Банкеръ Weekly

Общество и политика

1997-А - ШЕСТНАДЕСЕТ БАНКОВИ ФАЛИТА НА ГЪРБА НА БЪЛГАРИТЕ

(Продължение от бр. 1/1998 г.)


Последните банкови глави паднаха през 1997 г., консумирайки
изцяло срива на реалния сектор, трупан през седемте години на
псевдопазарно стопанство. Окрилена от подарените й
нови закони, БНБ пък прокара през СГС решенията за обявяване в
несъстоятелност дори и на тези кредитни институции под особен
надзор, които й създаваха проблеми.


Но животът е пълен с изненади. Две банки възкръснаха
от килията на смъртните, смениха собствениците си и за кратко
време се превърнаха в уважавани и търсени кредитни централи. Затова
нашият тъжен разказ завършва все пак оптимистично - знайно е,
че дори след най-тежка зима дърветата пак цъфтят.


(БАНКЕРЪ)


Дългият край на Бизнес Банка


Ако УС на БНБ някога е искал да си развали кефа и
да влезе в почтена битка с нарушителите на банковия закон, можеше
да стори това още през 1994 година. Тогава вместо само да дръпне
ухото на Иван Китов, отнемайки му правото да представлява
и управлява Бизнес Банка за определено време, УС на БНБ можеше
поне да намали поведението му. Всъщност това, което
повлече банката към дъното, са предоставените огромни суми на
експриятели и съдружници на Китов, които по-късно той (според
вътрешни източници) се принуждава да оформи като фиктивни договори
за кредит на своите фирми. Така се стига до датата 20 октомври
1994 г., когато БНБ ограничава за срок от два месеца правото
на банката да извършва банкови сделки по чл.1, ал. 1, т. 3, 7
и 10 от ЗБКД. Но това е само прелюдията на рухването на
финансовата институция две години по-късно. УС на БНБ постави
банката под особен надзор на 23 септември 1996 г. поради отрицателна
капиталова адекватност - минус 9.85 процента. Месец по-късно (31
октомври 1996 г.) БНБ установи неплатежоспособността й и поиска
от съда да я обяви в несъстоятелност. Бизнес Банка направи опит
да се спаси чрез прословутата сделка Ангора, за която
в.БАНКЕРЪ неколкократно писа. Предприятията в Ангора,
чийто акции са собственост на банката, предизвикаха интереса на
германските Карстен Ойлкерс и Адвиза холдинг
към банката. До конкретни оферти за покупката й обаче така и не
се стигна.


На 1 октомври 1997 г. централните банкери решиха
да ускорят процедурата и отнеха лиценза на Бизнес Банка съгласно
новия Закон за банките. Това развърза ръцете на съдиите и на 3
октомври те я обявиха в несъстоятелност.


В интервю за в.БАНКЕРЪ в края на юли
1997 г. председателят на ДСК Спас Димитров заяви, че вариант за
погасяване на дълга на Бизнес Банка към касата, която е най-големият
й кредитор, е осребряването на акциите с номинал 12.7 млрд. лв.
на Ангора АД, заложени пред Спестовна каса. Задълженията
на Бизнес Банка към ДСК обаче междувременно са набъбнали на около
22 млрд. лв., а активите, стоящи зад акциите на Ангора,
не са преоценени.


В началото на юли 1997 г. е свикано извънредно общо
събрание на Бизнес Банка по искане на повече от 10% от акционерите
с право на глас. Те трябваше да вземат решение за увеличаване
на капитала й и за промени в надзорния й съвет. Докато се е насрочвало
извънредното събрание обаче, оперативните работници на ЦСБОП и
Националната следствена служба успяха да обискират офисите на
банката. След операцията в НСлС се озоваха девет души - служители
на Бизнес Банка и нейни кредитополучатели. Някои от задържаните
по-късно бяха пуснати под гаранция. През ареста на предварителното
следствие минаха членовете на УС на банката Богомил Стоянов, Николай
Спасов и Захари Захариев, Мадлен Георгиева - бившата секретарка
на бившия председател на надзорния съвет Иван Китов. След петмесечен
престой в ареста на НСлС в средата на ноември 1997 г. Китов бе
пуснат под гаранция от 100 млн. лв. за делата си в
Бизнес Банка и 50 млн. лв. за тези в КРИСТАЛБАНК. На практика
това бе най-голямата сума за промяна на мярката за неотклонение
през 1997 г., определяна за бивш шеф на банка.


Добруджанска търговска банка - възелът от интереси


На фаталния за банковата система 23 септември 1996
г. БНБ постави под особен надзор и Добруджанската банка. На 31
октомври 1996 г. БНБ установи неплатежоспособността й и поиска
от съда да я обяви в несъстоятелност. Делата естествено бяха отлагани.


