Банкеръ Weekly

Коментари

Животът не е сън, Педро!

Предполагам случвало ви се е да звъннете през деня на някой по мобилния и след като го попитате какво прави, да получите отговор "нищо, на работа съм". Всъщност толкова често чуваме това, че изобщо не се учудваме как хем ще е на работа, хем не прави нищо. Да не говорим, че дори след такъв отговор и за миг не се усъмняваме в твърдението, че българите по традиция сме трудолюбиви.

Ако се замислим обаче, констатацията на Националния статистически институт, че годишно отработваме 5 793 059 човекочасове, ще ни се стори някаква бомбастика. Отработвани ли са, или са прекарани в нищоправене тези човекочасове?! Вярна ли е статистиката на НСИ, или е търчи-лъжи? Защо минималната работна заплата у нас е далеч по-малка, отколкото в останалите държави от ЕС и има ли връзка с това онзи отговор?

Но да не се задълбочаваме. Представете си, че вдигате мобилния и звъните на някой приятел. И когато го попитате какво прави, той вместо да ви отговори "нищо, на работа съм", сънено промърморва "спя"?!

Не, не бива да се учудваме, животът върви с бързи стъпки и прогресът е очевиден!

Това вече е възможно да се случи във Финландия, например. Там навсякъде се внедрява следобедния сън на работното място, защото техният НСИ е констатирал, че така се подобрявала продуктивността на служителите, а оттам и финансовия разцвет на компаниите.

След като е възможно във Финландия, защо да не се случи и у нас? Разбира се, заради някои малки разлики между нашата родина и тази отдалечена скандинавска страна въвеждането на подобна новост тук ще бъде съпроводена с трудности. Понеже Финландия е в челните места на класацията за Е-управление, най-вероятно благодарение на електронния референдум финландците вече са избрали да спят на работните си места следобед. И по този въпрос няма две мнения.

При нас обаче, поради обективни причини, електронно гласуване не може да се проведе, защото всяка година отлагаме въвеждането на  Е-управлението за края на годината. Ето защо, ако гласуваме на обикновен референдум кога да спим на работното си място, национален консенсус не може да има. Едни заради снощния махмурлук ще предпочетат да отспиваме сутринта, други веднага след обилния обяд, а трети ще поискат работодателите да им осигурят възможност да си събират часовете за спане и да им се прибавят към платената отпуска. Положението ще се усложни и заради онези, които пък работят нощем.

Въобще трудно ще е с часовете за сън на работното място. КРИБ, БСК и прочее работодателски организации ще предложат на правителството да прокара закон, с който да задължи спящите да покриват сами застраховките си. Профсъюзите от своя страна ще настояват за по-добри условия за сън, оборудване на обособени помещения за индивидуално спящи и за спящи по двойки. Ще се намесят и правозащитниците, които пък ще поискат гаранции за защита на правата на ЛГБТИ-общността. А най-накрая правителството ще въведе 10% данък "сън", и спал-неспал, ще си плащаме като попове.

Да речем, че по някакво чудо сънят на работното място бъде приет като официален ангажимент от властта. Какво ще правим обаче, ако вместо отпочиващ едночасов сън ни се явяват кошмари? И продуктивността на труда спадне катастрофално? Илюзия е да мислим, че при кошмарния живот, който живеем, сънищата ни - дори и тези на работното място - ще са по-различни. Ще се мятаме в леглата, облени в пот от ужасяващи кошмари, като че падаме в пропаст, а около врата ни се стяга въжето, с което връзваме двата края... Ще ни гони Владо Горанов, стиснал окървавена секира в дясната ръка, а в лявата тежък данъчен свитък, ще ни гони, и аха да ни настигне, и слава Богу ще звънне часовникът за събуждане. А ние, премалели и все още с треперещи от ужаса крака и ръце, нетърпеливо ще поглеждаме кога най-сетне ще свърши скапаният работен ден, та да се приберем вкъщи и да изжулим кило ракия с кисело зеленце - за успокояване на нервите...

Всъщност нека финландците си трошат главите и ако искат, да спят и въобще да не работят! На нас ни е добре и така! А Педро Калдерон де ла Барка, дето разправя, че животът е сън, въобще не е прав...

За едни - сън, за други - кошмар!

Facebook logo
Бъдете с нас и във