Банкеръ Weekly

Общество и политика

18 МЛРД. ДОЛАРА ОПЪВАТ НЕРВИТЕ НА ЕВРОПА

Президентите не си говорят често по телефона или поне рядко се случва техните говорители да занимават публиката с това. Когато телефонните линии свързват лидерите от Вашингтон, Москва, Париж или Берлин, поводът непременно е сериозен. Особено сега един телефонен разговор между американския президент Джордж Буш и френския президент Жак Ширак например има особено значение. Най-малкото заради това, че от двете страни на Океана се опитват най-после да преодолеят лошото настроение заради Ирак. Едва ли има разумен политик или анализатор на международните отношения, който да не констатира, че след всичко, което се случи преди и след войната в Ирак, сега нуждата на часа е едно ново начало или поне по-здравословно състояние на трансатлантическите отношения. Напоследък се появиха твърде много сигнали, че от двата бряга на Атлантика започнаха да действат с по-малко емоция и с повече дипломация. Особено на територията на НАТО - там, където има най-голям шанс разногласията между Америка и Европа да бъдат преодолени. Държавният секретар Колин Пауъл вече призова съюзниците да помислят повече за разширяване на ролята на Алианса в Ирак, което логично се коментира като желание на Съединените щати да интернационализират своята мисия в Ирак. Даже Доналд Ръмсфелд, американският министър на отбраната, който раздели Европа на стара и нова, си мери повече приказките и се опитва да дава нов тон. По най-деликатната тема за трансатлантическите отношения - европейските планове за самостоятелна отбрана, Ръмсфелд е необичайно въздържан. Той твърди, че въпросът е над неговия ранг и призовава за повече старание в общуването. На въпроси за европейските отбранителни структури той просто казва на журналистите: Вие ме подвеждате. Опитвате се да ме вкарате в беля. Ръмсфелд действително е необичайно въздържан. Неговият заместник Пол Улфовиц обаче направи белята, която накара президентът Джордж Буш в нощта на 10 срещу 11 декември да вдигне телефонната слушалка и да се обади последователно на френския президент Жак Ширак, руския президент Владимир Путин и германския канцлер Герхард Шрьодер. В лаконичното съобщение за тези телефонни разговори се казва, че Буш поискал в най-скоро време ръководителите на Франция, Русия и Германия да приемат Джеймс Бейкър, специалния пратеник на президента за иракския дълг.Седемдесет и три годишният Джеймс Бейкър, опитен дипломат, който бе държавен секретар на Джордж Буш-старши и договаряше международния ред след падането на Берлинската стена, отново е в деликатна дипломатическа мисия по една от най-невралгичните точки на иракския проблем - парите. Този път Съединените щати, Франция, Германия и Русия са разделени от... 18.6 млрд. долара. Толкова, на колкото възлизат договорите за възстановяването на Ирак. Историята на най-новото разминаване между Съединените щати, Франция, Германия и Русия започна на 5 декември, когато съвсем изненадващо Пентагонът публикува списък на страните, чиито компании имат право да участват в търговете за обществените поръчки в Ирак. От списъка са изключени всички страни, които се обявиха срещу войната, и са включени компании от Съединените щати, Ирак, от коалиционните партньори и от страните, които участват с военни сили в Ирак. В директива, издадена от заместник-министъра на отбраната Пол Улфовиц, един от най-влиятелните политици във Вашингтон, се казва, че с тези действия Съединените щати защитават основните си интереси, свързани със сигурността. В документа Франция, Германия и Русия не се споменават изрично, но пише, че в търговете, предимно за проекти в добива на петрол, водоснабдяването и екипирането на иракската армия, ще участват фирми на 61 държави, определени като коалиционни партньори. Директивата на Улфовиц предизвика буря в позакрепените отношения с европейските партньори. Те го възприеха като отмъщение и наказание за това, че са се противопоставили на войната в Ирак и са блокирали в Съвета за сигурност резолюция за свалянето на Саддам Хюсеин. Германското правителство чрез говорителя си Бела Анда заяви, че е недопустимо Съединените щати да забраняват на компании от страни, противопоставили се на войната в Ирак, да се състезават за договори при възстановяването на страната. Ако са верни съобщенията за такова американско решение, то ще е неприемливо за германското правителство и ще противоречи на духа на усилията да вървим заедно към бъдещето. Франция само хладно съобщи, че проучва законността на американските мерки и дали те са съвместими със законите на международната конкуренция. Канада също се обиди. Нейният вицепремиер Джон Манли заяви, че ако тези съобщения са точни, за Канада ще е трудно да продължи да отпуска пари за възстановяването на Ирак. Русия също реагира и го направи от... Германия. Руският външен министър Игор Иванов, който