Банкеръ Daily

Коментари

Обирджийство на местно ниво

Отново е пролет и времето разделно тече ли, тече. Плащаме си всички налози, в т. ч. и т. нар. местни данъци и такси. А те не са малки по размер, особено ако се вземат като процент от средните доходи на хората, живеещи на територията, назована България. Защото за мнозина собствеността върху повече недвижимости се явяват не благо и повод за гордост, а проклятие, което те хем си носят като кръст в името на деца и внуци, хем и постят здраво, докато се разплатят с държавата и с обществото.

Местните данъци и такси...? С тях ние финансираме местната власт, която на свой ред уж финансира с този паричен ресурс грижата си за нас. Но странно защо за улица "Московска" в столицата събраният паричен ресурс все не достига. Пък и начинът за използването му буди много въпросителни. Например редно би било във всеки район на столицата да се връща някакъв процент от набраните налози като инвестиции, пропорционални на иззетите от народа средства. И колкото един район има по-високи данъчни оценки като цяло, толкова по-често общината трябва да инвестира в него. Защото там й плащат по-големи пари. А субсидираните инвестиции да се насочват там, където данъчните оценки са малки и събраните от общината пари са недостатъчни. Там може и държавата да добави нещо. Но у нас инвестициите, осъществени от местната власт, се ръководят от съвсем друг принцип - парите хем се пазят за предизборно и изборно време, хем се разпределят според броя на гласовете, които местната власт е получила на последните избори.

Местните данъци и такси...? За някой те са малки, за други са непосилно големи, а стратезите от  регионалното министерство смятат, че тяхното увеличаване още повече ще подпомогне решаването на социални въпроси. Има някаква програмна група в МРРБ, която под сурдинка предлага в бъдеще да се намалят с 5% или с 10% местните налози за онези, които си дадат имотите на бедни и онеправдани срещу социален наем - разбирай почти без пари. Подобна практика имаше и през 50-те и 60-те години на ХХ век.

Засега тази идея се прокрадва едва-едва в публичното пространство, колкото да се провери обществената реакция. Но не е чудно утре тя да ни се представи и като проектозакон, който ще натика наематели във всяка свободна стая срещу символично свиване на дължимите местни данъци и такси.

Местните данъци и такси...? Предният ляв амортисьор на моята таратайка сдаде багажа. Тече та се къса. И тропа здраво. Защото попадна в поредната дупка на пътя и не оцеля. А когато има задръстване, примерно не можеш да сменяш посоката, както си искаш и караш направо през дупките в асфалта. За това е виновна общината, която не е използвала топлото и сухо време през март тази година за да запълни повечето дупки с прясна асфалтова смес. Защо не е успяла е вече съвсем друг въпрос, който всеки си задава на глас, но никой не получава отговор. Но дори и там, където сипваха асфалт, правеха това или в снега, или направо върху водата. С парите от нашите данъци и такси, естествено, които плащаме акуратно от февруари до края на април всяка година.

Друг е въпросът, ако имате заможни съседи и те - пазейки собствените си скъпи и нови коли, асфалтират пътищата в кварталите, където обитават, за своя сметка. А преди това наливат по трасето и по 10-12 см дебел железобетон. За яка основа. Така те пазят и нас - хората с трошките. И ако погледнеш реално, това си е една чиста проба социална програма, осъществявана от частен индивид, който хем решава собствените си проблеми, хем допринася и за благото на останалите.

Впрочем това се случва и на други места, например в жк "Люлин". Съсед пълни дупките в асфалта на вътрешна квартална улица с дребен чакъл. И прави това всеки 2-3 месеца, защото чакълът изчезва незнайно къде.

Но стига дотук. Да приемем, че това са "Празни мисли на един празен човек" по модела на писателя Джеръм К. Джеръм. Данъчното време е общо взето хладно и мрачно, досущ като настроението на данъкоплатците. Докато не дойде лятото, когато най-сетне започваме да работим и за себе си.

И да мечтаем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във