Банкеръ Daily

Коментари

Щрихи към облика на съвремения български народен представител

Слушах днес речта на председателя на парламента Цвета Караянчева за откриването на новата сесия на Народното събрание и се питам какъв наистина е обликът на съвременния народен представител. Въпросът ми е резонен - обръщайки се към колегите си Караянчева рече, "че всеки един от нас със своите действия и морал, с поведението си тук в тази зала и извън нея, със законодателните си предложения и своята компетентност дава общия облик на съвременния народен представител".

Изглежда съм пропуснал много от работата на парламента, тъй като думите на Караянчева разкриват една съществена подробност за тази институция - духът на дейността й сякаш е близък, дори неразривно свързан с литературното творчество. В Народното събрание не се работи, там се твори, пише се...Това не е парламент в познатия смисъл на думата, това е едно обединение на писатели и творци, каквото Съюзът на българските писатели не е бил дори след Априлския пленум на БКП. Обединени около идеята за значимостта на епохата и своята роля в съзиданието й, тези творци зидат, надграждат и извисяват монумента на видимите резултати от неуморния си труд. И въпреки противоречивите оценки за работата си, те са сигурни, че стореното от тях пише историята и очертава бъдещето на държавата.

Както каза Караянчева: "оценките за нашата дейност често са различни, дори противоположни и крайни. Но ако погледнем цифрите, ще видим, че от началото на мандата на това Народно събрание то е приело 260 закона, 379 решения, две декларации и едно обръщение. Това показва, че е извършена сериозна по обем законодателна работа".

В такива условия, при които интимното се пречупва през общочовешкото, а индивидуалната съдба се оглежда в огледалото на народната участ, ето в такива непосилни условия се кове обликът на съвременния народен представител. Въпреки това обаче на хоризонта се задава тъмен облак. Той е заел формата на Европейската сметна палата и в скоро време ще увисне градоносно над българските магистрали. Те, както е известно, са строени с европейски пари, а не са плод на божествената намеса на онзи, дето са го галили четири папи по главата.

Новината за проверката някак се загуби покрай посещението на папа Франциск, макар че ако вярваме на думите на премиера Бойко Борисов, папата бил рекъл да продължим да строим магистрали. А иначе одитът се налагал, тъй като според ЕС държавите от Източна и Централна Европа нямали добри пътни връзки с останалата част от континента, а също така и помежду си.

Не знам дали в Европейската сметна палата си разказват вицове, но си струва да прочетат онзи за италианския министър, който поканил своя български колега във вилата си след официална среща на двете делегации. Нашият се шашардисал от разкоша и предположил, че колегата му е получил огромно наследство, за да я вдигне. Не, казал италианецът, виждаш ли онази магистрала? Там асфалтът не е 20 см дебел, а 10. И ето ти вила... На следващата година италианският министър посетил България, след деловата част колегата му го поканил в новата си вила. Тогава гостът онемял от невиждания лукс. Виждаш ли онази магистрала, попитал го домакинът. Не, отговорил гостът.  Няма и да я видиш, щото парите за нея са във вилата, рекъл българският политик.

Вицът си е виц, но много вили у нас се вдигнаха. А сега Европейската сметна палата ще проверява защо, въпреки построените от 2007 г. досега с пари на съюза магистрали, все още нямаме пътища един към друг.
Верни на себе си, управляващите се опитват да представят проверката като планова. Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков вече заяви, че одитът за изграждането на автобаните е регулярен и не е по сигнал. Очаква се обаче опозицията от БСП да напомни, че през ноември 2018-а лидерът на партията Корнелия Нинова внесе поредно искане в Агенция "Пътна инфраструктура" за извършване на проверка на определени участъци от магистралите в страната от  независима европейска лаборатория.

За беда с този акт на Нинова обликът на съвременния български депутат, живописван старателно от всички народни представители от началото на прехода досега, няма да претърпи промяна. Достатъчно е да припомним аферата "Батко и братко" от 2008-а по времето на управлението на тройната коалиция БСП-ДПС-НДСВ, когато заради съмнителни обществени поръчки за строителството на автомагистрала „Тракия“ ЕК врътна кранчето на парите от фондовете си.

Да беше само одитът на Европейската сметна палата, с мед да намажеш съвременния български народен представител, в чиито ръце е управлението на държавата. В края на април европейският комисар за правосъдието Вера Йоурова предупреди, че  мониторинговият механизъм върху България няма да бъде премахнат от Европейската комисия под председателството на Жан Клод Юнкер. Причината е липсата на устойчиви резултати и недоверието на българите към съдебната им система, уточни тя. Така че одитът на Европейската сметна палата ще е само част от поредицата проверки. Пред одит са магистралите, апартаментите с асансьори, тераси, къщи за гости, удобни властови назначения, задкулисни политически отношения, лъстивостта на Темида. Всичко, случило се докато творците в Народното събрание ваят собствения си лирично-романтичен образ на строители на съвременна България.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във