Банкеръ Weekly

Общество и политика

100 КМЕТОВЕ РАЗСЛЕДВА ПРОКУРАТУРАТА

Г-н Росенов, имате ли впечатления или сведения в
сдружението на общините за дискредитиране на кметове? Напоследък
с наближаването на местните избори много се заговори за това.


- Да, има натиск върху кметове от разни посоки, и
той не започва от днес. Най-сериозни действия се предприемат от
съдебната власт. Схемата е следната - намира се някакво нарушение
- по сигнал например, прекратяват се правомощията на кмета, който
се отстранява от длъжност, за да не пречи на следствието, няма
на кого да се оплаче, не може да бъде защитаван от адвокат.


Кои кметове в момента са в такава ситуация, колко
са?


- В нашия регион такъв е случаят с кмета на Каварна,
така е и с кмета на Тетевен, който е и председател на Контролния
съвет на Националното сдружение на кметовете. Така са отстранени
над 100 кметове на населени места в страната - разпространена
практика. Миналата и тази година делегация на Съвета на конгреса
на местните и регионалните власти на СЕ посети България, през
май в Страсбург беше четен доклад, че такива процедури са несъвместими
с правилата на демокрацията - отстраняване на избран от населението
кмет да се извършва от прокурор, тоест от един човек, безсрочно,
без право на защита. В Закона за местното самоуправление и местната
администрация са описани случаите, в които е възможно предсрочно
прекратяване на кметски правомощия. А прокурорът ги прекратява
временно, по текст от НПК, който е твърде остарял.



Кога кметове стават неподходящи?


- Появилите се напоследък слухове и за сини кметове
- на Стара Загора, Пловдив, Габрово, не се разпространяват случайно.
Ако реши да си върши работата както следва, един кмет не може
да служи на партия. И мога да кажа, че т.нар. червени
кметове имаха доста проблеми по времето на Виденов, затова не
се учудвам, че сега сините имат ядове.


В интервюто си за в.БАНКЕРЪ преди седмица
министър-председателят Иван Костов отправи послание към всичките
кметове, сини и червени - да не крадат, нито в началото,
нито сега преди края на мандата си, защото може да се наложи да
го излежават. Намирате ли за основателен този премиерски
съвет?


- Г-н Костов уточнява по-нататък, че това важи за
цялата администрация. Мисля, че премиерът има основание да предупреждава
да не се краде, тъй като в България проблемът е всеобщ. Но мисля,
че дори и премиерът не може да говори подобни неща безадресно.
Ако има установени случаи - длъжностните лица трябва да сезират
прокуратурата, фактите да се назовават. За съжаление в България
е обичайна практика да се говори общо - както например стои въпросът
със съмненията в корупция.


Как кметовете приемат решението за създаване на областни
центрове, какви очаквания имате към областните управители?


- Приближаването на държавата към общините е добра
стъпка, ако желанието е да се помага на общините, а не да се пречи.
Сега на един областен управител се падат много общини и той не
успява да опознае и да решава нещата добре.


В момента областните управители създават сложни проблеми
с реституционните искове. Добричката община например има добра
резултатност в общинската приватизация. Първата половина от тазгодишната
ни програма мина много добре. Втората обаче е пред провал заради
спряната приватизация на редица обекти, а областният управител
можеше да възмезди реституционните искове за тях и по други начини.
А проваляйки програмата за приватизация, всъщност проваля и инвестиционната
програма. Пак казвам - ако областните центрове се създават, за
да се помага на общините, - решението е добро. Но вече има опасения,
че предизборно областните управители ще ни създават спънки.


Има ли вече предположения около кадровото покритие
на това решение?


- В момента върви активно предлагане и самопредлагане
на кандидатури - повсеместно.


Споменахте за приватизация - сделката с обувния завод
Добрич ли е най-атрактивната в момента във вашата
община?


- Тя е най-скандалната. Дружеството, на което се
предоставя в момента заводът, не е образувано съгласно закона,
учудвам се, че Агенцията за приватизация си затваря очите.


Научиха ли се общините да си набавят финансови средства,
включително и външни инвестиции, без да разчитат единствено на
глобалната, национална стратегия, която не е твърде ефикасна?


