Банкеръ Weekly

Общество и политика

17 МИГА ОТ ПРОЛЕТТА НА РУСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО

Две седмици преди президентските избори президентът Владимир Путин освободи правителството на Михаил Касянов. На пръв поглед Путин се освободи от последната наследена грижа от епохата на президента Елцин. Касянов бе смятан за член на Елциновото семейство, макар че дали е точно така никой не успя да разбере. Сигурно бе, че той беше човек на бившия шеф на кремълската администрация Александър Волошин. Когато след скандала с арестуването на президента на нефтената компания ЮКОС Михаил Ходорковски Волошин подаде оставка, Касянов също побърза да връчи своята. Даже замина на вилата си в очакване на президентското решение. Путин обаче прецени другояче. Ако Елцин хвърляше в недоумение даже патилата публика с неочакваните си кадрови решения, Путин предизвиква шок с избора на времето за предизвестените си ходове. Докато всички гадаеха кой ще наследи Касянов, чиито функции временно пое вицепремиерът Виктор Христенко, Путин изпревари със следващия ход. Той назначи за премиер човек, който изобщо не фигурираше в нито една от листите с предполагаемите претенденти. Петдесет и три годишният Михаил Фрадков е бил министър на външноикономическите връзки и търговията, заместник-секретар на Съвета за сигурност, директор на Данъчната полиция. Той не може да мине за млад либерал-демократ, но и осемнайсетте години работа в правителството не могат да бъдат подценени. Репликата на заместник-председателката на Държавната дума Любов Слиска, че в Русия най-сетне са се научили да пазят тайна, може да стане историческа. По Елциново време уволненията на министрите и назначенията на правителствата ставаха по телевизията. Путин също извика телевизионните камери. Но съставът на правителството не се разиграваше между политическите кланове, а бе определен лично от президента. Новината за назначението завари Фрадков в Брюксел, където той през последната година бе представител на Русия в Еврокомисията. От правителството оцеля всеки трети министър. От 30 министерствата станаха седемнадесет. От шестимата вицепремиери не остана нито един. В новото правителство има само един вицепремиер - Александър Жуков, опитен икономист, бивш председател на Комитета по бюджета и данъците в Държавната дума, депутат в четирите последни парламента на Русия. Той е единственото кадрово решение, което може да мине за политическо - Жуков е член на управляващата партия Единна Русия. От намерението на Путин още десетина управляващи партийци да се окажат в правителството не остана нищо. Какво накара Путин да промени решението си? Тайна. От силовите министри оцеляха почти всички - министърът на отбраната Сергей Иванов, министърът за извънредните ситуации Сергей Шойгу и и.д. вътрешният министър Рашид Нургалиев. Иванов е в близкото обкръжение на Путин. За оставката на Шойгу се говореше много, но вероятно президентът не се реши да освободи най-популярния министър, който 13 години заема поста. Шойгу бе първият председател на сегашната партия на властта - Единна Русия, а и той подари любимото куче на президента - лабрадорката Кони. Бившият генерален прокурор Юрий Чайка стана министър на правосъдието. Либерал-реформаторите от икономическия блок също бяха запазени. Бившият вицепремиер Алексей Кудрин, съпредседател на смесената българо-руска междуправителствена комисия за сътрудничество, запази поста си министър на финансите. Той е работил заедно с Путин при кмета на Санкт-Петербург Анатолий Собчак. Герман Греф, идеологът на досегашните икономически реформи, стана министър на икономиката и търговията, като пое и Агенцията по федералното имущество. И.д. премиерът Виктор Христенко стана министър на промишлеността и енергетиката. Министърът на селското стопанство Алексей Гордеев оглави и риболова. Голямата изненада е назначаването на Сергей Лавров, постоянният представител на Русия в ООН, за външен министър. Той почти 17 години работи в ООН. Свири на китара, пише стихове, обича рафтинга - спускането със сал по горното течение на реките, и колекционира анекдоти. Заедно с вицепремиера Александър Жуков са двамата най-спокойни и уравновесени членове на кабинета. Когато обаче генералният секретар на ООН Кофи Анан забрани да се пуши в сградата в Ню Йорк, Лавров пръв се опълчи срещу дискриминационното за пушачите решение. Анан побърза да заяви, че е приятно изненадан от назначението на Лавров. Предшественикът на Лавров - Игор Иванов, става секретар на руския Съвет за сигурност. Някога Иванов бе спряган за премиер вместо Путин. Той оцеля в няколко правителствени формации и умело балансираше между военните и дипломатите, между гълъбите и ястребите в политиката към Запада. Бившият губернатор на Пермска област Юрий Трутнев, носител на трети дан по карате, стана министър на природните ресурси. Единственият министър, който отсъстваше по време на представянето на правителството, бе министърът на културата Александър Соколов, ректор на Московската консерватория, представен като опитен мениджър. Той извади от строя двама обиграни министри - на културата Михаил Швидкой и на печата, радиото, телевизията и средствата за масова комуникация Михаил Лесин. Швидкой бе директор на телевизионния канал Култура, директор на радиотелевизионния канал Россия, водещ на културни предавания. Лесин ще остане в министерството си вероятно като шеф на едноименната агенция, а Швидкой може би ще се отдаде на частен живот. Изненада е уволнението на министъра на съобщенията Леонид Рейман, учредител на един от мощните GSM-оператори Мегафон, извикан от Санкт Петербург в Москва от самия Путин. Една от най-силните фигури в новото правителство без съмнение ще бъде шефът на апарата Дмитрий Козак, досегашен заместник-шеф на президентската администрация. Президентът Путин подчерта, че ролята на апарата се променя, като допълни, че правителствената реформа не е импровизация, а се готви от две години насам. Фрадков благодари на Путин, че му е изпратил Козак. Той едва ли ще бъде само окото на Кремъл. Критерият при подбора на кадрите не е съвсем ясен. Старите връзки и задължения обаче вече не играят. С новото правителство Путин спечели още една техническа служебна победа над съперниците си на президентските избори, които са в неделя. Макар че съперници е прекалено силно определение. Шестимата кандидати за престола изглеждат като солисти, на които не са сложили микрофони. Колкото до атмосферата на самите президентски избори, известният критик на Кремъл Александър Минкин разказва следния анекдот: Хрушчов, Кенеди и Де Гол почнали да спорят кой може да накара котарака да яде горчица. Кенеди опитал - котаракът му издраскал ръката. На Де Гол котаракът едва не извадил очите. Взел Хрушчов котарака за шията и му намазал оная работа. Котаракът врещи, но ближе. Хрушчов казва - ей така е у нас - доброволно и с песни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във