Банкеръ Daily

Новини

ФИНАНСОВИТЕ ПАЗАРИ ОСТАВАТ НЕРВНИ

През следващите два месеца пазарите ще останат “нервни”, като особено чувствителни ще са балансите на водещите световни банки, прогнозира Константин Абрашев - портфолио мениджър на БенчМарк Асет Мениджмънт. Изминалата седмица не беше лесна за основните борсови индекси, като водещите от тях регистрираха загуби в 5 от 6 търговски сесии. Известно изключение в региона направиха пазарите в Украйна и Сърбия, които все още се избягват от големите портфейлни инвеститори поради значителния политически риск. Картината при съседите бяхме свикнали да виждаме и на българския пазар, само преди две години, когато на него не присъстваха осезаемо международни капитали. В края на седмицата пазара в Сърбия се успокои, но въпреки това понесе значителни загуби. От октомври на 2007 водещият индекс в западната ни съседка загуби приблизително 60%.
Цените на основните стоки през последната седмица се отличаваха с висока колебливост. Основната причина се криеше в липсата на доверие във финансовата система, мрачни предчувствия за бъдещето на американската икономика, която е сърцето на глобалния ръст. Инвеститорите станаха свидетели на краха на една от най-големите банки на Уол Стрийт, а малко по-рано водещите централни банки инжектираха за пореден път колосални суми в банковата система. Успоредно с тези операции Федералният резерв намали шоково основната лихва в САЩ. Всичко това се прие от инвеститорите, като ход на отчаянието и страхът ги тласна към стоковите пазари, където в рамките на няколко сесии петролът достигна нива от 112 долара за барел.
До рекордни стойности достигнаха благородните и цветни метали. Логиката възтържествува в средата на седмицата, когато най-нетърпеливите спекуланти побързаха да приберат печалбите си и масово разпродаваха, връщайки цените на основните ресурси на цените от началото на месеца. Това даде шанс на долара да възстанови частично загубите си срещу основните валути. Въпреки това доларът остава сред основните жертви на политиките прилагани от централните банки, което облагодетелства до известна степен европейските вносители на енергийни суровини. На практика от началото на годината европейците плащат по 66 евро за барел петрол, или почти без промяна, докато за същия период суровината е поскъпнала с 11% за доларовите икономики.

Facebook logo
Бъдете с нас и във