През септември 1997 г. подуправителят на БНБ Емилия
Миланова издаде заповед, с която назначи отново двама квестори
в банката за срок от един месец. От управление Банков надзор
на БНБ уточниха, че мотивът е предоставяне на възможност
на банката да довърши предприетите оздравителни мерки, тъй като
през периода на особения надзор в резултат на действията на квесторите
Добруджанската търговска банка е подобрила финансовото си състояние.
Условието бе в предоставения на квесторите едномесечен срок банката
да постигне отношение на адекватност на първичен капитал най-малко
2 процента. В същото време централните банкери й забраниха да
привлича парични средства под формата на влог, да предоставя кредити,
да разпределя дивиденти и капитал, да извършва операции по безкасови
плащания и клиринг на чекови сметки на други лица.


Още през октомври 1996 г. банката се опита да изчисти
дълговете си към ДСК и към Бизнес Банка чрез схемата Ангора.
Дългът към ДСК бе поет от Бизнес Банка, а добричката кредитна
институция се опита да изчисти своите задължения към Бизнес Банка,
като апортира предприятия в увеличения капитал на Ангора.
По-късно акциите на агродружеството бяха джиросани на Бизнес Банка,
а дългът на Добруджанска банка - изчистен. Пито - платено
- поне така мислеха от добричката кредитна институция.


Те обаче забравяха, че банката участва в увеличението
на капитала на Ангора, без да получи разрешение от
БНБ, с което наруши ЗБКД. Макар и с деветмесечно закъснение, юристите
на Централната банка забелязаха тази нередност и бившият началник
на управление Правно на БНБ Борислав Стратев атакува
сделката Ангора в съда.


Акционерите на Добруджанска банка - фирмата на Красимир
Михайлов Кембъроу ММ5 и нейните сателити, стартираха
операцията за спасяването на банката в началото на 1997 година.
Те извършиха поредица от сложни финансови операции по изкупуване
и погасяване на дългове. Схемата обаче се оказа ялова, а ефектът
от нея - недостатъчен, за да извадят банката от блатото.


Затова на 11 ноември 1997 г. по предложение на подуправителя
на БНБ Емилия Миланова управителят на Централната банка подписа
заповедта за отнемане на лиценза на Добруджанска банка. Мотивът
е: установена неплатежоспособност. Според проверката на експертите
от Банков надзор задълженията на ДТБ надхвърлят чистите
й вземания с около 6 млрд. лева. БНБ не призна и 2.5 млрд. лв.,
внесени от акционерите на банката за увеличения на нейния капитал.
Според Банков надзор тези акционери не са успели да
докажат произхода на парите си, както и това дали те са обложени
с данъци. За синдици отново бях назначени BDO Binder и Явор
Зартов АД.


ТБ Славяни - драмата на лошите кредити


БНБ постави Славяни под особен надзор
на 23 септември 1996 година. На 31 октомври 1996 г. Централната
банка установи неплатежоспособността й и поиска от съда да я обяви
в несъстоятелност. Мотивът на БНБ е големият размер на раздадените
необезпечени кредити, давани главно на фирми, близки на бившия
собственик на Славяни, а сега депутат от БББ Георги
Агафонов. Историята около несъстоятелността на ТБ Славяни
ще се запомни с предложенията й археологическите ценности и предметите
на изкуството, които са нейна собственост, да бъдат заменени с
държавни ценни книжа. Съществуваше и втора оферта - дълговете
на банката да бъдат покрити със собственост в Доминиканската република.
И двете предложения бяха колкото екзотични, толкова и химерични
и затова увиснаха. Химеричен и бързо потънал в забвение бе и интересът
на индонезийската фирма Platinum percassa Nasantara към Славяни.


Съдът потвърди несъстоятелността на Славяни
с решението си от 30 юни 1997 година. Назначеният от СГС синдик
Стоян Митов е завел дела за обявяване в несъстоятелност на 34
длъжници на банката, а за 16 е поискал изваждането на изпълнителни
листове. Един от най-големите длъжници на Славяни
е небезизвестната габровска пирамида Демос, завлякла
банката с 1.5 млрд. лева. Сред останалите са Радио-телевизионна
компания 7 дни, Ес Джи Ей интернешънъл холдинг,
Евразия интернешънъл, Ива трейд, Мирабел,
ФК Тангенс, Царевец турс, Даяна
комерс, Макро дигън, Вихрен - Благоевград,
Мастер орион, Билцентавър, Софийска заложна
къща.


Това е втората финансова институция, в която проблемите
на контрола и несъстоятелността се уреждаха с намесата на силите
за борба с тероризма.


ТСБанк - слабостта на политиците


Една от деветте пострадали на 23 септември 1996 г.
бе ТСБанк, която БНБ включи в списъка на поставените под особен
надзор.


