Банкеръ Daily

Новини

Залудо празнувай, залудо не стой!

Не са ли ни много празниците в България?! Така премиерът Пламен Орешарски коментира искането на Светия синод християнският празник Успение Богородично (т. нар. Голяма Богородица) да бъде обявен за официален празник и неработен ден. Аргументът на пастирите ни е, че в Гърция било така. След като се поокопити, Орешарски все пак прояви деликатност - празникът наистина бил голям и се радвал на поканата да го сподели с патриарха Неофит, духовенството и миряните в Троянския манастир.


Лековато изтърваната от премиера реплика е кратка, но толкова многопластова, че раздруса форумите. Мигновено беше извадено актуално изследване на престижното британско издание Икономист, от което излизало че България е най-мързеливата страна в света. Единият от показателите е именно броят на официалните празници, където сме еднолични лидери с 13 извънредни почивни дни в годината. Отделно всеки българин имал най-малко 20 дни годишен отпуск и го удвоявал със средно 22 дни болнични. Общата сметка показва, че българите почиват по 55 дни в годината, освен съботите и неделите, оставяйки зад себе си проспериращи държави като Франция, Германия, Япония и т.н. Въобще, всички проспериращи ни гледат гърба откъм лежане. Та според изданието, щом у нас се работи най-малко, естествено е да сме и най-бедните в Европа.


Да, но това, което на Икономист му се струва кристалноясно , съвсем не е толкова просто. У нас две и две не прави непременно четири. А ако го направи, е станала грешка.


Новите чорбаджии искат да им се работи денонощно и по възможност без пари!, се надига мощен глас по форумите. Подпират ги съмишленици, но с други мотиви - денят бил неработен не само в Гърция, но във всички страни от Евросъюза. А и в България, дето се вика, кипи безсмислен труд! Има и такива, които изтъкват, че по конституция държавата ни е светска и църковните празници нямали място като почивни дни в работния календар. Който иска да празнува именния си ден, Коледа, Великден, Ханука, Байрам и т.н., да си пуска платен или неплатен отпуск. Иначе какво излизало - борим кризата с безкраен празник!


Всъщност, паднат ли се празничните дни по никое време на седмицата, кабинетът ги слива с единия уикенд, а трудещите се ги обединяват с другия. При това баш майсторите в този сектор били онези, чийто трудов принос е най-съмнителен - чиновниците и управниците. Частният сектор работел, докато празнува.


Работим, работим, ама все не може да изработим, колкото трябва. Чухме го от НОИ в прав текст. Към празничните аргументи бяха добавени и социални. Заради прекалено многото привилегии, малкото работещи и многото пенсионери дори изплащането на днешните пенсии било сложна гимнастика. Приходите от вноски покриват по-малко от половината от общите разходи. При събрани през 2012 г. 3.83 млрд. лв. разходната част е в размер на скромните 8.36 млрд. лева. Недостигът бил попълнен от парите на данъкоплатците. Излиза, че почиващите в пенсионна възраст лежат на гърба на почиващите работещи. А онези от тях, които почиват работейки, работят залудо. Заплатите им пенсионерски, пенсионните им вноски - мижави, бъдещите пенсии - мираж.


Празникът обаче не спира. Населението се топи, осигурителните вноски - също, работната сила линее, качеството й пада, пенсионерите се множат, безработицата набъбва... С две думи, критична ситуация, в която празниците придобиват особено значение. Какъв ли мрак тегне в душите на народите, които не празнуват толкова? Как може изобщо тези хора да водят такова безнадеждно съществуване - без празнични лъчи, пронизващи заробващото ежедневие? И за капак на всичко изглеждат усмихнати като презрели круши пред мрачните и невротизирани българи?


Има нещо в тая работа, но въпросът е: Какво? Все нещо пречи загадката да бъде разкрита. А и как да бъде разкрита, като митът за трудолюбието на българина вече не е дори повод за празнуване. Какъвто ни делникът, такъв ни и празникът - хвани единия, та удари другия. Затова народът (празнуващият) го е казал: Залудо празнувай, залудо не стой!

Facebook logo
Бъдете с нас и във