Банкеръ Weekly

Новини

Инвеститорите могат да си отдъхнат

Още преди две седмици в. "БАНКЕРЪ"  предупреди, че парламентът се готви да гласува норматив, който ще сложи ред   в безразборното застрояване. Това вече е факт. Гласуваните на първо четене през тази седмица промени в Закона за устройство на територията  дадоха на общините отсрочка от две години, за  да изготвят свои подробни  устройствени планове. Това става само дни преди да изтече предвидения в норматива срок, с който до 1 януари 2019-а  кметствата  бяха задължени да приключат и  приемат  своите  подробни устройствени планове. Само преди година, когато този срок беше определен, законодателите се кълняха, че така  ще бъде пресечена  възможността всеки инвеститорски интерес да бъде задоволяван в зависимост от влиянието на неговия "заявител". Сега обаче очевидно  нещата са се променили и чрез това удължаване ще продължат възможността за застрояване на населените места без устройствени планове.

Стана ясно, че около 70% от общините все още не са изготвили такива планове. Това на практика е третото удължаване на крайния срок, в който те трябваше да го направят.

По време на първото управление на ГЕРБ беше въведен краен срок до 2012 –а всичките 264 общини (в момента са 265) да имат общи устройствени планове. Тогава мотивите за въвеждането на това изискване бяха насочени най-вече към това   да спрат скандални застроявания по морето в неурбанизирани територии, както и частични изменения на подробни устройствени планове в големи градове. Този срок така и не беше спазен и се наложи удължаването му до 2016 година. То пък беше последвано от ново отлагане - до 1 януари 2019-а. В крайна сметка тези дни  се стигна до нов  срок - 1 януари 2021 година.

Дали и той ще бъде спазен все още не е ясно, като се има  предвид фактът, че в тридесет и три общини изработването на плановете въобще не е започнало.

Изясняването на  причината за това забавяне от страна на кметствата стана повод за спор в пленарната зала между ГЕРБ и ДПС по време на обсъждането на промените в закона.

“Основната причина, особено в малките общини, е липсата на средства, защото едно въвеждане на такава система и в електронен вариант  струва доста средства. Примерно за една малка община до 10 000 души - около 120 000 лв.“, коментира Танер Али.

“Някой ви е подвел жестоко, защото казвате: общините нямат пари. Това не е вярно. В бюджета всяка година средно между около пет  милиона на година има заделени към Министерството на регионалното развитие, където общините могат да се възползват“, контрира изказването на Али един от вносителите  Александър Ненков ( ГЕРБ). Според него някои общини са се забавили заради оспорване на процедурите за избор на изпълнител по Закона за обществените поръчки, продължителността на обществените обсъждания или забавяне на съгласувателните процедури с експлоатационни дружества и най-вече с министерствата на културата и околната среда заради обжалване на екологичните оценки. За други причините са субективни - нежелание или несправяне със задачата.

Тук Ненков е прав, тъй като както в. "БАНКЕРЪ" вече съобщи по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството до лятото на тази година само 12 от общо 265 общини у нас са имали приети и действащи Общи устройствени планове. И това независимо от факта,че още през 2015-а и 2016-а  регионалното министерство  е  сключило  споразумения със 185 общини за предоставяне на финансиране за изработване на Общи устройствени планове от бюджета на министерството. Сключените от ведомството споразумения с общини само през 2015-а например са били на стойност 5 млн. лева. До лятото на тази година пък бяха сключени нови такива споразумения, чиято  обща стойност беше  4 млн. лева. Очевидно е, че не липсата на средства са единственият препъникамък. Така или иначе вече е ясно, че поне още две години се дава картбланш кметствата да продължат да разрешават строителството на парче.

А заинтересованите от това инвеститори  могат да си отдъхнат.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във