Банкеръ Weekly

Общество и политика

11 СЕПТЕМВРИ - ОТ НЮ ЙОРК ПРЕЗ КАБУЛ ДО... БАГДАД

Най-голямото разстояние между две точки е времето. Една година след примитивния и абсурден терористичен акт срещу Световния търговски център на 11 септември се оказа кратко време за световната политика. Стреснат от ужаса на тероризма, светът от Америка през Европа и Русия до Китай и Африка бе принуден да направи най-сериозния си опит за промяна след Студената война. В първите дни след Апокалипсиса миналия 11 септември европейските съюзници на Съединените щати обявиха неограничената си солидарност, даже задействаха член пети от Вашингтонския договор на НАТО, а традиционните им конкуренти Русия и Китай изключително бързо се включиха в антитерористичната коалиция. Даже президентът на Съединените щати Джордж Буш и президентът на Русия Владимир Путин се срещнаха, облечени в китайски ризи от синя коприна. Всички започнаха да търсят новите правила за стратегическа стабилност, защото усещаха променените координати на международната политика от Ванкувър до Владивосток. Всичко прилича на маса за билярд, където се опитваш да прецениш какво точно би могло да се случи. Така описваше ситуацията военният министър на Съединените щати Доналд Ръмсфелд. Но както някога сгромолясването на Берлинската стена свари света неподготвен, така и сега той все още не доказва, че може да понесе собствената си промененост. Доказателството е, че през септември 2002 г.светът е в мрежата на старите формулина политическото си битие от ХХ век. Една година след 11 септември картината удивително прилича на това, което е било преди 11 години - след края на Желязната завеса и Войната в Залива. Тогава международната политика се зае с големи амбиции да сътвори новия световен ред. Проблемът и тогава, и сега е, че се опитва да подреди бъдещето по нови критерии, но със стари правила. Новите отношения след 11 септември промениха политическата география на света. В един момент Вашингтон, Брюксел и Москва изглеждаха като квартали на Ню Йорк, солидарни и единни. Новите отношения обаче бяха подведени от хитростта на историята и от нейните традиционни интерпретации на глобално, регионално и локално.Преди една година модерният свят бе тежко наранен от примитивната логика и безскрупулното действие на тероризма. Една година след това цената на по-сигурния свят продължава да е неизвестна и наивно да се измерва в долари, в евро, или в барели с петрол. Оказа се, че новата империя на злото - тероризмът, е пълна с призраци от миналото. Въпросът Кой е терорист? продължава да е актуален. Това безспорно е саудитецът Осама бин Ладен. Богат религиозен фанатик, който не само е далеч от класическите разбирания за войната и мира. Той просто е изграден с един дефект - само с разбиране за война и с липса на понятие за мир. Неприлично оставен без анализ е простият факт, че такива като Осама бин Ладен нямат нужда от...държава. Това променя не само смисъла на войната, но прави невъзможни познатите ни геополитически обяснения. Този терорист идеално се вписва в най-новата характеристика, която дават експертите на явлението: най-опасните ще бъдат не идеологически мотивираните, а тези, чийто мотив е етническата и религиозната омраза. Те нямат за цел да се сдобият с политически контрол, а ще искат само и единствено тотално разбиване на врага. Този образ обаче е неподходящ за тези, които използват тероризма, за да имат държава, или използват машината на държавата, за да имат властта и политическия контрол. Абсурден е въпросът, но си струва: Възможно ли е Саддам Хюсеин, опаковал държавата Ирак в собствения си режим, или терористичните формирования на палестинските групировки да стигнат до идеята и да притежават средствата да посегнат на най-мощната държава в света и да съборят Световния търговски център? Логичният отговор е - не. Единият има държава и две дузини ракети, които могат да стигнат само до Израел или Турция, другите искат държава и могат единствено да гръмнат някоя дискотека или автобусна спирка. За разлика от тяхна Осама бин Ладен не му трябва държаваТой просто си купи режима в една забравена от света страна с религия и пари. Факт е, че светът усети глобалната заплаха от действията на Осама бин Ладен, така както я усещаше по време на студената война.