Банкеръ Weekly

Коментари

Номерът с бюджета - и аз го мога

Попитали един човек може ли да свири на пиано.  "Не знам, не съм опитвал, ама може и да мога", отговорил той.

Слушам оптимистичните трели за бюджета и си мисля, че и  мен ако ме питат мога ли да вържа държавен бюджет, ще кажа, че не съм опитвал, ама сигурно ще мога. Защото знам политикономията му.

Първо, за проектобюджета за догодина - изборна година, предстоят  два избора, а може и три... Да не дава Господ!

В България първият бюджет е съставен след Освобождението на страната от османска власт и обхваща периода от 1.03.1879-а  до 1.03.1880 година. Особеното е, че този бюджет е имал само разходна част...

Нашият сега - за догодина, изглежда като онзи, следосвобожденския - има само  разходна част. Нямаше  коментатор или анализатор, който да не го изтъкне. А го изтъкват, защото след две години затягане на коланите сега  сипват  щедро на държавните чантаджии, на даскалите, на докторите, на полицаите и на надзирателите. Дава се - о чудо невиждано!, на общините. но не е чудно - защото изборите там ще са генералната репетиция за баталиите, които ще се развихрят по-нататък във времето на парламентарните избори. Нещо повече -  общините мъдро са разделени на големи и малки, на богати и бедни. Защото в големите победата на ГЕРБ е сигурна, но в по-малките  места трябва да се инжектират финансови хормони.

За пенсии пък са предвидени с 1.5 млрд. лв. повече в сравнение със сегашната  година.  Само така, защото опърпаните балтони на дъртите са с червен хастар и малко символична финансова радост може да им подсили  деменцията - да вземат да се насметат и да гласуват за Бойко.

И така - как сега се прави бюджет?! Взема се миналогодишният, умножава се по предвидения растеж (след като средният растеж в ЕС е ясен) и се получава новият БВП. Разбира се, слага се и дефицит, за да служи като резерв. Ако е изборна година, се развързват разходите - целевите. Е, пари са, които се изсипват в пробити каци - предимно за заплати - с нулев ефект за евентуалното подобряване на тези сфери, но с положително влияние за постъпленията. Защото дадените пари на калпак  бързо се потрошават, а това вдига приходите от ДДС и от акцизи. А те пък са три четвърти от всички приходи. Един вид - държавата дава, за да се върнат при нея - без реформи, без преструктуриране, без електронизация, без ефективност, т.е. без развитие.

Синдикатите са доволни от бюджета, а работодателите са  разочаровани. Така бих се усещал  и аз, защото вторите не могат да разбутват обществото, за разлика от първите.

Ако се върнем към първото правителство на Борисов, тогава мантрата на управляващите беше "Сега е криза, не е време за реформи, ще трябва да стиснем зъби". Кризата свърши, минахме през възстановяването, дойде моментът на по-високия икономически растеж. И когато отново беше повдигнат въпросът  за реформите,  управляващите веднага смениха  песента и казаха: "Ами, то вече не е криза, няма проблем, имаме пари, няма нужда от реформа."  Значи, когато е криза, няма как да се направят реформи, а когато не е криза - те не са необходими.  Излиза, че всъщност никога няма да се случат тези реформи и никога няма да се реформират тези сектори. "И понеже има повече пари в бюджета,  ще им заделим  повече“, казва Калоян Стайков от ИПИ.

Колкото до бюджетния дефицит, той се записва по традиция, за да блесне на следващата есен като излишък. Просто защото не са изпълнени някои капиталови разходи. Умишлените или предвидените излишъци са осигурени, когато приходите и разходите са така изчислени, че желаният резултат не може да не последва: или приходите са нарочно  изчислени да са по-ниски, или разходите са показани в по-малки цифри. Или  даже съвсем не са предвидени.
Излишъците  са резултат на специална тактика с цел да се формират  активи, от които би могло да се черпи по-лесно и по-безконтролно за нужди,  за които не би могло по редовен начин да се намерят  средства. Според финансиста Румен Гълъбинов  излишъците  показват, че държавният бюджет е непълен и неискрен, защото те се явяват резултат на съответно умишлено нагаждане на приходите и разходите при съставянето и изпълнението на бюджета. Излишъците са и показател, че се преследват скрити цели, например да се  обезпечи свобода на действие за изпълнителната власт.
Разчита се, че контролът и пестеливостта на парламента са по-малки и  по тоя начин могат да се посрещат и такива нужди, за които иначе парламентът не е склонен да даде одобрението си. Върху несъответствието на приходите с разходите - с цел да се реализират нагласени излишъци, се залага при  бюджетите в страни, където парламентарният контрол е слаб и незначителен - такова е  заключението на финансиста, което горещо подкрепям.

Facebook logo
Бъдете с нас и във