През времето на своето съществуване ТСБанк успя да
привлече за свои клиенти спортния тотализатор, социалното осигуряване,
БДЖ, Стомана - Перник, авиокомпания Балкан
и т.н. Въпреки това и въпреки тесните й връзки с правителството
на Виденов на 31 октомври 1996 г. БНБ бе принудена да признае
неплатежоспособността на ТСБанк и да поиска от съда обявяването
й в несъстоятелност. В последните дни на март 1997 г. съдът обяви
решението си и назначи за синдик Александър Попов. Левовите влогове
на граждани и фирми бяха прехвърлени в ДСК, а валутните - в Пощенска
банка.


ТСБанк ще остане в историята с най-мащабната търговия
със записи на заповед на предприятията. Срещу рефинансиране тя
залага в полза на ДСК записи на заповед, издадени от 10 предприятия
- нейни длъжници. Сред тях са БДЖ, Стомана, Антибиотик,
Плама, авиокомпания Балкан, Балканкар
холдинг и Дунарит. Общият размер на тези заповеди
на заповед е 32.8 млн. щ. долара, 1.8 млрд. лв. и 3.3 млн. г.
марки. Сега десетте фирми трябва да връщат един и същи дълг и
на ТСБанк, и на ДСК.


Около ТСБанк вече се завъртяха много и най-разнообразни
скандали. Нейният шеф Любомир Гибински дори престоя няколко месеца
в ареста на предварителното следствие. Няколко други от директорите
на банката продължават да са с парична гаранция и мярка за неотклонение.
Кълбото около ТСБанк обаче тепърва ще се разплита.


Българска земеделска и промишлена банка - структурата
на Орсов


На 19 април 1996 г. по искане на главния прокурор
на републиката Иван Татарчев Върховният съд постанови да се отмени
решението на Софийския градски съд за регистрация на Земеделска
и промишлена банка АД и да се впише в търговския регистър
прекратяване на дружеството и назначаване на ликвидатори.
Нередностите около записването на капитала на по-известната като
Орсовата банка и откритието за фиктивните й акционери
поставиха началото на серия от следствени дела, които - по-всичко
личи, скоро няма да стигнат до успешен финал.


Така безславно приключи опитът да се монополизира
земеделското кредитиране. По-любопитното е, че след затварянето
на банката останаха само празни кредитни досиета. Затова и БЗПБ
е единствената остатъчна институция, която не е представила списъка
на кредитните си милионери.


По странни обстоятелства ликвидаторът на банката
Харалампи Анчев преживя бомбен атентат в мерцедеса на кредитната
институция в ликвидация. По-късно той стана служебен министър
на правосъдието. И до днес обаче няма официална информация от
съответните органи за това, кой и защо устрои инцидента на г-н
Анчев.


В края на миналата година Върховният съд обяви за
нищожно и сливането на активите на обявената в ликвидация БЗПБ
със ............ фирма ................


БЗК - лавината от неудовлетворени страсти


БЗК премина през много идеолози, преди да се озове
в обятията на човека от Хелзинки - Атанас Тилев. Първият й шеф
- Янко Янев, прекара доста време в ареста на предварителното следствие.
А когато положението около БЗК стана неудържимо, БНБ се сети за
пловдивския вариант. Тя придоби безплатно пакета от
74.1% в капитала на финансовата институция (най-голямата част
от който принадлежеше на Тилев) и назначи своя управа.


Година след като вкара свое ръководство в БЗК, Централната
банка внезапно поиска от съда обявяването й в несъстоятелност,
без да налага режим на особен надзор. Датата бе 4 март 1997-а.
Така АГРОБИЗНЕСБАНК и БЗК станаха двете институции, които не познаха
квесторския режим и приеха направо синдиците.


На 29 октомври 1997 г. БЗК бе обявена в несъстоятелност.
Не успя да я спаси дори инвеститорският интерес от страна на Samp;D
de Geneva, Лондон. БНБ прецени, че офертата й не гарантира стабилизацията
на банката и я отхвърли.


Сега синдиците на банката ще трябва да събират кредитите,
раздадени от Янко Янев и Атанас Тилев. По-голямата част от тях
са съсредоточени във фирми, които са част от три кръга - първият
е групировката Орион, вторият е холдингът на монтанския
бизнесмен Борислав Славчов - Агропромстрой БД и сие,
и третият е свързан с фирмите на самия Атанас Тилев.


