Банкеръ Daily

Коментари

Струва ли си да се играе на борсата с малко пари?

Обичам да чета какви безгранични хоризонти се разкрива пред всички нас - трудовите хора на заплата, които не са получили нито едно от онези митични куфарчета на прехода, пълни с пари, нито са грабнали дебело наследство от дядо и баба, нито са хванати за врата от тати или от мама и са поставени отведнъж на високоплатена позиция, където да могат да задоволяват своите прищевки. В т. ч.и чрез т. нар. инвестиционни изяви. Обичам да чета и как разни брокери и дилъри, анализатори и специалисти, ми обясняват как да взема пари на заем и да им дам този ресурс, с който те да играят на фондовата борса за моя сметка и без никаква отговорност за парите ми.

Журналистът Теодор Минчев предизвика острия ми интерес с поредната си публикация на тема инвестиране на пари в различни възможности. Останах с впечатлението, че ако следваме неговите съвети рано или късно, чрез игра на фондовата борса по схемата - отначало с малко, а след това и с много, ще успеем не само да си оправим живота, но и да ударим с времето дори хедж фондовете.

Проблемът, е че когато съм на някаква българска заплата, тя трябва да ми стигне за един куп неща. Първо, да оцелея през месеца - храна, битови разходи, дрехи и обувки, деца и т.н. Второ, трябва да разполагам и с някакъв ресурс за се разплатя с държавата, и с местните власти, които гледат как да свият на човека и сетния петак под формата на данъци и такси. И трето, едва след това да мисля за каквито й да са инвестиционни изяви, например на фондовата борса. Ако теглим чертата под тази нерадостна констатация от битието, ще стигнем до фундаменталното откритие, че малкият, обикновен човек от улицата, може да инвестира в акции и в дялове или да спестява в банкови депозити, или да трупа за втора или за трета пенсия, една съвсем малка част от остатъчния му доход по заплатата. Ако изобщо му остане такава възможност.

Освен това, дори да имате някакъв остатъчен месечен доход, не си струва да харчите повече от една трета от него за инвестиции, примерно на капиталовия пазар. А обикновено тази третинка е една съвсем нищожна сума и с нея няма как да се спечели особено много от спекулации с дялове или с акции. Покупките на ДЦК или на корпоративна дългова хартия са още по-ограничени като възможност. Така че тези опции са по-скоро хипотетични. А в редица пенсионни фондове действа едно правило, за което всички знаят, но и си мълчат - управата печели доходи от управление, а акционерите и осигурените мечтаят за малко стотинки.

Вярно е обаче друго и тук съм напълно съгласен с Теодор Минчев. Всеки работещ днес трябва да намери пари за се самоосигурява за втора или дори за трета пенсия утре. Възможно е след време, когато най-сетне успее жив и здрав да достигне неизвестната от днес пенсионна възраст и косите му побелеят, тези пари - макар и да не са особено големи, да му решат маса житейски проблеми. Ако бъдат получени разсрочено или наведнъж (например при третата пенсия).

Така от четирите алтернативи, предлагани от Теодор Минчев, за човек без големи странични доходи, реално възможни са само три - касичката на спестяванията в банка - особено дългосрочните депозити, които и сега достигат 3% и повече годишно; допълнителното пенсионно осигуряване, както и инвестициите в собственото развитие - например повишаване на квалификацията. Защото времето на ниските лихви вече изтича като пясък между пръстите и ни предстоят трудни години, когато светът ще трябва да плаща за купеното досега на кредит щастие. Капитализмът е система, която не може да съществува без циклични кризи, които хем я оздравяват, хем ребалансират стопанствата след вакханлията на натрупаните през бума диспропорции. А ние вече 10 години се движим напред по инерция, с малка инфлация и с евтини пари, поради почти нулевите лихви на пазара. Но дълговото бреме, което продължава да расте като снежна топка, търкулната по планински склон, рано или късно ще доведе - най-вероятно още през следващите 2-3 години, до феномена стагфлация, познат ни от 70-те години на ХХ век, когато по много странен начин в едно се съчетаваха висока инфлация, дълбока рецесия и високи лихви.

В тези условия кешът ще е необходим повече от ставащите неликвидни ценни книжа, докато образованието и квалификацията ще позволяват по-ефективна борба на пазара на труда. А това е значително по-реално като визия от химерите на периода след 2008 г. и досега.

Facebook logo
Бъдете с нас и във