Банкеръ Daily

Коментари

Пак ни натресоха Голямата и Малката правда

Едно време, при Тодор Живков, съществуваше удобна политическа и социална доктрина за двете правди. Значи, Голямата правда бяха партийните конгреси и документи, а Малката правда - заобикалящият ни свят. Днес отново е така. Голямата правда е отминалото европредседателство, което ни се полага веднъж на 14 години и от което дори не можем да избягаме, когато ни дойде. Малката правда е заобикалящата ни действителност, в която няма фанфари и победни релации, а има бягства на затворници, корупция, управление на медиите с SMS-и, поскъпващи ток, парно и газ. Но най-много има тотално подслушване и следене. Навсякъде, на всеки и за всичко. От почти десетина различни полиции и приравнени към тях служби.

За това безпрецедентно развихряне не говори опозицията в лицето на Корнелия Нинова или Мустафа Карадайъ. Става дума за официални данни, публикувани от българския парламент в Годишния доклад на Комисията за контрол на службите. От тях ясно личи, че общият брой на този тип нарушения в страната е "само" 36. Представяте ли си!? Само 36. Досущ като айсберга, дето само 10% от него са над водата, а останалите 90 - под нея и не се виждат. Освен от МВР  комуникацията на гражданите е следена незаконно от окръжните прокуратури - които трябва да бдят за спазването на законите, както и от НАП. Най-много са незаконните искания за подслушване от столичната полиция - тринадесет. На второ място е търновската - с осем искания, плюс още три от местния БОП. Явно най-много потенциални врагове властта има в столицата и в старопрестолния град. Поне по официални данни.

Същевременно научаваме, че МВР, което не може да хване едни избягали затворници със седмици само защото са си облекли суитшърти и са си пуснали бради, е рекордьор по незаконен достъп до данни за интернет трафика на гражданите. И това се прави въпреки ясното и категорично решение на Конституционния съд и направената промяна в Закона за електронните съобщения  преди три години. Нещо повече, самозабравилата се полиция, която все повече се чувства като една нова недосегаема и радваща се на пълна всепозволеност ДС, продължава с пълни сили и с неизчерпаема енергия да прилага и друга незаконна практика - държавни органи да искат справки от мобилните оператори и интернет доставчиците за обажданията на гражданите, без да имат предварителното разрешение на съда.

Само през отминалата 2017-а МВР е осъществило незаконен достъп до трафични данни 33 пъти. Това е информацията, която мобилните оператори съхраняват на сървърите си. Иде реч за проведените разговори и изпратени съобщения от тъмните, според полицаите, балкански субекти - тяхната продължителност, мястото, от което са проведени, абоната, с когото е говорено, и т. н. Особеното тук е, че с осигуряването на достъп до един потребител се следи и огромно количество паралелен трафик на неограничен брой хора. Което на практика прави получаваната от полицията информация тотална. Въпросът е за какво и от кого се използва тя. Само че отговорът е скрит под удобния покров на държавната тайна.

Скандалът не свършва дотук, напротив. Парламентарната комисия за контрол върху службите е установила, че в 12 случая съдилищата са дали разрешение за достъп до трафични данни във връзка с граждански дела, което е абсолютно недопустимо. И което говори или за тотално безхаберие на магистратите, или за набрания от тях страх пред полицията, или за комбина между служителите на Темида и ченгетата в пряк ущърб на гражданските права и свободи на хората. Нещо, което също е абсолютно недопустимо в една държава, член на ЕС и НАТО.

На никого по високите етажи обаче не му пука, след като властта и кръговете около нея са били обслужени в този или онзи конкретен "граждански" случай, макар и незаконно. Интересно, защо опозицията скромно мълчи по тези наистина скандални въпроси? И не иска поне парламентарни дебати, а ни занимава с всевъзможни простотии и глупости?

Facebook logo
Бъдете с нас и във