 29 декември 1997 г. акционерите на Мелинвест
- холдинг се събират на предварително обявеното си общо
събрание, за да увеличат с 800 млн. лв. капитала на холдинга,
наследил от фонда капитал в размер на 1 750 687 000 лева. Освен
това събранието единодушно гласува увеличението да се запише на
името на три дружества, които са собственост на Мелинвест
, като във въпросната тричленка водещото място имат


приватизираните преди
пет години мелнични комбинати


във Варна и Сливен. Ясно
е какво става с акциите на дребните акционери след подобно капиталово
увеличение. Техните упълномощителни подписи, дадени срещу три
килограма брашно, на практика обезценяват боновите им книжки,
предоставени на Мелинвест. Любопитното е, че през
19 декември 1997 г. все още съществуващият ПФ Мелинвест
продава на инвестиционен посредник акциите си от Соди
- Девня, по цената на придобиването им - 502 лв. едната. И то
при положение че по същото време пазарната цена на тези акции
се движеше в границите от 14 до 25 хил. лв. за бройка. Може би
основателно познавачите в бранша подозират, че те са били продадени
на лице, близко до Мелинвест. И след като същото това
лице е изтъргувало впоследствие акциите по пазарната им стойност,
е предоставило парите на мелничните комбинати, собственост на
групировката, подсигурявайки предварително средствата за увеличението
на капитала на Мелинвест - холдинг АД. По този начин,
твърдят същите познавачи, продавайки по цена на придобиването
им и акции от други предприятия,


групировката е извадила
от фонда около 1 млн. щ. долара


Основателни или не, тези
твърдения и съмнения ни най-малко не смущават сливенската окръжна
магистратура. Тя вписва в търговския регистър решението за увеличаването
на капитала изглежда, без да се замисля дали придобиването на
новата емисия акции от определените мелнични дружества не нарушава
с нещо изискванията на Търговския закон за взаимносвързаните лица.


Още по-интересно е какво
става на третото общо акционерно събрание, проведено на 14 януари
тази година. За забавление на компетентните юристи трябва да се
отбележи, че тогава акционерите са гласували решение, с което
утвърждават решенията от 16 декември 1997 г. за преуреждане
дейността на ПФ Мелинвест в холдинг. Утвърждават
ги, въпреки че на тази дата фондът е преобразуван незаконосъобразно,
без разрешение на Комисията по ценните книжа. В крайна сметка
всички тези правни абсурди от декември 1997 и от януари 1998 г.
ще бъдат обект на внимание от страна на Върховния касационен съд.


Значително по-стародавни
действия на водещата фигура в Мелинвест Вълко Вълев
пък са обект на съвсем друго внимание. През октомври миналата
година, по искане на парламентарната комисията Антимафия,
е предприета проверка за начините, по които са приватизирани зърнобазите
в страната. В това число влизат и базите в Карнобат и Айтос, както
и мелничните комбинати в Сливен и Варна. На 21 октомври 1997 г.
Окръжната


следствена служба в Сливен
изпраща официално писмо


до аграрния министър Венцислав
Върбанов, в което се казва:


Молим разпореждането
ви на основание чл.133 от НПК и чл. 121, ал. 2 ат ЗСВ да ни бъде
изпратена справка относно следното: През месеците септември и
октомври 1993 г. е приватизиран мелничен комплекс Хаджи
Димитър - Сливен, като оценката е извършена от служители
на Министерството на земеделието. Молим, да ни бъде изпратена
справка каква сума е заплатена за приватизацията на мелничния
комплекс, има ли заплатено налично количество зърно, колко и на
каква цена. Изпратете ни копия от документите за приватизация
на обекта.


какво е изпратил г-н Върбанов
на следствените органи, не се знае. Но както научи в. БАНКЕРЪ,
по случая със сливенската мелница е образувано следствено дело
N657, което ще изяснява и приватизаторската роля на председателя
на надзорния съвет на Мелинвест Вълко Вълев. Колегите
му от отрасъла твърдят, че през 1993 г., заставайки начело на
работническо-мениджърско дружество от около 18 човека, г-н Вълев
е участвал в приватизацията на мелничния комбинат в Сливен. Заварените
там около 1500 тона зърно обаче не били заприходени в активите
на дружеството и след раздържавяването му стоката бързо е продадена.
Така купувачите, въпреки правата си за разсрочено плащане, изплатили
дължимите за мелницата 40 млн. лв. само една година след сключването
на приватизационната сделка.


Бившите партньори на Вълко
Вълев в Мелинвест Филчо Колев и Любомир Драганов,
бивш директор на Житомел, заявиха пред в. БАНКЕРЪ,
че не желаят да коментират стила и методите на работа на г-н Вълев,
но уточниха, че поведението на Мелинвест е нелоялно.


Използваха имената ни
за нечисти цели


допълни г-н Драганов,
който по тази причина и по съдебен път е напуснал групировката.
Други представители на бранша открито обвиняват Вълко Вълев в
непочтени удари, които нанася в качеството си на монополист в
региона на Източна България. Защо, казват те, не попитате сливенския
хлебозавод по какви причини неговият хляб е един от най-скъпите
в страната? Отговорът бил прост - тамошният мелничен комбинат
дължал солидни суми на ХЕБРОСБАНК и за да се издължава на банката,
вдигал цените на брашното. Ако искаш, казват от Мелинвест
на клиентите си , купувай, ако не, докарай си брашно от Добруджа.
Това е положението. Такова било то и в селата около Котел, където
Мелинвест изкупувал зърното от производителите по
100 лв. за килограм! А ако стопаните откажат, за тях сливенската
мелница е затворена. Другата най-близка е на 100 километра.


Колкото и спорни да са
обвиненията към Мелинвест, едно е вярно - групировката
държи 40% от зърнобазите в България. Пита се, макар и хипотетично,
какво ще стане следващото лято, когато паднат квотите за износ
на жито и пшеница, ако Мелинвест реши масирано да
продава българското зърно зад граница? Кой ще е виновен за издънения
зърнен баланс?

Facebook logo
Бъдете с нас и във