Банкеръ Daily

Коментари

Страх: Ще прерасне ли търговската война във валутна?

Едно зло  никога не идва само. Тази народна поговорка е особено актуална днес, когато се очертава все по-мащабна и все по-ожесточена търговска война между САЩ и останалия свят, а на хоризонта вече изплува и сянката на възможна валутна война. За това поне алармира Евалд Новотни - австрийски икономист, управител на Австрийската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ, цитиран от американския вестник "Уолстрийт джърнъл".

Според него "евентуална глобална търговска война може да прерасне и във валутна, която да доведе до значителни манипулации с курса на водещи световни валути като щатския долар и китайския юан". Новотни обаче уточнява, че "поне засега ЕЦБ няма мандат за контролира обменния курс на еврото и с оглед на това Централната банка не би могла да бъде част от една евентуална валутна война", чиито последствия могат да са значително по-драматични от очакванията.

Самият термин "валутни войни" е въведен за първи път от бразилския министър на финансите Гуидо Мантега през 2010-а и означава съзнателно преследване на по-слабите валути. Но всъщност най-големият бум на конкурентни девалвации се случва поне 80 години по-рано - по време на Голямата депресия през 1930-а, когато страните изоставят златния стандарт, или фиксирания курс на парите си към жълтия метал. Така че валутните войни са елемент от борбата за спасяване на икономиките поединично и същевременно са инструмент конкурентът да бъде поставен напълно или поне частично на колене.

На този етап администрацията на САЩ използва срещу развитите страни два основни инструмента на търговската война. Първият са митата, с които се облагат сделките при преминаването на митническата граница. Обикновено митата се начисляват като процент към цена на стоките и Съединените щати ги въведоха върху продукти като алуминия, стоманата, леките автомобили и т. н. Засега това е водещият инструмент в борбата за постигане на новата американска мечта - възраждане на промишленото производство в Америка. За него можем да твърдим, че е елемент от една съвсем съзнателно разпалвана търговска война на задокеанската страна  с останалия свят, от която във Вашингтон се надяват да излязат победители.

Но отдавна  в конкурентната борба се използват и много от т. нар. нетарифни мерки - най-вече в отношенията на Щатите и Евросъюза с Русия и Иран  например. Става дума за въведените срещу двете страни санкции, с които относително свободната търговия преди 2014-а се обременява  чрез различни експортни ограничения, чрез спиране на субсидии, кредити, парични трансфери, замразяване на активи, ограничаване на експорта на специфични видове стоки и т.н.

Засега тези мерки не дават очаквания резултат и е възможно те да се засилят, което ще предизвика неизбежни ответни реакции. На всички вече е ясно, че Москва само чака да дойде сакралната дата 15 юли, на която приключва Световното първенство по футбол. Запалянковците си отиват -  повече бизнес от тях няма да има, най-силните отбори - също, и  изведнъж се откриват възможности за различни контрасанкции спрямо САЩ и Запада, сред които различни мита, такси и нетарифни ограничения. За тази цел вече е създадена и съответната нормативна база в държавата на Путин.

Така Западът ще бъде изправен пред необходимостта да защитава своите конкурентни предимства в остри схватки по цял свят и в тази битка неизбежно ще се стигне и до политиката за манипулиране на валутните курсове с цел насърчаване на по-евтиния износ към чужбина и ограничаване на вътрешното потребление на стоки и на услуги от внос. Което се постига само с два известни начина - политика на евтини пари и на по-високи лихвени проценти. Когато се сблъскат две такива манипулации, избухва валутната война. И всъщност представлява начин да се компенсират загубите от новите мита - когато валутата на един производител поевтинява, това не позволява на стоките му да поскъпнат на пазара в страната, въвела срещу него санкциониращи мита. Този е смисълът на играта с валутните курсове.

Българският износ се състои основно от стоки с ниска степен  на преработка, които са особено чувствителни към играта с валутните курсове. И са заменими. На този фон възникват ред  въпроси. Например готови ли са българските власти да реагират при задълбочаване на търговската война в света и дори при превръщането й във валутна война? Имат ли план за такова развитие на нещата? Как ще реагират на едно решение за прекратяване на неутралната парична политика на ЕЦБ? Възможно ли е преизчисляване на валутния курс, при който левът бе фиксиран към еврото? Примерно до 3 лв. за евро или поне до 2.5 лв. за евро..? Или ще бъдем изненадани и ще се окажем в ъгъла на стаята, където ще се раздават шамари от всички страни?

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във