бе в Берлин на разговори с германския си колега Йошка Фишер, първо поиска да се провери дали тази информация съвпада с официалната позиция на Вашингтон. Игор Иванов припомни, че руски компании вече работят в Ирак и че Москва ориентира политиката си въз основа на американските обещания, че силите на Съединените щати ще останат в Ирак за ограничен период. Европейската комисия също обяви, че започва проучване дали решението на Съединените щати отговаря на правилата на Световната търговска организация. Еврокомисарят по външните отношения Крис Патън отиде по-далеч и критиката му прозвуча така: Решението на Съединените щати е неоснователно и крайно неподходящо. Би трябвало да търсим начини за обединение, а не за разцепление.Веднага след тези реакции Белият дом защити решението на Пентагона с довода, че е уместно и основателно да се очаква, че главните договори, финансирани от американските данъкоплатци, трябва да отидат за иракския народ и за онези страни, които работят заедно със Съединените щати по трудната задача да бъде изграден свободен, демократичен и проспериращ Ирак. Говорителят на Белия дом Скот Маклелън каза още, че решението се отнася само за договорите, финансирани с одобрените през ноември от Конгреса 18.6 млрд. долара. Най-важното допълнение на говорителя бе, че страните, които пожелаят да се съревновават за получаване на част от тези пари, могат да се включат с... военно участие. Пентагонът също отрече, че решението е един вид наказание. Според говорителя на Пентагона вратата остава отворена и компании от тези страни, които се противопоставиха на войната, могат да спечелят договори, ако правителствата им решат да пратят войски в Ирак. Списъкът е отворен - казва говорителят Лорънс Дирита. - Ако тези страни утре кажат - искаме да участваме в коалицията, защото това, което става в Ирак е важно, ние ще ги приемем и те от този момент със сигурност ще бъдат в списъка. Новата страница от неразбирателството между Съединените щати и някои европейски съюзници само на пръв поглед изглежда неочаквана. Всъщност тя е закономерна, защото всяка дипломатическа игра се завръща към първоизточника си и в определен момент преминава в икономическа. Още в самото начало на американо-европейските препирни бе очевидно, че голямата игра е за времето след Саддам Хюсеин. Сега малцина биха си спомнили момента, в който президентът Джордж Буш създаде нов пост в администрацията - съветник по въпросите на международната икономика. Този съветник е пряко подчинен на съветника по националната сигурност, което не означава нищо друго, освен че за американската администрация международната икономическа политика има огромно значение за националната сигурност. Точно заради това сега не би трябвало никой да се учудва, че в директивата от 5 декември на заместник-министъра по отбраната Пол Улфовиц, в която се посочва кой и защо ще бъде допускан до проектите за икономическото възстановяване на Ирак, се казва, че с тези действия Съединените щати защитават основните си интереси в областта на сигурността. Изненадата идва по-скоро от факта, че решението да се ограничат компаниите, участващи във възстановяването на Ирак, идва в момент, когато и администрацията на Съединените щати, и европейските съюзници, и Русия полагат големи усилия да излекуват раните в международните отношения заради войната в Ирак. А специално Вашингтон се опитва чрез дипломация да интернационализира стабилизирането на Ирак и най-вече да накара НАТО да играе по-активна роля в Ирак. Странно е, че точно в този момент се вдига много шум по икономически въпроси, при положение че сега много по-важно е страната да се стабилизира във военно и политическо отношение. Новият емоционален разрив между Америка и Европа вероятно ще остане буря в чаша вода и по-скоро изглежда като премерен ход за по-голяма активност от страна на Европа. Напълно е възможно американската администрация да се опитва да направи важните европейски държави като Франция и Германия по-отзивчиви към иракските планове на Съединените щати и към споделяне на тежестите в следвоенния период, като засегне най-чувствителното им място - икономическите интереси. Когато се опитваше да намали емоцията заради договорите за възстановяване на Ирак, говорителят на Държавния департамент Ричард Баучър се изрази по следния начин: Има съвсем малки ограничения и много възможности за подизпълнителите. Със сигурност европейската мисия на Джеймс Бейкър, специалният пратеник на президента Джордж Буш, ще бъде трудна. Най-малкото тя трябва да постигне договорености за многомилиардния иракски дълг, които са важна част от следвоенния ред изобщо. Освен да намали новото трансатлантическо напрежение тя трябва и да се опита да докаже, че принципите на външната политика не трябва да се изгубят съвсем в принципите на бизнеса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във