Година след 11 септември глобалната война срещу тероризма трябваше да роди глобалния отговор. В първия си коментар след апокалипсиса на 11 септември Хенри Кисинджър бе този, който каза, че трябва да бъде унищожена системата, отговорна за станалото. Това би могло да означава, че е необходима нова система, способна да го направи. Съвсем логични бяха очакванията, че предстои не само промяна в работата на всички организации - от ООН през НАТО до ЕС, чрез които функционира международната политика, но и промяна в логиката на международните отношенияразбиранията за стратегически баланс и даже в толерантността към чуждия интерес. От една страна, статистиката е убедителна. Седемдесет държави участват във войната срещу тероризма. Кабул ги обедини. Багдад обаче ги раздели. Неубедителна е другата статистика - на обемистия каталог от проблеми от двете страни на Океана. Една година след 11 септември Съединените щати и Европа имат различни отговори на предизвикателствата.Когато Джордж Буш събираше антитерористичната коалиция, провъзгласи високо: Който не е с нас, е против нас. Възгласът имаше силно въздействие до момента, в който американската дилема Ирак се превърна в световна дилема. Още през декември 2001 г. морската пехота на Съединените щати започна по-внимателно да поглежда към Ирак. Генералите й пък се заслушваха в своите държавни лидери. Съединените щати трябва да мобилизират всичкия си ресурс, за да го свалят (Саддам Хюсеин), заявяваше Джордж Буш в началото на своя мандат, а вицепрезидентът Дик Чейни го допълваше така: Дупките по швейцарското сирене - санкциите на ООН, трябва да се запълнят.Съединените щати нямаше как да не бъдат предизвикани. Прекалено много европейски концерни се бяха наредили на опашка, за да чакат края на санкциите срещу най-големия производител на нефт след Саудитска Арабия. Всичко това - до момента, в който стана безпределно ясно, че Съединените щати нямат намерение да подчиняват външната си политика на европейските интереси и че Европа, макар и мъчително, ще се опита да не подчинява външната си политика на американските интереси. Поводът за раздвижването на пластовете стана поредната криза в Близкия изток и изби във възраждането на проблема Ирак. Трансатлантическите отношения започнаха да скърцат, както никога досега, и дадоха основание да се говори за концептуална криза. Европа не се чувстваше уютно в прегръдката между Съединените щати и Русия. Трудно е и да преглътне факта, че не й отреждат място в тези отношения. След успешната военна операция в Афганистан Вашингтон определя темпото, а слабостта на ЕС насърчава проявата на силата от Съединените щати. ООН пък загуби блясъка, който бързо доби по време на афганистанската операция. Сега световната организация отново не изглежда особено способна да се грижи за профилактиката на мира. Збигнев Бжежински се опита да анализира оплакванията срещу Съединените щати и стигна до следния извод: Последствията за САЩ от изпразването на определението тероризъм от политическото му съдържание могат да бъдат много опасни. Ако САЩ бъдат сметнати от своите съюзници в Европа и Азия за политически наивна и неприемаща чуждо мнение сила, неспособна да се справи с проблема тероризъм, те със сигурност ще загубят голяма част от международната подкрепа за американската политика. Възможно е, при сегашната си изолация, САЩ да трябва да се изправят срещу още по-голяма терористична заплаха. Всеки такъв удар, който тероризмът би могъл да нанесе на американците, ще бъде болезнено напомняне за това, че все още не е постигната окончателната победа над тези сили. Тъжното е, че една от причините за това е отказът на САЩ да анализират политическите причини, които доведоха до трагедията от 11 септември. Анализът на Бжежински не отчита факта, че е изминало прекалено много време, откакто Джордж Буш-старши направи блестящи дипломатически ходове и събра стабилна коалиция срещу Саддам Хюсеин в момент, когато той истински бе заплашил снабдяването на света с петрол. Но тогава, преди единайсет години, все още 11 септември не беше се случил и никой не подозираше, че изчезналият призрак на Осама бин Ладен може да бъде намерен в ... Ирак.

Facebook logo
Бъдете с нас и във