Банкеръ Weekly

Коментари

Коментарите на засегнатите

S 250 6f3f0401 6456 49ef bd17 929aa08fd6cb

Цветан Гунев - шеф на "Банков надзор" по време на кризата

Оттогава минаха над три години и сценарият се доказа в практиката. Тук вече виждаме как банката потегля бавно и мъчително към своята Голгота. Никой и никога не направи никакъв опит да оздрави репутацията й. За една банка това е катастрофално. Тя трябваше да бъде подкрепена ликвидно и след това да се върши всичко, което е нужно по регулаторен начин.

Защо да коментираме нещо (подмятанията на Иван Искров за европейската практика - разделяне на активите в добра и лоша банка), което не е станало и е било обречено да не стане? Защо при такава мощна ликвидна атака ще търсиш начини как да декапитализираш една банка, освен ако не искаш да я унищожиш? Според мен, ако от БНБ са били убедени в предложението си и са желали да го постигнат, щяха да поддържат силна, категорична, та даже ултимативна позиция. Но това е утопично. Така че дискусията при президента е търсене на взаимна, споделена отговорност за нещо, което е решено извън тази дискусия. 

Както виждате, управителят Искров е обсебен от страха да не би някой да го посочи за виновен. Най-малко три пъти в период от 4 часа разговори отчаяно обяснява как е устроен законът и как няма начин да е виновен за нещо. Дори привежда пример с "жената подуправител" ( всички знаят, че това е проф. Миланова). Мисля, че е доста прекалено. И вижте, стига дотам да каже, че банковият надзор е бил държава в държавата! Че е бил излъган от колеги, с които е работил през годините?? Че ще покани Единния банков орган да оцени банковия надзор, та и той да е спокоен.

 Чудя се смешно ли е, или трагично? Ами чудя се също така как е оцелял като управител на БНБ цели 12 години? В такова неведение, в такова безсилие спрямо Негово Величество Подуправителя по банков надзор във всичките му лица!  Не е имало ден, в който да не сме се срещали и обсъждали всички текущи въпроси. Докато не се сдобих с обвинение и не започнах да публикувам статии и интервюта във в. "Банкеръ". Тогава отношението към мен се промени коренно.  

Освен изключително подробните регулярни отчети на "Банков надзор" пред УС на БНБ, управителят, всеки подуправител и всеки член на УС на БНБ имаше ексклузивното право да иска информация от който и да е служител на БНБ по интересуващ го въпрос. И ползвахме тези права, управителят също. Така, че който се е интересувал от нещо, е получавал отговори директно от отговорния служител.

 Специално управителят Искров беше много информиран човек. Имаше разнообразни контакти и извън БНБ, което не е ненормално. На мен лично ми е казвал: "Ти си отличен специалист, но не си политик. Ето защо искам всичко да знам". Прав беше и съм се вслушвал в неговите съвети поради всестранната му информираност. Всъщност от него научих за разразилата се кавга между Пеевски и Василев, която той следеше в динамика. Не знам какви точно усилия е положил срещу това, но пострада не само КТБ, но и БНБ. Лично аз не допусках, че може да се случи такъв сценарий с голяма банка през ХХІ век в страна от ЕС. 

 Всъщност реалните загуби по кредитите, базирани на просрочия, започват след датата на специалния надзор. Отчетите на банката към 30.06.2014 г., при това подписани от квесторите, показват, че тя е капиталово жизнеспособна, но с изчерпана ликвидност. И при тези изходни данни се дискутира нейната ликвидация! Апропо, годишен финансов отчет, заверен от одиторска компания на КТБ, за 2014 г. няма. Няма и до ден днешен, въпреки решение на съда. Няма и да има, защото никой не би си рискувал репутацията, а вероятно и кариерата си да завери, а преди това да провери такъв отчет. 

 Аз мисля, че всички са добре информирани.Няма дискусия. През есента на 2014 г. имаше един консорциум начело с Оманския фонд, който предлагаше план за оздравяване на банката. Тогава те искаха да получат достъп в КТБ с цел да извършат собствен одит. Отговор: НЕ! Та този план бе представен в Народното събрание и бе отхвърлен с определението "жалко писъмце". То затова е и делото срещу България във Вашингтон. Но българинът е доказал, че има здрава гърбина.

Цветан Василев - мажоритарен собственик на КТБ

По характер и стилистика двете стенограми са твърде различни, независимо от гастрола на почти едни и същи нескопосани и неуки актьори. Водещо чувство по време на първата "седянка", проведена на 29.06.2014 г. при изживяващия се като баща на нацията Плевнелиев, е това на страх, панически страх от възможните последствия от срутването на банковата система. Очевидно, "одобрената" от по-голямата част от присъстващите на тази среща влъхви атака на Прокуратурата и ДАНС срещу КТБ беше довела до неописуема паника у тези морални стожери на държавата. Никой, очевидно, не си е бил направил труда да прецени какви биха могли да бъдат последствията. А те са били ясни – 2 затворени банки и още поне 14 пред затваряне.

Всички и най-вече опозиционерът по това време Борисов са единодушни, че става въпрос за криминална атака, подкрепена от истерясалата кампания на свинско-кафявите медии. Нито един от тях, обаче, няма смелостта да каже, че фронт на криминалната атака са държавното обвинение и ДАНС. Няма и как да стане, след като основната част от присъстващите са техни "клиенти", някои от които очевидно наскоро отървали се от зловещата им "прегръдка". На други вероятно пък е било обещано да се освободят. С една дума – форумът трябва да мете натвореното от Прокуратурата и службите. Главният въпрос е да оправдаят отдавна дискутираното и вече взетото решение за ликвидацията на банката.

Очевидно е, че участниците на срещата са гузни. Гузни са, защото нямат никакви одити (освен официалните, потвърждаващи точно обратната теза). А и кой ли би могъл да направи анализ на кредитен портфейл от над 5 млрд. лева за 2-3 седмици? Опорните точки на Прокуратурата са копи-пейст на Прокопиевите твърдения от периода 2010-2013 г., обогатени с типичния булеварден стил на свинско-кафявите медии. Нивото на разговора е махленско, жълто. Какъвто е и стилът на скалъпеното обвинение, на което сръбските съдии три години се "дивят", а и не само те… Парадокс е, че днес кредитите на атрактивно описания охранител, който бил източил банката по мое нареждане, не са дори включени в обвинителния акт. Но не това е важното.

Важното е, че тези хора, сред които и Ръководството на БНБ, и Главният прокурор под погледа и с одобрението на Президента, и бъдещият многократен Премиер, си позволяват да нарушават законите, като че ли се намират в държава от Екваториална Африка. При това, отчитайки факта (най-сетне след безкрайните инсинуации на Прокопиев и Сие в продължение на години), че банката има сериозни външни акционери и най-вече Държавният фонд на Оман, без да им бъде предоставено полагащото им се по закон право за възстановяване на банката!

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във