Банкеръ Weekly

Коментари

Свобода на медиите ли?

Тъкмо взехме съвсем да се отчайваме с потъването на България до 113-то място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на медиите, и Съветът на Европа излезе с "ободряващ" доклад. Не било само у нас така, журналистите в цяла Европа са подложени на насилие и натиск. Психически тормоз, следене, заплахи, унижения, цензура, изземване на средства за работа... А ако горното не помогне - и физическо насилие.

За да си на 113-о място по медийна свобода обаче е необходимо повече. И го имаме в изобилие. Защо да се занимаваш с някакви журналисти, като можеш да стъпиш на врата на издателя и да смразиш кръвта на собственика. Те ще сведат вкратце станалото до ръководството, а журналистите ще се досетят само от половин дума. Малцина си позволяват да се опънат, а единици от тях са в състояние да удържат натиска.

Показателен е случаят със Сашо Дончев, който влезе в скандала с главния прокурор Сотир Цацаров. Собственикът на в. "Сега" разказа за среща помежду им, на която бил уведомен че "поведението му става неприемливо и нетърпимо". Вярно, само за властта, която изданието критикува, а карикатуристът Христо Комарницки обрисува. Същото правели Сашо Диков в телевизия Би Ай Ти и Христо Иванов с партията "Да, България", които според Цацаров са свързани с Дончев. Главният прокурор положил известни усилия да бъде деликатен, но не му се удало. Цитирал своя предшественик Никола Филчев, който му казал че е "много мек в реакциите си".

В своя позиция Сотир Цацаров обяви, че не той притискал Дончев, а тъкмо обратното. Бизнесменът поискал от него да упражни влияние върху наблюдаващи прокурори във връзка с проверка на независим регулатор, засягаща газовия му бизнес. Главният прокурор отказал категорично и уверил, че и занапред ще проявява "нулева толерантност към всеки политик и бизнесмен, който се опитва да поставя себе си или своите търговски интереси над закона и обществения интерес". Звучи почти като виц с оглед на толерантността на държавното обвинение към действията на политици и бизнесмени, чиито интереси са високо над закона, а обществото плаща сметката.

Засега в скандала имаме дума срещу дума, ако не изскочи запис. Питаме обаче що за срещи провежда главният прокурор по своя молба? Твърди, че се видял легитимно с "представляващ интересите на една от официално признатите работодателски организации в България". Но защо в чужд офис, а не в помещения на институциите, които двамата представляват? И как пък офисът се оказа на пловдивския олигарх Георги Гергов - в столичния ЦУМ? Та нали преди няколко години медийни публикации свързаха Гергов и Цацаров по линия на търговско дело в Пловдивския окръжен съд, оглавяван тогава от сегашния главен прокурор. Делото беше за мажоритарния пакет акции на панаира под тепетата и решението по него беше в полза на Гергов.

Ами мекотата на Цацаров не е ли в разрез със закона, щом като самият главен прокурор си трае, че е бил притискан да извърши престъпление срещу правосъдието? Добре го е казал Цацаров, че "уважава свободата на словото и неприкосновеното право на медиите да критикуват и обсъждат всяка публична личност и това е част от задължителните демократични стандарти в Европа и света". Съгласни сме също, че "има граници на личностното и човешко достойнство, чието преминаване противоречи на същите тези нормални демократични стандарти". Но ако и "Сега" стане като медиите на КОЙ, тези приказки няма да струват нищо. Демокрацията ни - също.

Facebook logo
Бъдете с нас и във