Банкеръ Weekly

Коментари

Политическо некоректно разказче за живота

Вчера сутринта, докато чаках да сменят маслото на колата ми, влязох в близката бензиностанция, за да изпия чаша горещо кафе. Предвкусвах аромата му, който щеше прекрасно да допълни опияняващото усамотение над последната книга на Фредерик Бегбеде "Живот без край". Роман, посветен на темата за смъртта. Или на не-живота, както пише Бегбеде, разсъждавайки възможно ли е безсмъртието. Абе, въобще тема за размисъл, която не се връзва с бензиностанцията, където животът не позволява дори за секунда вратата към касата да остане неподвижна.

И така отдаден на удоволствието от четенето и вкуса на кафето, се оттеглих от заобикалящия ме свят. Но не за дълго. Като клин в мисълта ми, опитваща се да проследи лъкатушенията на писателските внушения и тези, се вби разговор, водещ се пред касата. Разговаряха служителка на бензиностанцията и клиентка, току-що заредила колата си. Навярно съм пропуснал началото на разговора им и, без да искам, се озовах в същността му. Не ми хвалете този колеж, там направо побъркаха детето ми, чух сърдито да казва клиентката. Но защо толкова хора напират да вкарат децата си там, отвърна изненаданата касиерка. И аз имах надежди, но там се оказаха истински расисти, отвърна клиентката.

Тогава извърнах глава, за да я видя. Беше закръглена руса жена, облечена спортно, в скъпи маркови дрехи. Образованието на сина ми излизаше 15 000 евро годишно, но не това беше проблемът, продължи тя. "Буквално го побъркаха с натякванията си - снощи пак показаха ваши по телевизията, всеки ден правите някакви скандали, нямат ли край престъпленията ви - ето такива неща му говореха. Да, циганка съм, но в личната ми карта не пише, че съм такава. Какво значение има каква съм, след като искам детето ми да има добро образование?"

Да ми прости Бегбеде, обаче животът ми предложи друг разказ, далеч по-интересен. Русата жена обясни, че е направила грешка, когато при записването на сина си е уточнила етническия си произход. Грешката й струвала отписването на детето от колежа. Няма значение, той ще получи добро образование така или иначе, каза тя, плати и излезе. После се качи в огромен червен джип "Тойота",  с уверени движения врътна волана и изчезна. 

И тогава си дадох ясна сметка, че реалният живот е толкова безкомпромисен, че е излишно да си правиш труда да го излъжеш. И колко усилия хвърляме, за да заблуждаваме самите себе си. Бях ли по-различен от онези преподаватели в колежа, които със сигурност бяха слушали за интегрирането на циганите, за ромска декада и какво ли още не? Бях ли наистина готов да приема различието, или само така си мислех?

Признавам си, че въпросът ме свари изключително неподготвен. И ако някой в същия момент ми беше казал примерно, че е осъзнал напълно интеграцията на ромите като широкообхватен процес, нямаше да му повярвам. Защото политически коректната реч е само заблуда, ако не е обживяна.

Както всъщност и всички лъстливи приказки, с които ни заливат политиците. Защото не се ли изправят честно и безкомпромисно пред въпроса "за какво съм готов", значи всичко е лъжа. Простичко, но трудно.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във