Банкеръ Weekly

Коментари

Не вярвай в чудесата на елита!

Изборното време е най-подходящо, за да се открои ярко една от най-характерните черти на т.нар. политически елит у нас - самочувствието му, че прави история. Всичко, до което се докоснат нашенските политици, според тях, се превръща в националната съкровищница.

Дали това е така? Преди да се превърне в паднал ангел, премиерът в оставка Бойко Борисов тръбеше наляво и надясно, че благодарение на него са построени магистрали, пречиствателни станции, църкви, детски градини, кво ли не. С тези повтарящи се до втръсване твърдения Борисов си разчистваше пътя към заключената порта на историческата българска памет!

Със самочувствието, че прави история, Борисов се изправи на парламентарната трибуна, за да подаде оставката на правителството си. Речта му беше реч на политик, който си мисли, че си е осигурил място в пантеона на българските герои. Той поиска спечелилите да изберат служебен кабинет и изтъкна, че ГЕРБ и той лично стоят зад референдума и държат да бъде въведена мажоритарната система още на идващите предсрочни избори.

Не само той, но и опонентите му от БСП се държат така, сякаш са се хванали за пешовете на Господ. Слушайки  Корнелия Нинова, страничен човек би си помислил, че това е лидерът на партията, спечелила с огромна преднина парламентарните избори. А те тепърва предстоят, нали?!

Манипулациите са очевидни. Парите за магистралите, метрото, пречиствателните станции не са извадени от джоба на Борисов! В огромната си част това са средства, отпуснати по различни европрограми. Ако нещо вече е част от нашата история, това е присъединяването ни към ЕС. И вместо премиерът (в оставка) да си го изпише на челото, той се държи така, сякаш се кани да удари ключа на метрото и да се прибере в къщи с последния влак.

Дойде ли мигът, в който нашенският политически елит смята, че твори история, той се сеща, че съществува думата "народ". И не само това - от парламентарната трибуна се започва флирт с висока глаголна температура, категорични жестове, пламнали погледи, вперени в бъдещето само и само политическата реч да стигне до сърцето народно.

Един афоризъм твърди, че чудото е събитие, описано от хора, които са го чули от онези, които не са го видели. В България политическите чудеса са много, най-вече заради манипулираната и къса памет на избирателите. И неслучайно фолклорната мъдрост казва: на всеки три дни - чудо, всяко чудо за три дни. Или за две години, дори и по-малко, както сочи горчивият опит и на ГЕРБ, и на БСП.

Ето защо, докато гласоподавателите се подлъгват по чудесата и легендите, сътворявани от онези, за които гласуват, ще имат история, от която само ще се срамуват...

Facebook logo
Бъдете с нас и във