Банкеръ Daily

Коментари

След Брексита: Париж остава единственият глобален играч на ЕС с невиждани отговорности

След две години, когато ще приключи за добро или за зло, Брексит ще промени не само формални параметри от архитектурата на на Европейския съюз като БВП, дял в световните финансови пазари и тежест в международните отношения, но и неизбежно ще ремонтира и същината на водената вече десетилетия от Брюксел политика  - както по света, така и във военната област.

Не бива да забравяме,че на 1 януари 1973 г. обединена Европа прие в своите редици три страни - Великобитания, Ирландия и Дания. До тогава в Европейската общност имаше само една ядрена сила – Франция и само една държава с възможности за директно глобално въздействие – пак Франция, която, като постоянен член на  Съвета за сигурност на ООН, разполага с неоценимото право на вето - важен инструмент, на който по онова време - и досега, не се радва нито една друга страна в Европейския съюз. Така Брюксел и Париж имат възможността да са първокласни играчи в световната и в регионалната политика. И да правят това понякога дори в ущърб на Вашингтон или постоянно срещу бившия СССР(а сега срещу Русия) заедно със САЩ.

С приемането на Великобритания този капацитет се удвои. Англия добави както своите ядрени страни в ЕС, така и правото си на вето в Съвета за сигурност, въпреки че повече  следваше Вашингтон отколкото Брюксел. Но въпреки това ставаше дума за огромни възможности поне до 1 април 2017 г.  Тогава Франция разполагаше с над 300 ядрени бойни глави, почти колкото и Великобритания - 350. Днес тези арсенали са значително редуцирани - примерно до 176 ядрени бойни глави във Франция и са монтирани както на въздушни, така и на подводни носители. Така те изпълняват двойна роля - веднъж като част от арсенала за ядрено сдържане на НАТО и второ, особено във френския случай, като част от системата за национално възпиране на потенциални агресори, съгласно голистката политика за "Отбрана по всички азимути".

Днес обаче сме на път да се сблъскаме с нова реалност, в която 27-те страни от ЕС ще трябва занапред да се уповават единствено на френското ядрено оръжие като глобален фактор за сдържане, така и на френското право на вето в Съвета за сигурност на ООН където Брюксел ще се опитва и занапред да провежда своята "мека външна политика".

На какво обаче ще може да разчитат занапред европеиците в сферата на сигурността? Френската армия е разположила почти всичките си бойни глави на подводни ракети и бомбардировачи (като Рафал). Някои бойни глави са монтирани и на МКБР, изстрелвани от подземни силози. Франция обаче продължава активно да разработва нови атомни технологии за военни цели с цел подновяване на остарелите си оръжия.

За разлика обаче от НАТО ЕС няма своя програма за споделяне на ядреното оръжие. Североатлантическият пакт отдавна е разработил възможности неядрени държави-членки от блока да разполагат и складират на своя територия чужди ядрени бойни глави, както и да ги адаптират за хвърляне от собствените си самолети. В момента с такива възможности разполагат Белгия, Германия, Италия, Турция и Холандия. До 2001 Гърция също имаше американски ядрени оръжия на своя територия, а до 80-те и Канада. Така че в тази сфера ЕС трябва да направи своите важни избори като създаде за първи път принципи за ядрената си политика, въпреки привързаността си към дипломацията на "меката сила".

Явно занапред Брюксел ще трябва да разработи нова политика за действие в Съвета за сигурност на ООН като се възползва от френското право на вето като същевременно реши дали да поиска от Париж двоен - или европейски контрол върху ядреното копче при определени обстоятелства или ще се ограничи и занапред да оказва натиск единствено и само със санкционния си инструментариум и с културната си и идеологическа инвазия - нещо, което прави успешно и досега.

Отговор засега по тези въпроси няма, пък е едва ли някой в  Европа мисли сериозно за това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във