- Възможностите на общините да си докарват приходи
са ограничени, но те все още не умеят да ги оползотворяват. Първият
източник - по-активното използване на собствеността, не се ползва
добре. Приватизацията също няма да е безкраен източник - постига
се някаква сума наведнъж, но се губят постъпления от наеми, подрязват
се приходите за години напред, а постъпленията от сделката не
могат да покрият сериозни проекти. Цялата инфраструктура е такава,
че иска по-сериозно крепене и поддръжка, не остават средства за
ново строителство. Сериозни възможности има в облигационните заеми,
които успешно планират София и Русе. Но законът ограничава общината
- тя може да ползва кредити само до 1/10 от собствените си годишни
приходи. Значи община Добрич може да ползва 1 милиард лева. А
само за ремонт на улиците са потребни милиард и 600 млн лева.
Но затова са нужни законови промени.


А общините са интересни за чуждите инвеститори -
те са с прогнозируеми приходи, не могат да се скрият, не могат
и да фалират. Един, общо взето, гарантиран платец.


Неслучайно специализираните фирми дават по-добър
кредитен рейтинг на общини, отколкото на държавите, в които са
те. Понеже повечето общини в България нямат възможност да се справят
сами - малките общини не могат да се явят достатъчно убедително
на кредитния пазар и да получат добри условия, Националното сдружение
ще предприеме създаване на своя структура. Става дума за фирма,
която да се занимава с намиране на финансови средства за наши
общини при възможните най-добри условия.


Изглежда доста добра идея - от кога датира и на чие
съдействие може да се опре?


-Такъв опит имат в скандинавските страни,например.
На семинар по финансирането във Франция имах среща с г-н Николас
Андерсон - изпълнителен директор на Общинско финансиране
- фирма на финландското сдружение на общините. По наша покана
дойде и говори пред нашето сдружение и вече имаме официално предложение
да ни помогнат в създаването на подобна фирма.


Необходимост от законови промени установихте в самото
начало на дейността на сдружението на общините - предявихте списък
с най-неотложните според кметския опит, когато се представихте
на премиера Костов в началото на неговия мандат. Имаше ли резултати
по това?


- Бяхме много обнадеждени от първите си две срещи
с министър-председателя. Имаше сериозно раздвижване по много от
нашите предложения, бяха взети предвид. Отчитаме си като пропуск,
слабост това, че не работим активно с Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, всъщност - нашето министерство,
на общините. В Холандия примерно те са към Министерството на вътрешните
работи (както е било и у нас в определен период). И там не е възможно
да влезе за гласуване закон с пряко отношение към функционирането
на общините, без да има официално становище на холандската асоциация
на общините. А у нас за такива идеи като създаването на 28 областни
центрове, назначаването на кметове в малките селища нашето сдружение
не бе сезирано - има реакция от наши членове, че важни за общините
промени не са обсъждани с нас. Както обичайно става в европейската
практика.


Впрочем - колко станаха членовете на сдружението?


- 230 от всичко 259 общини в България.


Как се коментира на общинско ниво правителственото
решение за деноминация на лева, как би се отразила на общинските
дейности?


- Една деноминация по средата на годината ще причини
каша. Убеден съм, че търговците ще използват случая, няма просто
да махнат по три нули от цените. Българската практика е производители
и търговци винаги да се възползват от ситуацията. Ние сме пазарни
нагоре в цените и никога - надолу. Точно в средата на лятото,
когато ще се вършат строителни дейности, ремонти на училища -
чудя се как ще изчисляваме на строителните фирми труда преди и
труда след деноминацията на лева, как ще установяваме кога точно
са купени материалите и пр. Това не означава, че не съм съгласен
с махането на трите нули, но въпросът е в избора на момента. И
не биваше пак промяна, засягаща абсолютно всеки гражданин, да
бъде спусната като решение без никаква дискусия.


С Бриджит Бардо ли беше най-атрактивната ви кметска
кореспонденция? Ревностната защитница на правата на животните
не се оказа отзивчива към съдбата на бездомните добрички кучета
- не е ли живописен жест на евролицемерие?


- Коректно предадена, същината на отговора бе, че
отсреща биха предпочели информация на проблема от неправителствена
организация, а не от официалните власти. А въпросът за европейското
лицемерие е по-мащабен, заслужава специален разговор. Многократно
имаме поводи да забележим - отправят ни се укори, че не изпълняваме
изисквания, каквито в Европа не поставят към самите себе си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във