Международна банка за инвестиции и развитие - жертва
на акционерите си


Централните банкери поставиха МБИР под особен надзор
на 24 април 1997 г. и обосноваха решението си с големия размер
на раздадените вътрешни кредити и с капиталовата й адекватност
от минус 19 процента. Според експерти към края на юни банката
е реализирала загуба в размер на 6.128 млрд. лв., а задълженията
й надхвърлят 11.5 млрд. лева. Кредитната експозиция на банката
надвишава в края на първото полугодие на 1997 г. 22.5 млрд. лв.,
а несъбираемите кредити обхващат около 79% от общия заемен портфейл.
Най-големият длъжник на банката е водещият й акционер - холдингът
Компакт и свързаните с него фирми, всички те управлявани
от Иван Евлогиев.


УС на БНБ се възползва от възможностите, които предлага
новият Закон за банките, и на 1 октомври 1997 г. отне лиценза
на МБИР поради неплатежоспособност. С това завърши митът за международната
банка, създадена с американски и арабски капитали и постепенно
изкупена от честни български частници. Сега фалиралата банка се
управлява от синдиците Севделин Божиков и бившия изпълнителен
директор на ТЕКСИМБАНК Малинка Атанасова.


КАПИТАЛБАНК - неосъщественият бутик


Замислена като финансов бутик за VIP-клиенти, до
1995 г. почти целият капитал на КАПИТАЛБАНК се контролираше от
две дружества - Трон на Красимир Стойчев и Фърст
Файненшъл на Ангел Първанов. Дял - поне на книга, държеше
и държавното оръжейно дружество Тератон.


През бурната 1996 г. финансовият бутик подписа меморандум
за разбирателство с БНБ, с който се задължаваше да постигне определени
показатели, но след като не успя да се справи със задачката, на
27 март 1997 г. Централната банка хлопна вратите му.


КАПИТАЛБАНК не бе поставена под особен надзор. Вместо
това през април 1997 г. БНБ внесе в съда искане за обявяването
й в несъстоятелност. Три месеца по-късно започна борбата за оцеляване
на влогонабиращата институция, която се съпровождаше с главозамайващи
финансови операции, за част от които по-късно БНБ обяви, че не
са редовни от правна гледна точка. На 23 септември 1997 г. СГС
обаче прекрати делото по обявяване в несъстоятелност, очаквайки
Централната банка да процедира съгласно изискванията на новия
Закон за банките. Така се стигна до датата 20 ноември 1997 г.,
когато БНБ отне лиценза на КАПИТАЛБАНК. Делото по обявяването
й в несъстоятелност още не е решено.


В края на октомври миналата година босът на КАПИТАЛБАНК
- Ангел Първанов, заяви, че банката е постигнала капиталова адекватност
от 32 на сто. Когато БНБ отне лиценза на КАПИТАЛБАНК, Ангел Първанов
заплаши, че акционерите на банката ще сезират прокуратурата за
действията на подуправителя Емилия Миланова и ще търсят правата
си и чрез швейцарския банков арбитраж в Женева.


В навечерието на 1998 г. стана ясно, че към КАПИТАЛБАНК
проявява интерес сериозна чуждестранна финансова институция, готова
да придобие 100% от акциите. Но Първанов отрече в медиите съществуването
на подобен интерес.


Банки, спасили се от несъстоятелността


ТБ МОЛЛОВ: словаци купиха една надежда


Тази финансова институция попадна в списъка на деветте
банки, които БНБ постави под особен надзор на 23 септември 1996
година. На 31 октомври 1996 г. Централната банка установи нейната
неплатежоспособност и поиска от съда да открие процедура по обявяването
й в несъстоятелност. На 4 април 1997 г. БНБ оттегли искането си,
след като словашкото инвестиционно дружество Истрокапитал
плати за 92% от капитала на банката 6.250 млн. щ. долара. Новото
име на оцелялата след спасителната операция кредитна институция
е ЕВРОБАНК.


Ямболска търговска банка


изпадна във фактически фалит още в първите години
на демокрацията. След дълги и безрезултатни преговори с кредиторите
й на 23 септември 1996 г. БНБ я постави под особен надзор. На
31 октомври Народна банка установи неплатежоспособността й и поиска
от съда да открие процедура по обявяването й в несъстоятелност.
В началото на юни обаче България холдинг АД, ЗАД Енергия
и ЗПАД България придобиха съответно 80, 10 и 10% от
акциите с право на глас на Ямболската търговска банка. След това
банката бе преименувана на ТБ България инвест. Направената
инвестиция от България холдинг е в размер на 3.8 млрд.
лева.


Вярна на девиза: Честни пари се правят на тихо,
която застрахователите изповядват от 1991 г. насам, едва ли и
занапред ще бъдем свидетели на големи прессъобщения за банка България
инвест. Ясно е само едно - около нея се формира вероятно
най-голямата финансова група на частния капитал в България, включваща
холдинг, пет застрахователни дружества и един от най-големите
приватизационни фондове - България, който най-вероятно
ще се преобразува в промишлен холдинг.


Затова бъдещето на България инвест изглежда
спокойно и твърде безоблачно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във