Банкеръ Daily

Новини

Експертизи бавят делото за цецомобил-а

Изглежда, хроничната болест на българското правораздаване - проблемите със съдебните експертизи, ще порази и нашумялото дело за безконтролното подслушване срещу бившия вътрешен министър и депутат без имунитет Цветан Цветанов. По този казус заместник-председателят на ГЕРБ е обвиняем (заедно с трима бивши шефове на службата СДОТО) за неупражнен контрол над използването на специални разузнавателни средства. Но края на миналата седмица се разбра, че разследването по това дело е зациклило заради внезапната смърт на експерта по това досъдебно производство и бивш шеф в БАН професор Евгений Николов.


Шефът на Лабораторията по компютърна вирусология към БАН, нает от обвинението да изследва специалния Крайслер Вояджър, миналия месец загина при верижна катастрофа в Кресненското дефиле. Трагичният инцидент става на 11 юли, когато на място загива сватът на професора (американец), а други седем души, сред които две деца, са ранени. Николов издъхва в болница шест дни след катастрофата. Но в медиите за инцидента се разшумя едва 40 дни след него, след изявление на човек от разследването, от когото именно се разбра, че проф.Николов е бил привлечен да прави изследване на цецомобила , както бе кръстен служебният ван. Приживе ученият беше единственият български специалист, който беше заявил категорично, че колата може да подслушва и записва от разстояние и в него могат да се намерят доказателства дали това е правено.


От следствието сега твърдят, че смъртта е забавила делото за спецавтомобила, за който се твърди, че е използван за послушване, и че ако не е бил неочакваният инцидент, вече е щяло да има експертиза, доказваща, че колата е използвана за подслушване. На пръв поглед верижната катастрофа в дефилето изглежда случайна. Заради многото завои и липсата на видимост там често стават подобни инциденти, сочи статистиката на КАТ.


Но все още


няма обвинени

nbsp;


за катастрофата, заяви преди дни Георги Мадолев, прокурор от окръжната прокуратура в Благоевград, където се води разследване за пътния инцидент. В момента се извършвали съдебномедицинска и автотранспортна експертиза, които да кажат кой е виновен.


Бившият шеф на контраразузнаването, а сега заместник-председател на ДСБ Атанас Атанасов коментира тези дни, че смъртта на експерта звучала смущаващо. Според него професорът да е станал жертва на разчистване на сметки с цел да се прикрият други тежки престъпления. Атанасов подчерта, че през последните осем години имало фрапиращи случаи на разчистване на неудобни свидетели.


Това и други изразени в общественото пространство съмнения относно случайния характер на кървавия инцидент вероятно накараха заместник главния прокурор Борислав Сарафов да заяви в сряда (28 август), че лично ще следи делото за катастрофата в Кресненското дефиле, при която загина проф. Евгений Николов.


Лично се заинтересувах от делото и възложих на окръжния прокурор на Благоевград да го наблюдава, заяви заместникът на Цацаров. След смъртта на Николов експертизата за подслушването е пренасочена към английски специалисти от фирмата производител на кетчърите. В България нямало друг капацитет от този ранг, а е изключено да се ползват експерти от МВР, разясни Сарафов.


Националната лаборатория по компютърна вирусология, която проф. Николов ръководи повече от двадесет години, е единственото научно звено в България, специализирано в комуникационната и информационната сигурност.


Прокуратурата много пъти е разчитала на


загиналия професор

nbsp;


Той беше назначен от обвинението да анализира скандалните записи на телефонните разговори между премиера Бойко Борисов, шефа на митниците Ваньо Танов и финансовия министър Симеон Дянков за покойния бизнесмен Михаил Михов, станал известен като Мишо Бирата. Професор Николов беше категоричен, че записите не са манипулирани. Сега предстои разследването по този казус да бъде възобновено от главния прокурор Сотир Цацаров


Загиналият учен беше важна фигура и в знаковото корупционно дело срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и ексглавния секретар на финансовото ведомство Тенчо Попов. Негова беше последната експертиза на специалните разузнавателни средства, на които прокуратурата базира основната част от обвинителната си теза.


Изследванията в БАН бяха важни, защото по време на публичната прожекция на записите в съдебната зала се оказа, че на места звукът и картината се разминават, а в протоколите от разговорите между подсъдимите Сантиров и Попов и основния свидетел Петьо Петров има разминаване между звук и картина.


Защитата на тримата веднага заподозря, че част от СРС-тата са били манипулирани, преди да стигнат до съда. Съдът обаче все не можеше да открие независими вещи лица, които да са съгласни да анализират записите, но не са свързани със структурите на МВР. В крайна сметка магистратите се спряха на проф. Николов, но той пък - неизвестно защо забави повече от година важните експертизи на записите. Окончателното становище на специалиста беше, че записите не са манипулирани. Но това негово заключение въобще не помогна на прокуратурата, която и по това дело инкасира загуба, тъй като всички подсъдими бяха оправдани на първа инстанция.


По всичко изглежда, че неочакваната смърт на експерта ще провали първоначалния замисъл за бърз процес, какъвто имаха българският адвокат на Цветанов Менко Менков и германският депутат от ХСС и юрист д-р Ханс-Петер Ул. Видният немски адвокат заяви преди месец, че се включва в защитата на заместник-шефа на ГЕРБ и по двете дела. Както е известно, освен по делото за подслушването бившият вътрешен министър е обвиняем и за възпрепятстване на разследване срещу бившия директор на звеното на ГДБОП във Велико Търново Орлин Тодоров. Първите заседания и по двете дела се очакват през септември и октомври.

Facebook logo
Бъдете с нас и във